Р Е Ш Е Н И Е № 205 град София, 27.09.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЗАХАРОВА ПЕТЯ ШИШКОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 591 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Р. З. срещу въззивна присъда от 13.01.2017 г. по внохд № 5724/16 г. на Софийския градски съд. В жалбата и допълнението към нея са релевирани трите касационни основания и се отправят алтернативни искания- за оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане с посочване на стадия на наказателния процес, от който следва да стане това. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия, адв. С. поддържа жалбата по развитите в нея съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Софийският градски съд е отменил изцяло присъда № 8094/04.10.2016 г. по нохд № 20402/ 2015 г. на Софийския районен съд, н.о. 8 състав, с която подсъдимият А. Р. З. е бил оправдан и вместо това го признал за виновен в това, че на 13.10.2013 г. причинил на Т. К. К. средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 129 ал.1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода. На осн. чл. 66 ал.1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години. В жалбата е посочено, че се оспорва изцяло приетата фактическа обстановка и са развити съображения за неустановеност на авторството на подсъдимия. Защитата счита, че съдът е отдал прекалено голямо значение на показанията на пострадалия, които са противоречиви, че не е изложил мотиви защо кредитира тези от тях, които уличават подсъдимия, че неправилно са игнорирани показанията на свидетелите М. и М. и обясненията на З., че не е коментирана „недопустимата намеса” на св. М. при идентифициране на подсъдимия като участник в нанесения над К. побой. Намира, че липсват доказателства за присъствието на касатора по време на побоя, както и такива, че именно той е нанесъл удара, довел до съставомерния резултат. Върховният касационен съд намира възраженията за основателни. При извършената въззивна проверка, Софийският градски съд е приел, че първоинстанционната присъда е постановена при превратно тълкуване на доказателствата по делото, че изводите относно фактическата обстановка са произволни, а оправдаването на подсъдимия противоречи на събраните доказателства. Извършил е собствен доказателствен анализ и е възприел различни фактически положения, отразени на л. 2 и л. 3 от мотивите. Излагайки приетата от него фактология на събитията, СГС е посочил като установени следните факти- че в заведението „М.” св. К. е бил заобиколен от група младежи, сред които и подсъдимият, които го ругаели и обиждали, поради което всички били отстранени от охраната, че навън скандалът ескалирал, като К. получил серия от удари по главата и тялото, включително от подсъдимия и от св. М.. След бягството му към Полиграфическия комбинат, К. бил настигнал от подс. З. и останалите момчета, като последвал нов побой, съпроводен от множество удари с ръце и крака по цялото му тяло и глава. От така изложената фактическа обстановка е видно, че СГС изобщо не е отграничил действията на подсъдимия от действията на останалите нападатели, като единствено е отразил, че той бил един от най-активните. Защитата с основание възразява, че въззивният съд е стигнал до по-широк кръг извършители на престъплението, отколкото прокуратурата, но въпреки това и в нарушение на разпоредбата на чл. 303 от НПК е възприел обвинителната теза, че автор на престъплението е единствено касаторът. Касационният състав намира, че СГС се е фокусирал върху обосноваване на извода за участието на подсъдимия в нападението над пострадалия, в отхвърляне като недостоверни на обясненията му и на изградената версия, че въобще не е бил в района на местопрестъплението. Именно в тази връзка е обсъждал свидетелските показания на двете групи свидетели- на пострадалият и св. М. от една страна и на свидетелите М. и М. от друга. По никакъв начин обаче не е очертал в приетата фактология конкретните действия на касатора по време на инцидента и не става ясно дали приема за установен факта, отразен в обвинителния акт, че счупването на горния ляв зъб на пострадалия е причинено от ритник в областта на устната му, нанесен именно от него. За правилното решаване на делото е от изключителна важност изясняването на този факт, тъй като това е единственото нараняване, покриващо медико-биологичните характеристики на средната телесна повреда. След като съдът не е изяснил от фактическа страна механизма на причиняване на съставомерното телесно увреждане и не е отграничил кой от множеството нападатели е нанесъл удара в областта на устата на К., изводът относно авторството на подсъдимия в извършване на престъплението по чл. 129 ал.1 от НК почива изцяло на предположение. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на подсъдимия да разбере защо и въз основа на кои доказателства е признат за виновен и осъден. Присъдата на СГС следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда на Софийския градски съд, постановена на 13.01.2017 г. по внохд № 5724/2016 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: