Р Е Ш Е Н И Е № 232 гр.София, 16 юли 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 694/2014 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия И. С. Т.-чрез упълномощения защитник, срещу присъда № 10/19.02.2014 год. по въззивно нохд № 1083/2013 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 8-ми състав, в която се поддържат доводи за нарушение на закона поради недоказаност на обвинението от субективна страна и при алтернативност – поради неприлагането на чл.9, ал.2 НК. С касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НК се обосновава искането за отмяна и оправдаване по повдигнатото обвинение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че жалбата на подсъдимия е неоснователна, защото не са налице твърдените нарушения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира: Видинският окръжен съд, наказателно отделение с присъда № 49/09.10.2013 год. по нохд № 240/2013 год. признал подсъдимия Т. за невинен в това на 21.09.2012 год. в с.Ар. да е държал археологически обекти – повече от три, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, на обща стойност 425 лева. Оправдал го по обвинението да е извършил престъпление по чл.278, ал.6, пр.3 НК. Произнесъл се по въпроса за веществените доказателства. Софийският апелативен съд с обжалваната нова присъда по въззивно нохд № 1083/2013 год. отменил присъдата (втора след отмяна на постановената по нохд № 38/2013 год. на Видинския окръжен съд с решение № 179/13.06.2013 год. по въззивно нохд № 406/2013 год. от състав на Софийския апелативен съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила) и признал подсъдимия за виновен. Осъдил го на основание чл.278, ал.6, пр.3 вр.чл.55, ал.1, т.2, б.Б НК на пробация като му наложил пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Приложил чл.278, ал.7 НК за предмета на престъплението и чл.189, ал.3 НПК за направените по делото разноски. Подсъдимият оспорва субективната страна на деянието като се мотивира с избирателно посочени обстоятелства – че вещите са били на видно място продължително време, че част от тях са счупени и по тази причина не са взети от музейните работници, че едва с допълнителната експертиза е установена възможността отделни фрагменти да образуват едно цяло. Тези възражения са неоснователни и не водят до различен от направения извод, че извършеното от подсъдимия е умишлено. От събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал е установено, че действително подсъдимият е държал продължително вещите, което обстоятелство е относимо за поведението му, предхождащо деянието, но че по-голямата част от тях са намерени в различни помещения от къщата на подсъдимия като някои от тях са били надлежно опаковани в отделни пакети, поставени в дървен сандък, в ракла, на перваз на вътрешен прозорец, в кашон на тавана. Заключението на допълнителната експертиза не се различава по цена за отделните фрагменти, нито относно характеристиката на всеки един като археологически обект, а определената по-висока цена се отнася за получения след сглобяване цял обект. Приписаното бездействие на музейните работници в предходен период не е относимо обстоятелство. Законодателят е предвидил задължение и активност за регистрация и идентификация на инкриминираните вещи за държателя. Въпросът за умисъла и неговата форма се решава въз основа на обективните действия на подсъдимия, на неговото поведение, което е имал във връзка с изпълнителното деяние, а не въз основа на неговите обяснения и декларации след извършване на престъплението. Затова обясненията му, че е имал съзнание за инкриминираните вещи като за „боклук” са опровергани по несъмнен начин и не могат да бъдат приети и използвани в основата на извода за наличието на субективната страна на престъплението. Умисълът е съзнателна форма на вина и въззивният съд законосъобразно, въз основа на верните фактически изводи е приел, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и с факта на държането на вещи, които не са идентифицирани и регистрирани по предвидения ред, е налице субективната страна на деянието, по което му е повдигнато обвинение. Правните изводи се основават на всички обстоятелства и указват на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, поради което с осъждането му по чл.248, ал.6, пр.3 НК съдът не е нарушил закона. Няма основание за приложението на чл.9, ал.2 НК. Единственото условие, независимо от вида на престъплението, е деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, по своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. Тя се определя по всички фактически обстоятелства, които се отнасят до извършеното престъпление. Цялостната оценка на установеното за стойността на инкриминираните вещи, за обществените отношения, върху които въздейства, свързани със защита на културните ценности, конкретно установеното му поведение, водят до законосъобразния извод, че деянието не е малозначително и се явява престъпление. Добрите характеристични данни, съдействието на разследващите органи са обстоятелства от значение за индивидуализация на наказанието, обсъдени са и са оценени правилно. Предвид изложеното за липса на основание за оправдаването на подсъдимия по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК решението следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 10/19.02.2014 год. по въззивно нохд № 1083/2013 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 8-ми състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: