Р Е Ш Е Н И Е № 288 гр. София, 13.01.2017 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор АНТОНИ ЛАКОВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 1030/2016 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т.2 от НПК по касационен протест на ОП Враца срещу присъда № 25 от 04.08.2016 г. на Врачанския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 175/2016 г. по описа на същия съд. В протеста са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, като към ВКС е отправено искане на основание чл.354 ал.3 т.2 и т.3 вр.ал.1 т.4 от НПК да отмени въззивната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Според прокурора от Врачанската окръжна прокуратура въззивният съд не е обсъдил всички доказателствени материали, включително събраните в хода на производството пред него писмени доказателствени източници, от които категорично се установявало, че през 2008 г. подсъдимият И. не се е обучавал в школите, регистрирани на територията на [населено място],[жк], нито е фигурирал в изпитните протоколи за придобиване на правоспособност за водач на МПС. Вместо да съпостави тези доказателствени източници с гласните доказателствени средства, съдържащи се в показанията на свидетелите Й. и Р. - приятели и колеги на подсъдимия, окръжният съд се е предоверил на последните, а първите игнорирал изцяло. В резултат на това е направил необоснован извод, основаващ се на субективната си преценка, че подсъдимият е станал жертва на „измамливи действия” от страна на лице, представило се за „инструктор“, без за това да са събрани обективни доказателства. По-нататък в протеста от ОП Враца се съдържа анализ на поведението на подсъдимия след извършване на инкриминираното деяние в контекста на заеманата от него длъжност към този момент – полицай в група „Охрана на обществения ред“ от сектор „Охранителна полиция“ при РУ на МВР – Враца, като се прави извод за това, че предвид безспорно преминатото от него обучение за заемане на длъжността, не е възможно да не е съзнавал опорочеността на процедурата, по която е било издадено неговото свидетелство за управление на МПС. Въз основа на тези разсъждения прокурорът от ОП Враца обосновава наличието на съзнание у подсъдимия за използван от него неистински документ – т.е. за доказана субективна съставомерност на инкриминираното деяние. Най-сетне в протеста се съдържа упрек към въззивния съд за това, че делото е решено при непълнота на доказателствата, тъй като не е изискана справка за достоверността на НП № 2704/16.10.2009 г. на началника на РУП Мездра за наложена на подсъдимия И. глоба от 100 лв. и отнемане на 4 контролни точки за извършено нарушение на чл.179 ал.2 от ЗДвП, в което е отразено инкриминираното свидетелство за управление на МПС и с което подсъдимият се легитимирал като правоспособен водач. Въз основа на изложените доводи от прокурора при ОП Враца към ВКС е отправено искане за отмяна на въззивната присъда на Врачанския ОС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В срока по чл.351 ал.3 от НПК по делото е постъпила писмена защита от адв.Б. – защитник на подсъдимия И., в която се излагат доводи в подкрепа на въззивната присъда и се оспорват доводите, изложени в протеста на ОП Враца. Твърди се, че Врачанският окръжен съд е направил прецизен анализ на целия доказателствен материал по отделно и в неговата взаимовръзка, не е игнорирал нито един източник на доказателства, като въз основа на това обосновано е стигнал до извода, че инкриминираното деяние е осъществено от обективна страна и това не се оспорва от самия подсъдим, но липсва каквото и да е обективно доказателство за това, че същият е съзнавал неистинността на притежаваното от него свидетелство за управление на МПС. Тезата за знанието на този факт от подсъдимия И. предвид заеманата от него длъжност на полицай и преминатото в тази връзка обучение, според защитата се основава на предположения, още повече, че липсва информация по каква програма точно е бил обучаван, за да се твърди, че е бил подготвян именно в процедурата по издаване на български документи за самоличност. С оглед последното адв.Б. оценява този довод на прокуратурата като произволен. На следващо място в писмената защита от адв.Б. е застъпена тезата, че всички доводи на държавното обвинение в подкрепа на обвинителната теза и представените в тази връзка доказателствени материали са насочени към обосноваване знанието на подсъдимия, че ползваният от него документ за правоспособност като водач на МПС е с невярно съдържание – т.е. че той не е преминал курс на обучение, че не се е явявал на изпит за правоспособност и поради това не е правоспособен водач, каквато информация съдържа инкриминираното свидетелство за управление на МПС. В същото време обаче, такова обвинение не е повдигано на подсъдимия И.. В този смисъл се прави възражение и срещу искането на прокурора подсъдимият да бъде осъден по непредявено обвинение, срещу което никога не се е защитавал. С оглед всичко изложено в писмената защита, от адв.Б. към ВКС се отправя молба за оставяне в сила на атакуваната присъда на Врачанския ОС. В съдебно заседание на ВКС прокурорът от ВКП поддържа касационният протест по изложените в него съображения. Подсъдимият К. И., редовно призован, се явява, като лично изразява становище в подкрепа на постановената от ОС–гр. Враца присъда и изцяло подкрепя доводите, изложени от защитника му в писмената защита. Адв.Б., редовно призован, не се явява, но делото бе разгледано в негово отсъствие при изричното съгласие на подсъдимия. