Р Е Ш Е Н И Е № 64 Гр. София, 08 май 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Н.ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП Н. ЛЮБЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 187/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК. Образувано е по реда на чл.423 ал.1 от НПК, по саморъчно искане /наименувано жалба / на задочно осъдения М. Т. К. за възобновяване на н.о.х.д № 683/2011 г., по описа на Районен съд – гр. Силистра и за отмяна на постановената по същото присъда № 33/12.01.2012 г., потвърдена с Решение № 59/16.11.2012 г. на Окръжен съд – гр. Силистра, постановено по в.н.о.х.д. № 210/2012 г., влязла в сила на 16.11.2012 г. В искането се сочи, че осъденото лице не е участвало в съдебното производство по делото, тъй като е било задържано на територията на Кралство Англия, където е изтърпявало наказание лишаване от свобода за срок от осем години. Както и че задържането на К. на територията на чуждата държава го е лишило от възможността да даде обяснения по делото и е станало причина за нередовното му призоваване. Отделно от това наложеното с присъдата наказание се счита, че е определено в голям размер и осъденият е бил лишен от правата си. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане с негово участие. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият К. се представлява от служебен защитник, адв. С., който поддържа искането за възобновяване и моли същото да се уважи. Застъпва становището, че К. е бил лишен от възможността да участва в производството по делото, поради задържането му на територията на Великобритания, където е търпял наказание лишаване от свобода. Счита, че съдът не е изпълнил задължението си да призове подзащитния му за съдебните заседания, независимо, че по една от върнатите призовки са били посочени данни, че същият се намира в Англия. Осъденият К., в лична защита, заявява, че при постановяване на присъдата на РС – Силистра се е намирал в Англия, където е работел от 2002 г. Впоследствие е бил задържан на 01.05.2013 г. във връзка с изпълнение на присъда, постановена от английски съд, с наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем години. Заявява, че докато е бил извън страната не се е укривал, но не е получавал призовки на посочения от него адрес и не му е била дадена възможност да участва в разследването и в съдебното производство по делото. В последната си дума моли делото да се възобнови. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира искането за неоснователно и счита, че следва да бъде оставено без уважение. Сочи, че задочното осъждане е било постановено изцяло поради недобросъвестното поведение на К., сочещо на укриване, с цел да се осуети приключването на наказателното производство, тъй като осъденият е напуснал страната след като е бил привлечен лично като обвиняем, без да уведоми за това разследващите органи. Счита, че по делото не се установява, причините за неявяването му да имат уважителен характер, тъй като по време на провеждане на производството по делото той е имал възможност да избира дали да се яви пред съдебните органи, поради което сам се е лишил от възможността да участва в същото. Последващото му задържане от властите на чуждата държава не представлява форсмажорно обстоятелство, което да го е лишило против волята му от възможността да се яви в съда, поради което не е налице правна възможност искането за възобновяване на делото на това основание да бъде уважено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е от активно легитимирано лице, по отношение на акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл.419, ал.1 от НПК, а именно влязла в сила присъда. Депозирано е на 30.01.2018 г. пред ВКС. Искането е подадено в срока от шест месеца по чл.423, ал.1 от НПК, тъй като е постъпило след предаването на К. на българските власти в изпълнение на ЕЗА, издадена от българската държава, на 06.12.2017 г., от която дата тече и срока за подаване на искането. Разгледано по същество, искането за възобновяване, на осн. чл.423 от НПК е неоснователно. От материалите по делото се установява, че досъдебното производство по делото е образувано като ДП № 494/2010 г. , по описа на РУП- Силистра , на 17.07.2010 г. срещу М. Т. К. за престъпление по чл.129, ал.1 от НК. С постановление за привличане на разследващ полицай, К. е бил привлечен на 19.08.2010 г., в качеството на обвиняем, лично и в присъствието на упълномощен от него защитник, по обвинение за престъпление по чл.129, ал.1 от НК и му е била определена мярка за неотклонение „подписка“. В протокола от привличането са посочени задълженията на обвиняемия, произтичащи от определената му мярка за неотклонение, в това число да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване. На същата дата е бил извършен и разпит на обвиняемото лице в присъствието на упълномощен защитник. След тази дата К. не е участвал в провеждането на досъдебното производство, поради нередовното му призоваване. Видно от докладна записка от 21.12.2010 г., изготвена от полицай в група „ООР“ при РУ „Полиция“ – [населено място], К. не е бил намерен на посочения от него адрес за призоваване в [населено място], [улица], №, ет., ап., и по данни на съпругата му Б. К., пребивава в Англия, откъдето няма да се завърне по-рано от 2012 г. Приложената по делото справка относно задграничните му пътувания за периода 01.07.-28.12.2010 г., съдържа данни за напускане от К. на пределите на страната на 12.10.2010 г. през ГКПП Силистра шосе и няма данни за обратно връщане на лицето. Поради ненамирането на лицето последващото му привличане по чл.131, ал.1, т.4, вр. чл.129, ал.1 от НК и предявяването на разследването са извършени в негово отсъствие и в присъствието на служебно назначен защитник. Срещу М. Т. К. е бил внесен обвинителен акт от прокурор при РП - Силистра, на 07.07.2011 г., по обвинение за престъпление по чл. 131, ал.1, т.4, вр. чл.129, ал.1 от НК, относно това, че на 17.07.2010 г. е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, на З. Й. и на Р. Р., във връзка, с който е било образувано н.о.х.д. № 683/2011 г. по описа на РС – гр. Силистра. След образуването на първоинстанционното съдебно производство подсъдимият е бил нередовно призован за първото по делото заседание от 15.09.2011 г., като призовката е била върната невръчена, с отбелязване, че по данни на съседи лицето се намира в Англия.Съдът е намерил, че при тези данни относно призоваването на подсъдимия са налице предпоставките на чл.269 от НПК за разглеждане на делото в негово отсъствие и е дал ход на същото в присъствието на служебно назначения му защитник. За следващото съдебно заседание от 27.10.2011 г. подсъдимият отново е бил нередовно призован от адреса за призоваване, като във върнатата призовка е било отбелязано, че по данни на съседи К. вече не живее на този адрес. Изисканата справка от ОД на МВР – Силистра, рег. № 19981/30.09.2011 г. относно задграничните пътувания на К. към 28.09.2011 г. съдържа данни, че лицето е напуснало страната на 14.03.2011 г. през ГКПП /населено място/, /име/ и няма данни да се е завръщало обратно. В това заседание съдът е дал ход на делото в присъствието на служебен защитник на К. и го е отложил за 12.01.2010 г., когато е приключил съдебното производство пред първоинстанционния съд с присъда. Подсъдимият е бил нередовно призован за това заседание, в призовката е отбелязано, че по данни на неговата майка, К. работи и живее в чужбина и няма да се прибира в страната до датата на съдебното заседание. Присъдата на Районен съд-гр. Силистра, № 33/12.01.2012 г., е била обжалвана от частните обвинители и граждански ищци, срещу нея е била подадена въззивна жалба от служебно назначения защитник на подсъдимия К., както и жалба от упълномощен лично от К. защитник, адв. С.. По жалбите е било образувано в.н.о.х.д. № 210/2012г., по описа на Окръжен съд – гр. Силистра. За съдебното заседание пред въззивния съд, проведено на 18.10.2012 г., подсъдимият е бил представляван от упълномощен защитник, адв. С., която е представила пълномощно, изготвено лично от К. / видно от протокола от съдебното заседание / , а призовката от адреса е била върната с отбелязване, че по данни на съседи лицето е в чужбина. Въззивното производство е приключило с Решение № 59/16.11.2012 г. на Окръжен съд – гр. Силистра., по в.н.о.х.д. № 210/12 г., с което присъдата на районния съд е потвърдена изцяло и поради необжалваемостта на решението е влязла в сила на същата дата, 16.11.2012 г. При наличието на тези фактически данни относно процесуалното поведение на осъденото лице в хода на наказателното производство по делото, по което е постановена влязлата в сила присъда, се налага извода, че не са налице предпоставките по чл.423, ал.1 от НПК за уважаване на искането за възобновяване на делото. От материалите по същото се установява, че К. е бил уведомен за воденото спрямо него наказателно производство, чрез привличането му в качеството на обвиняем на досъдебното производство, като му е била определена и съответна мярка за процесуална принуда – под формата на „ подписка“, която го е задължавала да не напуска обявения адрес на местоживеене без съответно надлежно уведомление. Правото на подсъдимия да бъде надлежно информиран за характера и причините на повдигнатото срещу него обвинение и правото му да се защитава лично и чрез защитник по свой избор, както и да участва активно в разпита и допускането на свидетели по делото са сред гарантираните права по чл.6, т.3, б. а. , c. и d. от ЕКЗПЧОС. В случай на допуснато нарушение на същите, в разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК е предвидена законова компенсация, която се изразява във възобновяване на производството с цел даване на възможност на лицето за провеждането му с негово участие. Тази възможност е ограничена в случаите когато подсъдимият сам и по своя воля се е лишил от тези права, като е избрал да не участва в наказателното производство, водено спрямо него. В този смисъл е разпоредбата на чл.254, ал.4 от НПК / отм. / , сегашна чл.247б от НПК, която предвижда, че ако наказателното производство е проведено в отсъствието на обвиняемия, то се възобновява по негово искане, освен в случаите когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство той се е укрил, поради което процедурата по връчване на обвинителен акт и уведомлението му за условията, при които делото може да бъде разгледано в негово отсъствие, не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, той не се е явил в съдебно заседание без уважителни причини. Видно от фактите по настоящото дело, изпълнението на процедурата по връчване на обвинителен акт и уведомлението за условията на провеждане на задочно производство спрямо К. е била осуетена от поведението му по напускане на адреса за призоваване, по който се е изпълнявала и мярката му за неотклонение, както и на пределите на страната и установяването му в чужбина на неустановен адрес. Подсъдимият не е изпълнил задължението си да уведоми компетентните органи за новия си адрес и с това си поведение сам се е отказал от правото на лично участие в процеса. Първоинстанционният съд е положил активни усилия да издири подсъдимия и да го уведоми за обвинението и хода на делото, но след като не е могъл да го намери и установи на територията на страната, и при наличните данни от официалните справки, потвърдени и от неговите близки, че се намира извън пределите на страната на неустановен адрес, законосъобразно е разгледал делото в него отсъствие, при условията на чл.269 от НПК. Пред въззивния съд подсъдимият К. е бил представляван от упълномощен защитник, ангажиран лично от него, което свидетелства за информираността му за хода на делото и за движението на наказателното производство към този момент. Възражението, че осъденото лице е било лишено от възможността да участва в производството по делото, приключило с влязлата в сила присъда, поради задържане на територията на друга държава не почива на обективна основа и е неоснователно. Видно от приложената по делото справка от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, рег. № А-10708/07.05.2013 г., съдържаща данни за получена информация от Интерпол М. в сектор СИРЕНЕ – ДМОС относно арест на българския гражданин М. Т. К. на територията на Великобритания, началната дата на задържане на К. е 02.05.2013 г. При тези данни задържането на К. от британските власти се явява ирелевантно към провеждането на производството, по което се иска възобновяване и не е препятствало личното участие на лицето в него, тъй като е осъществено след неговото приключване, което е на 01.12.2012 г. , на която дата е постановено решението на въззивния съд. С оглед изложеното се налага извода на касационната инстанция, че, не са налице предпоставки за възобновяване на наказателното дело, по което е постановена влязлата в сила задочна присъда. М. К. е бил информиран за вида и характера на воденото спрямо него наказателно производство, като лично му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.129, ал.1 от НК и е бил привлечен в качеството на обвиняем. С последващото си поведение по напускане пределите на страната и установяването му трайно на територията на друга държава, без да уведоми за това разследващите органи, в съответствие със задълженията по определената мярка за неотклонение „подписка“, К. доброволно се е отказал от лично участие производството, като пред въззивния съд е обезпечил участието на упълномощен от него защитник. Предвид това негово поведение по отказ от упражняване на диспозитивно право, не са налице основания за възобновяване на делото с отмяна на задочната присъда и връщането му за ново разглеждане с личното участие на К., поради което и искането за възобновяване следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Т. К. за възобновяване на производството по н.о.х.д № 683/2011 г., по описа на Районен съд – гр. Силистра и за отмяна на постановената по него влязла в сила присъда. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: