Р Е Ш Е Н И Е № 309 гр. София,05 май 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети април, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ :КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 309/2015г. Производството е образувано по искане на осъдения А. В. и на неговия защитник за отмяна или ревизия на влязлата в сила присъда №52 от 10.04.2014г., обявена по нохд №1682/2013г. на Районен съд /РС/ - Велико Търново, по предвидения в чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК ред. В депозираното искане за възобновяване се релевират фрагментарни оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния и материален закон. В подкрепа на визираните основания се очертава несъблюдаване на процесуалните правила от въззивната инстанция при постановяване на съдебния акт, обективирано в незачитане на изискванията за оттегляне на разглеждащия делото състав на тайно съвещание при вземане на решението. Излагат се съображения и за неправилна оценка на отегчаващите и смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства в лимитирания от разпоредбите на чл.58а, вр.чл.54 от НПК обсег, довело до явна несправедливост на наложената на осъдения санкция лишаване от свобода. С поставен акцент на липсата на „упорит престъпен умисъл” и на „предварително обмислена схема” чрез реализирани телефонни разговори и организирани лични срещи, се обосновава необходимост от намаляване на срока на определеното наказание или от правоприлагане на чл.55 от НК. Аргументира се и незаконосъобразност на въззивното решение в гражданско-осъдителната част, изразяваща се в пренебрегване на представената в хода на проведеното следствие разписка за получена от пострадалото дружество [фирма] сума от 5000 лева, в изпълнение на установеното задължение, която не е приспадната от присъдената имуществена обезвреда от 61 500 лева, по предявения и приет граждански иск В съдебно заседание на 30.04.2015г. осъденият В. участва лично и с упълномощен адвокат, който поддържа искането за възобновяване. Представител на Върховната касационна прокуратура мотивира заключение за частична основателност на искането на А. В.. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, при осъществения извънреден контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №52 от 10.04.2014г., по нохд №1682/2013г., след проведено по реда на чл.371, т.2 от НПК съкратено съдебно следствие, Великотърновски РС е признал А. В. В., за виновен в извършено през месец октомври 2011 година престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1 от НК, с което е причинена имотна вреда на [фирма], на стойност 67 200 лева, с произтичащите от това наказателноправни и гражданскоправни последици - ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване и присъждане на обезщетение в полза на пострадалото дружество, за сумата от 61 500 лева, на основание чл.45 от ЗЗД. Присъдата е проверена, в рамките на въззивно производство, инициирано по протест на представителя на Районна прокуратура /РП/-Велико Търново и по жалба на А. В., изразяващи недоволство от наложеното наказание и претендиращи изменение в санкционната й част. Процесът по внохд №200/2014г. на Великотърновски окръжен съд /ОС/ е финализирал с решение №127 от 20.10.2014г., с което първоинстанционният съдебен акт е ревизиран, чрез увеличаване срока на определеното на осъдения наказание лишаване от свобода на ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. Искането на А. В. е частично основателно. Настоящият съдебен състав не констатира дерогиране на процесуалните норми от въззивната инстанция при вземане и постановяване на решението. Стриктно е спазена предвидената в чл.318-чл.333 от НПК въззивна процедура, като при строго охраняване на правата на участващите в производството страни, е реализирана процесуалната дейност на Великотърновски ОС по даване ход на делото, провеждане на следствие за приобщаване на писмени доказателства, изслушване на пледоариите в хода на пренията и на последната дума на осъденото лице, след което е оповестено, че съдебният акт ще бъде изготвен след произнасяне, в 30-дневен срок. В съответствие с установения в чл.340 от НПК регламент и при професионално изпълнение на задълженията си в рамките на възложената от чл.334 - чл.338 от НПК компетентност, на 20.10.2014г. въззивната инстанция е обявила своето решение, в което при съблюдаване предписанията на чл.339, ал.1 от НПК, след преглед на доводите и възраженията, словно материализирани в подадените жалба и протест, и изложени в съдебно заседание на 18.09.2014г., формирала при внимателен прочит на доказателствения материал вътрешното си убеждение за извършеното от А. В. престъпление и неговата правна квалификация, и обективирала собствена позиция по релевираните оплаквания за явна несправедливост на наложената на осъдения санкция - лишаване от свобода. По своята форма и съдържание, постановеният на основание чл.337, ал.2, т.1 от НПК изменителен съдебен акт, не носи характеристиките на нова присъда, предвидена при упражняване на въззивните правомощия по чл.336 от НПК, поради което при неговото произнасяне са неотносими визираните в чл.300-чл.305 от НПК процесуални правила, в чийто обхват е изискването за оттегляне на съдебния