Ключови фрази
Определяне на по-голям дял на съпруга * определяне на по- голям дял на съпруга * принос * съпружеска имуществена общност


4

Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
София, 13.07.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4874/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 64/02.02.2015 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 819 от 26.04.2014 г. по в. гр. д. № 546/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, по касационната жалба на З. А. М., която поддържа оплаквания за касационни отменителни основания по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК
Ответникът по касация Л. Х. Р. счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Страните са бивши съпрузи, като бракът им, сключен на 17.03.1984 г., е прекратен с развод с решение по гр. д. № 1336/2012 г. на Асеновградския районен съд, влязло в сила на 08.11.2012 г.
С обжалваното въззивно е уважен иск по чл. 29, ал. 3 СК /от 2009 г./, предявен от Л. Р., като на ищеца е определен по-голям дял в размер на 73/100 ид. ч. от общото имущество. В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 73/100 до 90/100 ид. ч., и за придобити по време на брака 3 броя турски златни лири накит „Р.”, всяка от 7.03 грама и 22 карата, първоинстанционното решение № 473 от 30.12.2013 г. по гр. д. № 2404/2012 г. на Асеновградския районен съд, е потвърдено.
Като принос на съпруга в придобиването на общото имущество, който значително надхвърля приноса на съпругата по смисъла на чл. 29, ал. 3 от СК /от 2009 г./, въззивният съд приел по-големия размер на получаваното от него трудово възнаграждение, както и внасяните в семейството парични средства изобщо. Паричният принос е изчислен чрез съпоставка на данните за общия размер на внасяните от ищеца средства, възлизащи на 67 809.24 лева, към общия размер на внасяните от ответницата, възлизащи на 5 416.78 лева, или съотношението е 12.52 към 1. Оттук съдът заключил, че по отношение на първия критерий по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 3 СК - „влагане на средства”, е налице принос на ищеца, който значително надхвърля приноса на ответницата в придобиването на общото имущество, при приет равен принос на страните по останалите материални критерии на чл. 21, ал. 2 СК - влагане на труд, грижи за децата и работа в домакинството, и уважил частично предявения иск.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: има ли правно значение за приноса в придобиването на имуществото разликата в получаваните от съпрузите доходи и следва ли само съпоставянето на разликата в получаваните доходи да е от значение за съда при постановяване на решението и присъждането на значително по-голям дял.
С т. 8 на Постановление № 5/1972 г. на Пленума на Върховния съд, което в съответстващите му части е приложимо и при действието на новия Семеен кодекс, е прието, че не е налице основание за определяне на по-голям дял от общото имущество по реда на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК от 1968 г. /отм./, когато и двамата съпрузи са изпълнявали задълженията си посредством взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно със своите възможности, имущество и доходи са осигурявали благополучието на семейството. Основанието за изменяване на установеното от закона равество на дяловете трябва да се установи не само чрез съпоставяне трудовото възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания от тях труд в домакинството на семейството, за отглеждането на децата от брака, за създадената спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори и за всички други обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиванията на общите вещи и изграждане благополучието на семейството. На преценка подлежи и фактът дали съпругът не е работил, без да е бил нетрудоспособен, или е разпилявал систематически придобитите от него средства.
Последвалата съдебна практика на ВКС, включително и задължителната по приложението на чл. 28, ал. 3 СК от 1985 г. /отм./, възпроизведена в чл. 29, ал. 3 СК от 2009 г. /напр. решение № 215 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 1014/2010 г. на ІІ-ро г. о., решение № 237 от 27.06.2011 г. по гр. д. № 931/2010 г. на І-во г. о., и др./, приема, че ищецът следва да докаже своя принос, и то във всички изрично уредени от законодателя форми, като на никоя от тях не може да бъде даден приоритет за сметка на друга, тъй като законодателят е равнопоставил всички форми на принос. Преценката се извършва конкретно, независимо от начина, по който всеки от съпрузите е съдействал за материалните придобивки на семейството. Значителността на приноса, която е основание за определяне на по-голям дял, следва да се отнася за всичките му проявни форми, и означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност.
С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, основателни се явяват оплакванията в касационната жалба за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства, довели до постановяване на обжалваното решение в противоречие с материалния закон.
