Р Е Ш Е Н И Е № 229 София, 23 декември 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ХРИСТИНА МИХОВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 891/2019 година Производството по делото е образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на осъдените В. Г. Д. и Р. Г. Д., изготвено от техния защитник, за възобновяване на НЧХД № 1334/2018 г. по описа на Районен съд – Враца. Искането за възобновяване е изпратено от Върховната касационна прокуратура с писмо вх. № 8043/26.08.2019 г., тъй като е било адресирано до главния прокурор на Р България. В искането, освен съдържащите се доводи за допуснато нарушение на материалния закон и на процесуалните изисквания, се твърди, че осъдените не са информирани и надлежно призовани за съдебното производство. Претендира се отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция осъдените В. Д., Р. Д. и техният защитник поддържат искането за възобновяване на делото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането за възобновяване е основателно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното : С присъда № 13/28.02.2019 г., постановена по НЧХД № 1334/2018 г. от Районен съд Враца, В. Г. Д. и Р. Г. Д. са признати за виновни и осъдени за извършено от тях престъпление по чл. 130, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК. Наложеното им наказание е от по три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. С присъдата е ангажирана и гражданската им отговорност, като са осъдени да заплатят на гражданския ищец сумата от 5 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила след изтичане на предвидения в закона срок. Искането на осъдените Р. и В. Д. е постъпило във Върховната касационна прокуратура на 14.08.2019 г. и с цитираното по- горе писмо е изпратено на Върховния касационен съд на 26.08.2019 г. По делото няма категорични данни кога подсъдимите са узнали за влязлата в сила присъда, но като се има предвид датата на постановяване на съдебния акт (28.02.2019 г.), при всички случаи искането е депозирано в шестмесечния срок. Разгледано по същество искането за възобновяване на делото е основателно. В правомощията на касационната инстанция в настоящия процес е единствено да провери дали са налице предпоставките на чл. 423, ал.1 от НПК за възобновяване на делото. Предназначението на процесуалния институт е да осигури ефективно упражняване на правото на лично участие на обвиненото лице в нов съдебен процес, когато проведеният такъв е бил в негово отсъствие. Данните по делото, обсъдени в този аспект, подкрепят извод за задочна процедура, приключила с осъдителна присъда. Производството по делото е образувано по частната тъжба на И. В. К. срещу осъдените В. Д. и Р. Д. за извършено от тях в съучастие престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. С разпореждане от 02.01.2019 г. съдията-докладчик е дал ход на тъжбата, насрочил разглеждането на делото за 31.01.2019 г., и е постановил призоваване на подсъдимите и връчване на съдебните книжа. Призоваването на подсъдимите лица от посочения в тъжбата адрес – [населено място] кладенци, ул. „Бузлуджа” № 3, е било неуспешно. Призовките, предназначени за тях, са върнати в цялост със съпроводително писмо от кметството на Три кладенци (л. 29 от делото). В същото е посочено, че подсъдимите се намират извън границите на Р България и няма лице, което да приеме и предаде призовките. Съдът е отложил производството за 28.02.2019 г. и е изискал справки : за предоставяне на данни по Наредба № 14 от 18.11.2009 г.; от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията; за задграничните пътувания на лицата; за роднински връзки. Установено е от приложените справки (л. 46 и сл. от делото), че постоянният и настоящ адрес на Р. Д. е в Три кладенци, ул. „Бузлуджа” № 3. Това е и постоянният адрес на В. Д., а настоящият такъв е в [населено място]. Предоставени са данни за задграничните пътувания на двамата осъдени – регистрирано излизане от Р България на 29.03.2018 г. Невръчването на призовките на подсъдимите, адресирани до постоянния и настоящ адрес, е удостоверено с приложените по делото писма на кметствата в [населено място] и на [населено място] кладенци - л. 57, л. 59 от делото. В първото от тях е посочено, че лицето В. Д. не живее на територията на населеното място, като по данни на съседите той живее в Три кладенци. Писмото, изходящо от кметството на последно посоченото населено място, съдържа идентична информация като отразената по- горе. На второто съдебно заседание, проведено на 28.02.2019 г., ход на делото е бил даден при условията на чл. 269, ал.3, т. 4 от НПК. В мотивите на съда е отбелязано, че подсъдимите са напуснали Р България, но не става ясно при коя от предвидените в закона хипотези, обхванати от т. 4 (б. „а-в”), ал. 3 на чл. 269 от НПК, е основанието за разглеждане на делото. На същата дата е постановена осъдителната присъда. Изложените обстоятелства ясно определят, че осъдените лица в нито един момент не са узнали за воденото срещу тях наказателно производство от частен характер. Въпреки че според вида и характера на обвинението срещу тях присъствието им не е задължително, то редовното им призоваване е задължително. Отразената информация в двете писма от кметството на Три кладенци е непълна, най –малкото защото липсва посочване на източника й за отсъствие на „близки”, които да получат съдебните книжа (виж, чл. 180, ал.2 от НПК). В тази насока са и възраженията в искането за възобновяване, като не може да се пренебрегнат и приложените по настоящето дело удостоверения за роднински връзки и постоянен и настоящ адрес на лицето И. К. П. – майка на подсъдимите. От данните посочени в този документи е видно, че П. има идентичен с подсъдимите постоянен, а с Р. Д. и настоящ адрес в Три кладенци, ул. „Бузлуджа” № 3. При делата от частен характер обвинението се повдига с тъжбата, въз основа на която като първоначален процесуален акт се образува съдебното производство. Това определя, че моментът на узнаване от страна на обвиненото лице за наказателния процес срещу него би следвало да е този, в който той е призован за съдебното заседание. Несъмнено и при тези производства от частен характер не е изключена възможността, въпреки че липсва официално уведомление за съдебния процес да са установени факти, които биха могли да представляват недвусмислена индикация, че обвиненото лице е знаело за съществуващото наказателно производство срещу него. По конкретното дело не са установени обективни основания, от които да се приеме, че осъдените са знаели за развилото се пред районния съд наказателно производство и сами са избрали да не упражнят правата си лично. В тази връзка следва да се спомене, че присъстващите данни за напускане на територията на страната от осъдените лица на 29.03.2018 г. не се явява обстоятелство, демонстриращо недвусмислен отказ от правото им на участие в съдебното производство, респективно умишлено укриване от правосъдието, тъй като частната тъжба, поставила началото на наказателния процес, е депозирана`в районния съд след този момент - на 14.12.2018 г. При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 423, ал.1 от НПК наказателното производство следва да бъде възобновено. Останалите аргументи в искането за възобновяване, свързани с основанията по чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК, не подлежат на разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по НЧХД № 1334/2018 г. по описа на Районен съд - Враца, ОТМЕНЯ постановената по него присъда № 13 от 28.02.2019 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Враца. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.