състав на тайно съвещание, преди обявяването му. Правилно е приложен и материалният закон от Великотърновски ОС, при лимитиране на наказателната отговорност на осъдения А. В.. При приетите от въззивната инстанция фактически положения, в предвидената в чл.371, т.2 от НПК алтернатива на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК, не са компрометирани принципите - законоустановеност на наказанието/ определяне на санкцията в пределите, предвидени от закона за престъплението/ и индивидуализация на наказанието, отразен в чл.54 от НК /отмерване на санкцията в съответствие със степента на обществена опасност на посегателството и с личността на дееца, със смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства/. Задълбочено е обсъдена описаната конкретика на престъпното деяние по чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1 от НК, сочеща на субсумирани с неправомерното поведение на А. В. измамливи действия, с цел имотна облага, в причинна връзка с които са настъпилите за пострадалия търговски субект [фирма] вреди в големи размери /67 200 лева/, които многократно надвишават посочените в ТР №1/1998г. стойностни очертания. Безспорно положение в теорията и съдебната практика е, че визираните в особената материалноправната норма задължителни елементи на престъпния състав, очертават в тяхната съвкупност онова типично общественоопасно деяние, което се запретява като престъпление от даден вид Обусловената от тях типична обществена опасност на съответното престъпно посегателство е съобразена от закона при фиксиране на общоустановената в него санкция, поради което и същите не могат след това да се яват едновременно и като такива, определящи индивидуалната тежест на конкретното престъпление от този вид и следващото се за него наказание. Изведеното умозаключение, в съответствие с установеното в нормата на чл.56 от НК и с приетото от доктрината, и в правораздавателната дейност на съдилищата, се отнася за всички признаци от състава /обективни, субективни и такива свързани с особеностите на личността на дееца/, и е правнозначимо за всеки основен, квалифициран или по-леко наказуем престъпен състав. Очертаната теза не се опровергава обаче от констатациите, че в много случаи, посочените в състава признаци могат да бъдат дадени във варианти, чиито характерни особености оказват влияние върху конкретната степен на обществена опасност на престъпленията от даден вид, поради което и те следва да се вземат предвид при прилагане на разпоредбата на чл.54 от НК. Стойностните параметри на инкриминирания предмет в разглежданото дело, очертаващи квалифициращият признак големи размери и предпоставящи правоприлагането на по-тежко наказуемия състав по чл.210, ал.1, т.5 от НК, илюстрират подобна хипотеза, което е съобразено от съда. Проявен е юридически усет от въззивния състав и при интерпретация тежестта на инкриминирания акт в аспекта на осъществената предварителна подготовка и организация на измамата, по добре обмислена и стройно изградена схема; и на демонстрираната от А. В. престъпна упоритост, изразила се в реализирани множество телефонни разговори и проведени лични срещи с Н. М., Л. Д. и А. Л., като в разисквания смисъл възраженията на защитника на осъденото лице са изключително декларативни и крайно необосновани. Отчетена е и честотата на тези неправомерни посегателства против собствеността в пределите на общата престъпност според официалната статистика, което предопределя специално внимание от правоохранителните органи, и налага адекватна строгост на правоприлагащите при тяхното санкциониране, обективирана в засилена наказателна репресия. Отдадено е нужното значение и на данните за личната опасност на осъдения, проектирани в характера и спецификата на инкриминираното престъпно деяние, и съдържими се в доказателствената маса по делото. Обстойно са анализирани недобрите характеристики и предходните осъждания на А. В., в изпитателния срок на едно от които е извършено инкриминираното престъпление по чл.210 от НК - индиция за липса на преследвания от нормата на чл.36 от НК предупредителен, поправителен и възпитателн ефект на определеното, при условията на чл.66 от НК, наказание лишаване от свобода спрямо санкционирания, и за необходимост от по-продължителна социална изолация на лицето. Професионално са коментирани и здравословното състояние на А. В., оказаното от него процесуално съдействие за разкриване на обективната истина и критичното отношение към извършеното, съпроводено със заявена готовност за репариране на причинените с престъпното посегателство имуществени вреди на пострадалото дружество. Видно от приложената по делото медицинска документация осъденото лице през 2013 година, е страдало от холециститис хроника калкулоза /камъни на жлъчния канал/, като след проведените медикаментозната терапия и оперативна интервенция, с възстановителен период от три-четири месеца, според издадената от лекващия лекар д-р Н. С. справка, отсъстват обективни данни за влошаване на неговото здраве. При съблюдаване на предложената аргументация не могат да бъдат споделени оплакванията за недостатъчна оценъчност на личността на автора на престъплението, с поставен акцент на оказаното от него процесуално съдействие за установяване на обективната истина. Претендираната от А. В. снизходителност не намира надлежна опора и във формите на процесуално поведение на осъденото лице. Направеното от него признание на фактите в обвинителния акт е предпоставило провеждане на особената процедура по Глава двадесет и седма от НПК /съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция/ и правоприлагане на предвидената в разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК редукция при определяне размера на наказанието лишаване от свобода Несъмнено при индивидуализация на наказателната отговорност в очертаните от предписанията на чл.373, ал.2, вр.