В съответствие с данните по делото въззивният съд е приел, че по отношение на три от критериите по чл. 21, ал. 2 СК /от 2009 г./, релевантни при изясняване правоотношенията между страните, а именно: влагане на труд, грижи за децата и работа в домакинството, няма основание приносът на единия съпруг в придобиването на общото имущество са се счете за значително по-голям от приноса на другия съпруг. В тази насока е установено, че ищецът през време на целия брак е поддържал жилищната сграда, ведно с подземието, обитавано от семейството и домакинството, извършвайки необходимия ремонт, а ответницата е полагала труд в селското стопанство, макар и епизодично /за по една година,/ произвеждайки с членовете на цялото домакинство тютюн и арпаджик. Страните нямат родени от брака си деца, но в едно домакинство с тях живеели малолетният син на ищеца и малолетните син и дъщеря на ответницата, а до смъртта си - бащата на ответницата и майката на ищеца, като последната загубила зрението си в последната година от живота си и не задълго е била на легло в последните си дни. И двамата съпрузи са се грижили за децата и останалите членове на семейството и домакинството, всеки според възможностите си. Ответницата осигурявала спокойствие на съпруга си да се грижи за финансовата стабилност на семейството и вършела къщната работа за всички живеещи, в т. ч. и за сина на ищеца до момента, когато се оженил и заживял отделно, а ищецът, освен че осигурявал паричната издръжка на всички, вършел и домакинска работа чрез пазаруване, почистване, готвене. Последното било необходимо и с оглед заболяванията на ответницата, наложили оперативни интервенции през 1988 и 2000 г., и довели до освидетелствуването й от ТЕЛК през 2004 г. с 60% намалена работоспособност, през 2009 г. и 2011 г. - съответно с 52% и 56% трайно намалена работоспособност, и отпускането на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Както беше вече посочено, по критерия влагане на средства, внесените от ищеца средства възлизат на 67 809.24 лева, а от ответницата - 5 416.78 лева, или съотношението е 12.52 към 1.
Прилагайки задължителната съдебна практика към така установените данни по делото, следва да се приеме, че и двамата съпрузи са изпълнявали задълженията, възложени им с чл. 12 СК от 1968 г. /отм./, при действието на който е сключен бракът им, чл. 18 СК от 1985 г. /отм./ и чл. 17 СК от 2009 г., в сила при прекратяване на брака, като съобразно своите възможности, здравословно състояние и доходи са осигурявали благополучието на семейството, грижили са се за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата, макар и родени не от техния брак, както и за родителите на съпрузите, които са живели с тях в едно домакинство. Ето защо, като е приел иска по чл. 29, ал. 3 СК за частично основателен, отдавайки приоритет на получаваното от ищеца по-голямо трудово възнаграждение и внасяните от него парични средства в семейството, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено при основанието по чл. 281, т. 3 ГПК. По-големият принос по един само от критериите по чл. 21, ал. 2 СК сам по себе си не е основание да бъде присъден на този съпруг по-голям дял от общото имущество, след като съпругата е изпълнявала задълженията си за грижи за семейството и домакинството, не е разхищавала семейното имущество, а съобразно възможностите си е внасяла такова. Спецификата на случая, пред който страните са изправени, налага да се отчете и здравословното й състояние, довело до намалената работоспособност като обективна причина за реализираните от нея по-ниски доходи, както и факта, че въпреки това тя е изпълнявала задълженията си към семейството.
Поддържаното от жалбоподателката основание по чл. 281, т. 2 ГПК за недопустимост на въззивното решение не е налице - не се установява въззивният съд да се е произнесъл по непредявен иск извън рамките на търсената защита, нито да е нарушил диспозитивното начало в процеса, разглеждайки иск, изменен по размер едва с отправено във въззивната жалба искане.
Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, делото съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК следва да се реши от Върховния касационен съд, като предявеният иск бъде отхвърлен.
При този изход на спора и съобразно заявеното искане, на жалбоподателката - ответница по иска, следва да се присъдят разноските за водене на делото във всички инстанции в размер на 973.06 /деветстотин седемдесет и три лв. и 06 ст./ лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 819 от 26.04.2014 г. по в. гр. д. № 546/2014 г. на Пловдивския окръжен съд В ЧАСТТА, с която на Л. Х. Р. е определен по-голям дял в размер на 73/100 ид. ч. от имуществото, придобито по време на брака му със З. М., и са присъдени разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Х. Р. иск по чл. 29, ал. 3 СК /от 2009 г./ за определяне на по-голям дял в размер на 73/100 ид. ч. от имуществото, придобито по време на брака му със З. А. М..
В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 73/100 до 90/100 ид. ч., и за придобити по време на брака 3 броя турски златни лири накити „Р.”, всяка от 7.03 грама и 22 карата, въззивното решение е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Л. Х. Р. да заплати на З. А. М. разноските за водене на делото във всички инстанции в размер на 973.06 /деветстотин седемдесет и три лв. и 06 ст./ лева.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: