Р Е Ш Е Н И Е № 111 София, 25.04.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на първо гражданско отделение, в открито заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1256 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, т.1 ГПК. Образувано е по молба на част от етажните собственици на ЕС „Д. 7”, [населено място], ул.”Б. К.” №5, за отмяна на решение №299 от 16.05.2012г. по гр.д.№196/10г. на ВКС, І ГО. С атакуваното решение състав на Върховния касационен съд, след частична отмяна на решение №256 от 22.10.08г. по гр.д.№4033/04г. на Софийски градски съд, е отхвърлил предявените от собственици на апартаменти, построени в сградата на [улица], [населено място], срещу Министерство на отбраната, установителни искове за собственост на припадащите се към техните апартаменти идеални части от обща част на сградата, представляваща „клуб за културни мероприятия”, полуподземен, със самостоятелен санитарен възел, със застроена площ от 97 кв.м., разположен в сутерена на входове „Б” и „В”, както и за предаване владението на припадащите им се идеални части от друга обща част – „втори салон”, полуподземен, със застроена площ от 144,55кв.м., разположен в сутерена, в ляво от вход „Б”. Съдът е приел, че процесните обекти са съществували още към момента на възникване на етажната собственост през 1968г. Те обаче не представляват общи части на сградата нито по своето естество, нито по своето предназначение, както неправилно считат ищците. Тези помещения фигурират като самостоятелни обекти в отчетния картон, съставен от строителя на сградата – МНО, сега МО, а не като общи части на тази сграда. Свидетелските показания, установяващи, че в тях са провеждани събрания, не дават достатъчно сведения дали те са ползвани за нуждите на етажните собственици или за нуждите на служителите на МО, доколкото сградата е строена от МНО. Те не са и предназначени да обслужват функционално сградата. Косвено доказателство, че помещенията са самостоятелни и са останали държавна собственост, предоставена за управление на МНО, сега МО, е одобряването на архитектурен проект за преустройство на едно от помещенията, по искане на МО. Молбата за отмяна се основава на твърдения за новооткрити писмени доказателства, които установяват, че спорните помещения са се ползвали от етажната собственост до 1994г., когато е било наредено да бъдат предадени на МВР, а след това едно от помещенията отново се ползва от ЕС. Това са протокол от УС на ЕС от 22.10.1988г.; договор за наем от 03.02.1991г., пълномощно от УС на ЕС по решение №7/30.07.2003г.; договор за наем от 28.10.2003г. и три анекса към него – от 28.09.2006г., 28.12.09г. и от 01.06.12г.; протокол от 30.07.2003г.; списък от 30.07.03г.; данъчна оценка от 25.08.2003г.; акт за узаконяване №31/20.02.2004г.; служебна бележка от СО №СА-92-00-286/27.07.04г.; уведомление до СО за упражняване на търговска дейност и архитектурен проект за заснемане на извършен строеж в партера на сградата на [улица] от 2003г. Ответникът в производството - Министерство на отбраната оспорва молбата. Счита, че тя е неоснователна. Третите лица помагачи също оспорват молбата. Считат, че тя е недопустима, тъй като е подадена след изтичането на срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, евентуално – че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Съображенията за това са следните: Съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК, отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства нямат характер на новооткрити по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Част от тях са били представени по делото още при неговата висящност в инстанциите по същество. Това са протокол от 22.10.1988г. от заседание на УС на ЕС, който сочи на взето решение за отдаване под наем на едно от спорните помещения за периода 31.10.88г. – 30.04.89г. и договор за наем за същия салон, подписан на 03.02.1991г. от УС на ЕС и трето лице наемател. Тези документи се намират на стр.191 и стр.192 от въззивното производство. Другите доказателства не са били представени по делото, но също не са нови и не могат да обусловят отмяна на влязлото в сила решение. Договорите за наем от 01.04.1996г. и 28.10.2003г., както и трите анекса към втория договор и решението на ОС на ЕС от 30.03.2003г., въз основа на което е сключен вторият договор, установяват същото обстоятелство, което е било известно и при разглеждането на делото по същество, а именно, че етажната собственост е отдавала под наем двата процесни салона, считайки ги за общи части на сградата. Това обстоятелство не е ново, а и молителите са могли да се снабдят своевременно с изброените писмени доказателства. В настоящото производство не може да се подлага на проверка начинът, по който това обстоятелство е преценено от съдебния състав, постановил влязлото в сила решение. На следващо място – обстоятелството, че данъчните власти са открили отделна партида на двата процесни салона на името на един от етажните собственици - Р. В. С., не е от съществено значение за делото, тъй като то не може да повлияе на преценката дали тези два обекта са общи части на сградата или са самостоятелни обекти. Отделно от това – представеното с молбата за отмяна удостоверение за данъчна оценка от 25.08.2003г. на името на Р. С. е съществувало към момента на приключване на делото във въззивната инстанция и е могло да бъде представено своевременно, още повече, че Р. С. е бил страна по делото. Същото се отнася и за пълномощното от 06.08.2003г., с което УС на ЕС упълномощава П. А. А. да прехвърли партидата на единия от салоните при „Енерго-София-север” от наемателя на името на етажната собственост. Това обстоятелство също не е от значение за разрешаването на правния спор, а и П. А. е бил страна по делото и е могъл да представи доказателството пред съда преди приключване на делото във въззивната инстанция. И на последно място - възложител на архитектурното заснемане на преустройството на един от процесните салони в книжарница е била етажната собственост. Този проект е изготвен още през 2003г. и е одобрен през 2004г. Актът за узаконяване на строителството е съставен през 2004г. Не е имало пречка тези документи да бъдат представени още при висящността на делото в инстанциите по същество. Те не са и от значение за изхода на делото, тъй като са издадени при един висящ спор за собственост, като становището на възложителя и на общината за характера на обекта като обща част на сградата не може да ангажира съда. Същото се отнася и за придружаващите документи – служебна бележка на СО от 27.07.2004г. и уведомление за упражняване на търговска дейност от 23.01.2007г. В обобщение – молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК, на третите лица помагачи не се дължат разноски по делото. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. А. А., Г. В. Ф., Н. П. С., С. А. Т., Д. С. Ш., К. Т. К., Д. Г. Г., Е. П. Е., Д. И. Д., Т. С. Ц., П. Б. Б., Т. П. П., К. Н. С., Е. К. С., Х. М. М., С. С. С., И. П. Д., Н. Д. Н., Т. В. Т., А. Д. А., К. М. М., Р. Я. А., В. Д. Т., В. Ц. И., М. В. М., П. А. Г., Г. И. К., Е. Б. Л., Е. Г. Г., З. Н. И. и Р. В. С., етажни собственици на ЕС „Д. 7”, [населено място], [улица], входове А, Б и В, за отмяна на решение №299 от 16.05.2012г. по гр.д.№196/10г. на ВКС, І ГО. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.