Р   Е  Ш  Е  Н   И   Е   № 89        София, 30,06,2010 год.     ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и десета година в състав:                                                             Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА                                                       Членове:  ДАРИЯ ПРОДАНОВА                                                                        ТОТКА КАЛЧЕВА   като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 985 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от Д. В. Л. от гр. С. чрез адв. Е. П. срещу въззивно решение от 09.06.2009 г. по гр. д. № 1925/2007 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено в сила решение от 05.03.2007 г. по гр. д. № 7900/2006 г. на Софийски районен съд, с което е уважен предявеният от ДЗИ ”О” А. , гр. С. против жалбоподателя иск с правно основание чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./ за заплащане на сумата 2 130 лв. и по чл. 86 ЗЗД за сумата 1 263,07 лв. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/. Твърди се, че същественият въпрос в конкретния случай е свързан с присъждането на лихва за забава, че плащане на това основание не се дължи, тъй като липсвала надлежно връчена покана до жалбоподателя, водещо и до отсъствие на предпоставки за присъждане на претендираното обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът по касационната жалба ДЗИ ”О” А. чрез процесуалния си пълномощник е заявил становище за неоснователност на жалбата. С определение № 207/18.03.2010 година е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение, само в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 05.03.2007 г. по гр. д. № 7900/2006 г. на СРС, с което е уважена претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 263,07 лв., изчислена за времето от датата на плащане на застрахователното обезщетение от застрахователя на увреденото лице - 02.10.2001 г. до датата на предявяване на исковата молба - 06.04.2006 г. Въпросът, който ВКС е приел за значим за изхода на конкретното дело предвид произнасяне по иск с правно основание чл. 402, ал. 1 ТЗ / отм./, е свързан с дължимостта на лихва за забава от делинквента, и определяне на началния й момент, както и важимостта на изискването за отправяне на покана до длъжника за плащане, предвид приложимост на чл. 84, ал. 2 ЗЗД или на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, съобразно компетенциите си по чл. 293 ГПК, приема следното: С въззивното решение на СГС е прието, че са налице елементите на фактическия състав на регресното право на застрахователя по чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./, поради което следва да се ангажира отговорността на виновния за ПТП водач на автомобила до размер на сумата 2 130 лв., съставляваща пазарната стойност на имуществените вреди, съгласно експертното заключение. За разликата от уважения размер на главницата 2 130 лв. до пълния предявен размер от 2 172,69 лв. искът е бил отхвърлен. Въззивният съдебен акт в частта му, относима към регресния иск по чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./, за сумата 2 130 лв. е влязъл в сила, като предмет на касационно обжалване е единствено тази част от съдебното решение, с което е уважено искането за присъждане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По отношение на претенцията на застрахователя - ”Д” А. гр. С. спрямо делинквента за заплащане на обезщетение за забава върху изплатената главница от датата на извършеното плащане - 02.10.2001 г. до датата на исковата молба - 06.04.2006 г., въззивният съд в решението си е приел, че съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД делинквентът следва да се смята в забава и без покана, поради което от момента на плащане на обезщетението от застрахователното дружество на увреденото лице, ответникът е в забава и дължи лихва за този период в размер на 1 263,07 лв., съобразно експертното заключение. Решението в обжалваната му част е неправилно. Въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че регресното право на суброгиралия се застраховател произтича не от договора за застраховка, а от закона. Неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Правилото на чл. 86 ЗЗД се прилага без да се провежда разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълнение на паричното задължение - непозволено увреждане, сделка и пр. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Предвид главницата, претендирана по реда на чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./ ответникът изпада в забава и дължи обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1ЗЗД в размер на законната лихва от деня на поканата за плащане на претендираното обезщетение, а не от датата на увреждането, както е приел въззивния съд,респ. от датата на плащане съобразно исковата молба. Тъй като към момента на възникване на спорните правоотношения законът не предвижда определен срок за изплащане на процесното обезщетение, което се претендира на основание чл. 402, ал.1 ТЗ /отм./, а не като задължение от непозволено увреждане по чл. 45 и сл. ЗЗД, приложение в случая намира общата разпоредба на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, според която длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС по реда на чл. 290 и сл. ГПК: Решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и Решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК. В конкретния случай, видно от данните по делото ответникът е бил поканен да изпълни задължението си, съгласно приложена на л. 6 от първоинстанционното дело регресна покана изх. № 8052/16.10.2001 г., в която му е даден десетдневен срок за изпълнение на задължението по главницата. Този писмен документ има характер на покана по смисъла на чл. 82, ал. 2 ЗЗД и поставя жалбоподателя в забава по отношение на посоченото по-горе главно задължение. С оглед на изложеното, въззивното решение, в частта му относно определянето на начална дата 02.10.2001 г., от която следва да се изчислява лихвата за забава, следва да бъде коригирано и да се счита, че дължимостта на акцесорното задължение настъпва от момента на изтичане на срока, даден с поканата за изпълнение - т. е. от 27.10.2001 г. до датата на исковата молба. Съгласно общото законово правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, дължимото обезщетение за забава за визирания период е в размер на 1 235,23 лв., изчислено въз основа на компютърен калкулатор на програма „Е”. За прецизност следва да се посочи, че въззивният съд не е съобразил, че в експертното заключение вещото лице е изчислило лихвата въз основа не на главница от 2 130 лв., а въз основа на заплатеното обезщетение от застрахователя 2 179,62 лв., което е довело и до неправилно определен размер на акцесорното задължение, предвид размера на главницата и определяне на началния момент на забавата. Неоснователно е позоваването в касационната жалба за първи път на изтекла погасителна давност по отношение на лихвата, тъй като това правопогасяващо възражение е следвало да се изложи пред съдилищата по съществото на спора, което не е било сторено, видно от съдържанието на съдебните протоколи пред двете инстанции, въззивната жалба и писмените молби на процесуалния пълномощник до съдилищата по съществото на спора. Доколкото съдебното производство пред първоинстанционния и въззивния съд е проведено по правилата на ГПК /отм./, по отношение на изчерпване на възраженията на ответника срещу предявения иск, в това число и на евентуално възражение за погасителна давност, важимо в тази връзка е разрешението, дадено в т. 6 на ТР № 1/2000 г. на ОСГК, допускащо въвеждането му за първи път и пред въззивния съд, но не и пред касационната инстанция. Видно от съдържанието на касационната жалба, подобно възражение се въвежда за първи път в съдебното производство, поради което въззивната инстанция не е дължала произнасяне по този въпрос, за който съдилищата не следят служебно. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК , Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивно решение от 09.06.2009 г. по гр. д. № 1925/2007 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е уважена акцесорна претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, изчислена от датата на плащане от страна на застрахователя на обезщетението на увреденото лице - 02.10.2001 г. до датата на исковата молба 06.04.2006 г., за разликата от 1235,23 лв. до 1263, 07 лв., вместо което постановява : ОТХВЪРЛЯ предявения от “Д” А. , гр. С. срещу Д. В. Л. с ЛНЧ ********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата от 1 235,23 лв. до 1 263,07 лв., поради недължимост на лихва за забава от датата на плащането 02.10.2001 г. до изтичане на срока за изпълнение, съдържащ се в поканата за плащане на главното задължение. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: