1 Р Е Ш Е Н И Е № 339 гр.София, 17.10.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при секретаря Цветанка Найденова и в присъствието на прокурора.......... като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3957 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 ал.1 т.3 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на В. Н. Т., В. Н. Т. и П. Н. Т., всички от [населено място], представлявани от адв. З. Н., срещу влязлото в сила въззивно решение № 259/04.05.2011г., постановено по възз. гр. дело № 839/2010 г. на Софийския окръжен съд, с което е допусната делбата между молителите и С. Т. В., С. Т. С. и Д. Г. Г., по отношение на недвижим имот – УПИ * – ***, кв.*** по плана на [населено място], представляващ дворно място с площ от 730 кв.м., при граници и съседи : улица, УПИ **-***, УПИ **-***, УПИ ***- *** и УПИ ** – ***. В молбата се сочи, че са налице основания за отмяна на атакуваното решение по чл. 303 ал. 1 т. 3 ГПК, като страните се позовават на влязло в сила решение № 1262/16.12.2013г. по адм.д.№ 397/2010г. на Административен съд - София област, с което е отменена Заповед № 328/ 15.04.2010 г. на Кмета на [община] за одобряване на проект за частично изменение на ПУП – ПРЗ на кв.***, [населено място], състоящо се в разделяне на УПИ *- *** на два самостоятелни урегулирани поземлени имоти - № * – *** с площ от 365 кв.м. и № *** – *** с площ от 365 кв.м., с определен начин на основно ниско етажно жилищно застрояване, при съобразяване на съществуващите сгради и собствеността върху тях. Поддържа се, че атакуваното с молбата за отмяна решение е основано на отменения административен акт - заповедта за разделянето на процесния УПИ *-*** на два самостоятелни поземлени имота, което е причината за допускане на делбата на терена. С оглед на това се сочи, че е налице основанието по чл. 303 ал. 1 т. 3 ГПК и въззивното решение следва да се отмени. От ответниците по молбата, писмен отговор е постъпил само от С. Т. В., в който се изразява становище, че не са налице основания за допускане на отмяната на поддържаното основание. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и изложените в нея доводи, приема следното: Молбата за отмяна е подадена от легитимирани лица, в законоустановения срок по чл. 305 ал.1 т. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения е самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброените в чл. 303 ГПК причини. Съгласно разпоредбата на чл. 303 ал. 1 т. 3 ГПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато решението е основано на постановление на съд, или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Хипотезата визира обусловеност на решението от задължителната сила на съдебно решение, или на административен акт по преюдициален въпрос. При отмяната на такива актове отпада основата, върху която се базира атакуваното решение. В случая, молителите атакуват влязлото в сила решение на въззивния съд по допускането на делбата на недвижимия имот. В първата фаза на производството по съдебна делба съдът се произнася по въпросите относно това – налице ли е съсобственост върху делбения имот, между кои лица и при какви квоти за всеки от съделителите следва да се допусне тя. В това производство не се разглеждат въпроси относно реалната поделяемост на имотите, вкл. и такива, свързани с частични изменения на ПУП и с възможността да се обособяват нови поземлени имоти. Дали и в кои случаи е допустима делбата на една съсобствена вещ /движима или недвижима/ е въпрос, по който компетентен да се произнесе е гражданският, а не административният съд. Поначало, уредената в чл.201 ЗУТ административна процедура има отношение и е обуславяща за въпросите, подлежащи на разрешаване от съда във втората фаза на делбата- тази по нейното извършване. В случая въззивният съд е приел, че дворното място е съсобствено между съделителите и че с оглед режима на собственост /вкл. и застрояване/ на сградите в него, подлежи на делба, защото няма характеристиката на обща част по предназначение. Решаващите мотиви не са основани на издадената и не влязла в сила към този момент заповед на Кмета за частично изменение на ПУП. В тази връзка, със съдебното решение делбата е допусната по отношение на УПИ *-***, кв.***, а не за новите поземлени имоти - № * – *** с площ от 365 кв.м. и № *** – *** с площ от 365 кв.м., за които се отнася отменения административен акт. Предвид изложеното, не се установява обусловеност на атакуваното решение от задължителната сила на отменения административен акт - Заповед № 328/ 15.04.2010 г. на Кмета на [община] за одобряване на проект за частично изменение на ПУП – ПРЗ на кв.***, [населено място], поради което не са налице предпоставките по чл.303 ал.1 т.3 ГПК за допускане на отмяната. Молбата за отмяна се преценя за неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна, подадена от В. Н. Т., В. Н. Т. и П. Н. Т., всички от [населено място], представлявани от адв. З. Н., срещу влязлото в сила въззивно решение № 259/04.05.2011г., постановено по възз. гр. дело № 839/2010 г. на Софийския окръжен съд, на основание чл.303 ал.1 т.3 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.