РЕШЕНИЕ № 320 София, 14 юли 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на осми юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 231 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд от 16.10.2009 г. по гр.д. № 471/2009, с което е потвърдено решението на Дупнишкия районен съд от 22.05.2009 г. по гр.д. № 1549/2008, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 45 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос за правното значение на изграждането и ползването на незаконно отклонение от водоснабдителната и каналната мрежа. По поставения въпрос едни съдилища приемат, че изграждането и ползването на незаконно отклонение от водоснабдителната и каналната мрежа е деликт, а други съдилища -неоснователно обогатяване, Върховният касационен съд намира правилно второ разрешение. Изграждането на незаконно отклонение от водоснабдителната и каналната мрежа може да бъде деликт, ако извършителят или възложителят на работата по изграждането на незаконното отклонение имат вина. Ако след изграждането деликвентът или последващ ползвател, който знае за отклонението го ползват и това е деликт. Когато снабдителното дружество претендира обезщетение за ползвана вода и канал без измерителен уред, вземането не произтича от непозволено увреждане, а от неоснователно обогатяване, тъй като в исковата молба не се твърди нито кой е изградил отклонението, нито обстоятелството, че ползвателят знае за наличието на незаконно отклонение. Затова обезщетение за ползвана вода и канал без измерителен уред се дължи от всеки ползвател, независимо от това дали отклонението е било "законно" при изграждането му (напр. когато населението е изградило водоснабдителната система с общи усилия), кога то е станало "незаконно" (при възлагането на поддръжката на системата на съответно дружество), дали ползвателят знае тези обстоятелства, както и приложими ли са съответни нормативни правила за изчисляване на обезщетението. Когато нормативните правила за определяне на обезщетение не са приложими, размерът на обезщетението се определя от съда при условията на чл. 162 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не е установено по несъмнен начин обстоятелството, че именно ответницата е извършила незаконното присъединвяване към водоснабдителната мрежа и по този начин е осигурила безконтролното ползване на вода. Безспорният факт, че ответницата обитава жилището не е достатъчен да се приеме, че тя е негов собственик. По делото е представен и нотариален акт, от който се вижда, че жилището има друг собственик. Правилно въззивният съд е приел, че ответницата е ползвала вода и канал без измерителен уред за потребяваната вода, но в нарушение на закона е приел, че тя не дължи обезщетение за ползваната услуга, тъй като не е увредила непозволено ищеца. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото - решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че водоснабдителната инсталация в селото е изградена гравитачно с доброволен труд през 1968 - 69 г. и в последствие поддръжката й е възложена на ищеца. Поради възникнала необходимост от преместване на водомера през 2005 г. отклонението към една от чешмите със сечение 1/2 цол в продължение на два месеца е провеждало неизмерена вода. Собственикът на имота не е установен, по несъмнен начин е установено само, че ответницата го ползва. По формулата по чл. 37 вр. чл. 35, ал. 6 от Наредба 4/2004 за отчитане на изразходваните, отведените и пречистените количества вода при 24 часа потребление цената на възможно ползваната услуга на годишна база е определена на 2.980,16 лева с ДДС. Видно от изложеното в продължение на 2 месеца ответницата е ползвала неизмерена вода, поради което дължи на ответника обезщетение за неоснователно обогатяване. Размерът на обезщетение обаче не може да бъде определен по формулата на чл. чл. 35, ал. 6 от Наредба 4/2004, тъй като този начин на определяне е уреден при виновно и противоправно поведение на потребителя (отказ на достъп за отчитане на показанията на измерителните уреди и извършване на незаконно присъединяване), каквито не са установени по делото. Размерът на обезщетението при доказано основание и липса на достатъчно данни за определяне размера на иска следва да бъде определен по преценка на съда на 300 лева. Ответницата Е. Й. П. не претендира разноски по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Кюстендилския окръжен съд от16.10.2009 г. по гр.д. № 471/2009. ОСЪЖДА Е. Й. П. от [населено място], [община] дол да заплати на [фирма], К. (в ликвидация) сумата 300,00 лева на основание чл. 59 ЗЗД със законната лихва от23.10.2010 г. на основание чл. 86 ЗЗД. ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от [фирма], К. (в ликвидация) срещу Е. Й. П. от [населено място], [община] дол в останалата част до предявения размер 1.137,72 лева със законни лихви. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.