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 22 от 19.04.2016 г., постановена по НОХД № 61/2016 г., Врачанският районен съд е признал подсъдимия К. К. И. за виновен в това, че на 14.10.2014 г. в [населено място], пред П. В. Г. и Л. М. Ц. от [населено място] съзнателно се е ползвал от неистински официални документи: свидетелство за управление на МПС №[ЕИК], издадено на 23.09.2008 г. от МВР – София на името на К. К. И. и контролен талон № [ЕГН], издаден на 23.09.2008 г. от ПП КАТ–СДВР на името на К. К. И., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на 2 /две/ години „лишаване от свобода“, изтърпяването на което отложил на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 4 /четири/ години. На основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК съдът отнел в полза на държавата веществените доказателства – свидетелство за управление на МПС №[ЕИК], издадено на 23.09.2008 г. от МВР – София на името на К. К. И. и контролен талон № [ЕГН], издаден на 23.09.2008 г. от ПП КАТ–СДВР на името на К. К. И., които разпоредил да бъдат предадени на ОДМВР–Враца за унищожаване. В тежест на подсъдимия били възложени и разноските по делото. По жалба от подсъдимия И. чрез защитника му – адв.Б. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 175/2016 г. по описа на Врачанския ОС, НО, който с присъда № 25 от 04.08.2016 г. на основание чл.336 ал.1 т.3 вр.чл.334 т.2 от НПК отменил присъдата на РС–гр. Враца в частта, с която подсъдимият И. бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от НК и вместо това го признал за невинен да е извършил това престъпление, а в частта относно веществените доказателства потвърдил първоинстанционния съдебен акт. С оглед изхода на делото, разноските били оставени за сметка на държавата на основание чл.190 ал.1 от НПК. Присъдата на ОС–гр. Враца е обявена в открито заседание на 04.08.2016 г. в присъствие на страните. Видно от щемпела на Врачанския окръжен съд, касационният протест е депозиран на 11.08.2016 г., поради което ВКС намира, че е допустим – подадена от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.253 т.1 от НПК в срока по чл.350 ал.1 вр.чл.319 ал.1 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка по чл.346 т.2 от НПК. Разгледан по същество, касационният протест е неоснователен. Отправените срещу въззивната присъда възражения по съдържание са насочени срещу правилността на фактическите констатации на Врачанския ОС, въз основа на които са формирани изводите за недоказаност по несъмнена начин на признаците на състава на престъплението по чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от НК от субективна страна, което е дало основание за оправдаване на подсъдимия И.. В този именно смисъл са подробно изложените доводи в подкрепа на поддържаната от държавното обвинение теза за безспорно установеното знание от подсъдимия за това, че използваното от него свидетелство за управление на МПС е било неистинско, мотивирана със съществени процесуални нарушения, допуснати при анализа и оценката на доказателствата при постановяването на въззивния съдебен акт и непроявена от въззивния съд активност за събиране на всички необходими доказателства. Предвид отправените към настоящата инстанция искания за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, представителите на прокуратурата на практика претендират ВКС да осъществи самостоятелен доказателствен анализ, въз основа на който да направи извод за допуснати съществени нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд. Нееднократно ВКС е подчертавал в актовете си, че не разполага с такива правомощия, тъй като самият процесуален закон не ги допуска. Вътрешното убеждение на инстанциите по фактите относно достоверността на доказателствените материали може да бъде оспорено и поставено под съмнение в рамките на касационния контрол, само когато са били нарушени наказателнопроцесуални норми, които регулират формирането му и гарантират неговата правилност. Фактическата необоснованост и непълнотата на доказателствата не са изведени като самостоятелни касационни основния за проверка на въззивните съдебни актове. ВКС следи за юридическата им правилност въз основа на фактическата обстановка, изложена в тях, без да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело и тяхната пълнота. В светлината на тези принципни постановки ВКС обсъди възраженията на прокурора от ОП Враца единствено от гледна точка на изискванията за правилно формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите. В този аспект настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че подсъдимият не е съзнавал извършването на инкриминираното му престъпление. Приетите за установени от Врачанския ОС фактически положения са изведени в резултат на задълбочен анализ и се подкрепят от обективно наличната по делото доказателствена съвкупност. Основните доводи, изложени в касационния протест и допълнителните съображения към него срещу въззивната присъда се свеждат до оплакванията, че съдът не е обсъдил приетите от него самия документи, удостоверяващи обстоятелството, че подсъдимият И. не се е обучавал в школите, регистрирани в [населено място],[жк]и не е фигурирал в изпитните протоколи за придобиване на правоспособност за водач на МПС. Вместо това окръжният съд се е предоверил на показанията на свидетелите Й. и Р., установяващи обстоятелството, че подсъдимият е посещавал курс за придобиване на такава правоспособност и след успешното полагане на изпит, ги е почерпил, игнорирайки факта, че те са били негови приятели и колеги. Представителите на ОП Враца, които са автори на касационния протест и допълнителните съображения към него, са игнорирали съществения факт, че в мотивите към въззивната присъда, атакувана в настоящото касационно производство, Врачанският ОС е дал подробен отговор на всички въпроси, регламентирани в разпоредбата на чл.301 от НПК и е стигнал до крайния си извод след установяване на предпоставките, регламентирани в чл.304 от НПК. При тези констатации относно процесуалната дейност на въззивната инстанция, релевираните в касационния протест претенции за неправилно възприемане фактологията на деянието разкриват единствено субективното несъгласие на касатора с оправдаване на подсъдимия, което не представлява касационно основание по чл.348 ал.1 от НПК. Касационната инстанция не споделя залегналите в протеста упреци срещу окръжния съд за това, че не е направил задълбочен анализ на всички доказателствени източници поотделно и в тяхната съвкупност, а избирателно е кредитирал само гласните доказателствени средства, подкрепящи защитната теза на подсъдимия И.. Видно от мотивите към атакувания съдебен акт, въззивният съд е обсъдил както показанията на свидетелите Й. и Р. – колеги на подсъдимия, подкрепящи тезата му за посещаван от него курс за придобиване правоспособност на водач на МПС, така и тези на свидетелите Г. и Ц., констатирали чрез радиостанция за отдалечен достъп (РСОД-таблет), че подсъдимият не фигурира в системата за регистрация на правоспособните водачи на МПС, и тези на св.Х. И. – началник група в сектор ПП при ОДМВР–Враца, при който подсъдимият се явил доброволно и предал за проверка свидетелството си за управление на МПС и контролния талон към него. Задълбочено и с разбирането за двойнствения им характер (като източник на доказателства и средство за упражняване правото му на защита) са обсъдени и обясненията на подсъдимия, както и всички писмени документи, установяващи (не)участието му в курс за придобиване квалификация на водач на МПС. На базата на цялостния анализ на съвкупната доказателствена маса окръжният съд е стигнал до верния извод, че по делото са установени по несъмнен начин всички обективни признаци на инкриминираното престъпление по чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от НК – извод, който не се оспорва и от самия подсъдим. В същото време основателно въззивната инстанция е изследвала задълбочено поведението на подсъдимия И. след инкриминираното деяние, защото тъкмо то е израз на субективното му отношение към съставомерните елементи от обективна страна на престъплението, в извършване на което е обвинен. Настоятелното му искане да представи свидетелството си за управление на МПС и контролния талон към него на свидетелите Г. и Ц., явяването му след два дни при св.Х. И. – началник група в сектор ПП при ОДМВР–Враца с настояване да бъде установена причината, поради която не фигурира в списъка на правоспособните водачи на МПС и доброволното предаване на инкриминираните документи правилно са оценени от решаващия съд като израз на субективната му увереност, че действително е придобил правоспособност на водач на МПС и като показател за незнанието му за тяхната неистинност. Този извод на ОС–гр. Враца не се основава на субективната преценка на съдебния състав, а е изведен на база на обективно наличните по делото доказателства при техния съвкупен анализ. Ето защо този упрек на прокурора от ОП Враца не може да бъде споделен. В същото време тезата за това, че след преминаване на обучение за заемане длъжността полицай в група „Охрана на обществения ред“ от сектор „Охранителна полиция“ при РУП Враца подсъдимият И. бил запознат с процедурата по издаване на български документи за самоличност и не може да не е разбрал обстоятелството, че неговите документи за правоспособност на водач на МПС били неистински доказва субективната съставомерност на деянието, почива изцяло на предположения и не може да бъде споделена. Предвид изложеното до тук, настоящият състав на ВКС намира, че при изготвяне мотивите към присъдата си, въззивната инстанция е спазила изискванията на разпоредбата на чл.339 ал.3 вр.чл.305 ал.3 от НПК, като е изложила изчерпателни съображения за това кои доказателствени източници възприема и кои отхвърля, за да изгради извода си за недоказаност по несъмнен начин от субективна страна на повдигнатото обвинение срещу подсъдимия И. в съответствие с изискванията на чл.303 от НПК. С оглед тези съображения ВКС прие, че крайните изводи на въззивния съд за недоказаност на субективната съставомерност на престъплението по чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от НК, за което на подсъдимия И. е повдигнато обвинение не са направени в нарушение на процесуалните правила, посочени в касационния протест и допълнителните съображения към него. Доказателствената съвкупност, подробно обсъдена в мотивите на атакуваната присъда не позволява да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е съзнавал неистинския характер на инкриминираните документни, поради което касационната инстанция намира, че атакуваният съдебен акт е законосъобразен и не е налице касационното основание по чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК. При установената в съответствие с процесуалните правила фактология на събитията, законосъобразно, в съответствие с чл.304 от НПК въззивната инстанция е оправдала подсъдимия К. К. И.. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 25 от 04.08.2016 г., постановено по ВНОХД № 175/2016 г. по описа на Врачанския окръжен съд, НО. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.