Р Е Ш Е Н И Е № 416 София, 27 септември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание, проведено на 20 септември, двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 1253 / 2013 година На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 2 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъденият А. К. С. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела, на влязло в сила въззивно решение № 22 от 22. 03. 2013 год., постановено по ВНОХД № 40 / 2013 год. по описа на Окръжен съд – гр. Перник, с което е била потвърдена присъда № 55 от 23. 01. 2013 год., постановена по НОХД № 1933 / 2012 год., по описа на Районен съд – гр. Перник. В искането поддържано и в съдебно заседание се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК поради и което се претендира за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно, за намаляване размера на определеното на осъдения наказание „лишаване от свобода”. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъдения С. за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт непроверен по касационен ред. Разгледано по същество обаче, искането е неоснователно. Това е така поради следните съображения: С присъда № 55 от 23. 01. 2013 год., постановена по НОХД № 1933 / 2012 год., по описа на Районен съд – гр. Перник осъденият А. К. С. бил признат за виновен, в извършване на престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 58а от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години и осем месеца, при пръвоначален „строг” режим, в затвор. Недоволен от постановената присъда останал осъденият С. който обжалвал същата с оплаквания за явна несправедливост на наложеното му наказание, както и за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на процесуалните правила, по смисъла на чл. 29 от НПК. С атакуваното по реда на възобновяването въззивно решение № 22 от 22. 03. 2013 год., постановено по ВНОХД № 40 / 2013 год. по описа на Окръжен съд – гр. Перник, първоинстанционната присъда била потвърдена. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира релевираните в искането на осъденото лице доводи за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от инстанциите по същество, в частност от въззивната инстанция, касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. Това е така поради следните съображения: На първо място липсва допуснато нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК тъй като районният съд не е заседавал в незаконен състав. Неотвеждането на председателя на съдебния състав разгледал делото в първоинстанционния съд, не е довело до решаването му от незаконен състав, тъй като липсват каквито и да е било фактически данни, очертаващи основание за неговото неучастие като член от състава на съда в която и да е от хипотезите по чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от НПК. Доводът, че районният съдия е участвувал и в други съдебни състави разглеждали наказателни производства в които осъденият С. е бил подсъдим, по никакъв начин не сочи на обстоятелство пораждащо основателно съмнение в безпристрастността му като член на състава на съда разгледал това първоинстанционно производство. В случая, районният съд е процедирал законосъобразно, произнасяйки се с мотивирано протоколно определение в съдебно заседание от 23. 01. 2013 година. Въззивният съд пък от своя страна не е допуснал нарушение по смисъла на чл. 339, ал. 2 от НПК като макар и лаконично, е посочил защо не приема стореното от осъдения възражение за предубеденост на председателя на първоинстанционния съдебен състав. Доводите на инстанционните съдилища следва да бъдат споделени по съдържание, тъй като и при настоящата проверка не се намериха каквито и да било данни за наличие на която и да е било от хипотезите предвидени в разпоредбата на чл. 29 от НПК досежно председателя на първоинстанционния съдебен състав, постановил присъдата по НОХД № 1933 / 2012 год., по описа на Районен съд – гр. Перник. Липсва и допуснато нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Видно от материалите по делото, съдебното следствие пред първоинстанционният съд е протекло по реда на глава 27-ма от НПК, като наложеното на осъдения наказание „лишаване от свобода” за извършеното престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК, е било определено съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК. Решаващият съд е обсъдил обстоятелствата релевантни за наказателната отговорност на осъдения, като на тази база е обосновано е определил на С. наказание „лишаване от свобода” в размер на седем години, редуцирано съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, в размер на наложеното такова от четири години и осем месеца месеца. Въззивната инстанция с известна корекция, се е солидарилизирала със съжденията на районния съд. Определеното на осъдения наказание е индивидуализирано в рамките на предвиденото в закона, като по вид, размер и начин на изпълнение, извън всякакво съмнение, не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК и като такова, се явява справедливо. Именно и поради това, не може да бъде уважено искането, за смекчаване на наказателноправното положение на осъденото лице. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а искането на осъдения С., за неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденият А. К. С. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела, на влязло в сила въззивно решение № 22 от 22. 03. 2013 год., постановено по ВНОХД № 40 / 2013 год. по описа на Окръжен съд – гр. Перник. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.