чл.371, т.2 от НПК предели се вземат предвид процесуалните прояви на обвиняемия /подсъдим/ в хода на производството, в обхвата на които са депозираните от него обяснения. Последните обаче следва да се интерпретират с оглед техния характер и съдържанието им на доказателствен източник и средство за защита. Ако са спомогнали реално и своевременно за разкриване на престъпното посегателство и на неговия извършител, а не са следствие от ефективната дейност на компетентните органи, те трябва да се третират като смекчаващо обстоятелство, включително в санкционните рамки по чл.58а от НК, без да се пренебрегват обаче степента на обществена опасност на деянието, социалният му резонанс и фактическите данни за личността на подсъдимия. Частичните самопризнания на А. В., заявени още в досъдебната фаза на производството, в корелираща взаимовръзка с тежестта на престъпното деяние и с обремененото съдебно минало на осъдения, са ценени от въззивния съд при лимитиране на наказателната отговорност. Великотърновски ОС не е игнорирал и установеното по делото за налично съжаление у А. В. от извършената измама и за придружаващо го желание за преодоляване на причинените имуществени вреди, част от които са възстановени чрез предоставяне на сумата от 5000 лева на гражданския ищец [фирма], в хода на въззивното производство. Очертаните факти, релевантни при индивидуализация на санкционните последици, формират категорично заключение за необходимост от налагане на осъденото лице, на наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства - ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, редуцирано по чл.58а, ал.1, вр.чл.54 от НК на ТРИ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, и за липса на предпоставки за правоприлагане на нормата на чл.58а, ал.4, вр.чл.55 от НК. Атакуваният и придобил юридически стабилитет съдебен акт е незаконосъобразен обаче в гражданско-осъдителната си част. След преглед на относимата към предявения и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск конкретика, въззивната инстанция е очертала основанието на имуществената обезвреда – извършеното от В. престъпление по чл.210 от НПК, представляващо деликт по смисъла на чл.45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. При приетата за доказана по делото фактология, неправилно са лимитирани параметрите на присъденото обезщетение за причинените с измамата имуществени вреди на пострадалия търговски субект [фирма]. От доказателствения материал се установява, че от обитавано от А. В. жилище, в хода на досъдебното разследване е иззета парична сума от 5 700 лева, която след връщането й на ощетеното дружество, обосновала уважаване на гражданскоправната претенция в размер на 61 500 лева. При реализираната въззивна проверка, пред Великотърновски ОС, защитникът на осъденото лице е представил разписка, удостоверяваща, че повереникът на гражданския ищец [фирма] е получил от А. В. 5 000 лева, в изпълнение на задълженията му, произтичащи от причинените с престъплението на пострадалия субект имуществени вреди- обстоятелство пренебрегнато при произнасяне на въззивното решение. Констатираните процесуални нарушения на чл.314, ал.2 и чл.337, ал.3 от НПК, довели до неправилно отмерване на имуществената обезвреда при прилагане на материалния закон /чл.45 от ЗЗД/, могат да бъдат санирани в обсега на компетентността по чл.425, ал.1, т.3 от НПК, чрез ревизия на съдебния акт, в гражданско-осъдителната му част, в полза на В.. Производството по нохд №1682/2013г. на РС- Велико Търново и по внохд №200/2014г. на Великотърновски ОС следва да бъде възобновено, и влязлата в сила присъда №52 от 10.04.2014г. изменена в частта относно присъденото обезщетение на [фирма], чрез намаляване на размера му на 56 500 лева. Мотивиран от изложеното и в рамките на правомощията по чл.425, ал.1, т.3, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА нохд №1682/2013г. на РС- Велико Търново и внохд №200/2014г. на Великотърновски ОС. ИЗМЕНЯ присъда №52 от 10.04.2014г., по нохд №1682/2013г., по описа на РС - Велико Търново и решение №127 от 20.10.2014г., по внохд №200/2014г. на Великотърновски ОС, в гражданскоправната част, с която А. В. В. е осъден да заплати на [фирма], [населено място], с управител Х. Д. П., сумата от 61 500 лева, представляваща обезщетение за причинените с инкриминираното престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1 от НК имуществени вреди, като намалява размера на имуществената обезвреда на 56 500 лева. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения в останалата част. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.