Р Е Ш Е Н И Е № 194 гр. София, 01 ноември 2018 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание, проведено на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 805 по описа за 2018 г Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура, Благоевград, срещу нова въззивна присъда на Окръжен съд, Благоевград, № 1504 от 23.03.2018 г, по ВНОХД № 69/18, с която е отменена осъдителната част на присъда на Районен съд, Петрич, № 817 от 5.12.2016 г, по НОХД № 380/16, и частта, с която са възложени сторените разноски, и подсъдимите Й. Т. З. и С. С. З. са признати за невинни в това, че: 1/ на 1.10.2015 г в местността „местност”, находяща се в землището на [населено място], в съучастие като съизвършители, без надлежно разрешително, са държали високорисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло 200 гр, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 2, 6 %, на стойност 800 лв, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, са оправдани по чл. 354 а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, 2/ от неустановена дата до 1.10.2015 г в местността „местност”, находяща се в землището на [населено място], в съучастие като съизвършители, са отглеждали 21 броя растения от рода на конопа марихуана, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 7, 5 %, с нетна маса в сухо състояние 1 996, 50 гр, на стойност 7 986 лв, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, са оправдани по чл. 354 в, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда е постановено следното: Подсъдимите Й. Т. З. и С. С. З. са признати за виновни, както следва: 1/ в това, че на 1.10.2015 г в местността „местност”, находяща се в землището на [населено място], в съучастие като съизвършители, без надлежно разрешително, са държали високорисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло 200 гр, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 2, 6 %, на стойност 800 лв, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, за подсъдимия, и чл. 55 НК, за подсъдимата, са осъдени, както следва: Й. Т. З., на една година „лишаване от свобода” и глоба от 2 000 лв, а С. С. З., на „лишаване от свобода”, за срок от шест месеца, 2/ в това, че от неустановена дата до 1.10.2015 г в местността „местност”, находяща се в землището на [населено място], в съучастие като съизвършители, са отглеждали 21 броя растения от рода на конопа марихуана, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 7, 5 %, с нетна маса в сухо състояние 1 996, 50 гр, на стойност 7 986 лв, с оглед на което и на основание чл. 354 в, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, за подсъдимия, и чл. 55 НК, за подсъдимата, са осъдени, както следва: Й. Т. З., на две години „лишаване от свобода” и глоба от 5 000 лв, а С. С. З., на една година „лишаване от свобода”. На основание чл. 23 НК, им е определено за изтърпяване едно най-тежко общо наказание, а именно: 1/ на подсъдимия Й. Т. З., две години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и глоба от 5 000 лв, 2/ на подсъдимата С. С. З., една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. На основание чл. 354 а, ал. 6 НК, предметът на престъплението: 200 гр марихуана и 21 броя растения марихуана, е отнет в полза на държавата. На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 и 12 НПК, съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил на подсъдимите сторените по делото разноски. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните доводи: при анализа на доказателствата са нарушени процесуалните изисквания, неправилно е дадена вяра на обясненията, депозирани от подсъдимите З., на показанията, дадени от техния родственик св. Б. З., както и на показанията на св. К., а са игнорирани показанията на св. Г. и св. И., събраните доказателства са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда, а с нейната отмяна и оправдаването на подсъдимите е допуснато и неправилно приложение на материалния закон. С протеста се прави искане за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд, Благоевград. В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Защитата счита, че протестът е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Подсъдимите не участват лично в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Въззивният съд е изложил следните съображения за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на оправдателна такава: Дадена е вяра на обясненията, депозирани от подсъдимите З., че оранжерията, в която са открити растенията марихуана, е изоставена и не се стопанисва от тяхното семейство от приблизително една година / от 2014 г, когато е починал бащата на подсъдимия З. и съпруг на подсъдимата З. /. Кредитирани са показанията на св. Б. З., посочил, че след смъртта на бащата оранжерията е безстопанствена. Съобразени са данните от протокола за оглед, съгласно които оранжерията е намерена в състояние, което сочи, че не е поддържана, част от найлоновото покритие е разкъсано, в тунелите има висока трева, оградата не представлява препятствие за достъп на външни лица. На следващо място, въззивният съд е коментирал, че при появата на полицейските служители на 1.10.2015 г, подсъдимите са заварени извън оранжерията, на разстояние 70-100 м от нея, докато са разсаждали ягодови растения. Кредитирани са показанията на св. Д. и св. Б., извършили проверка в имота, пред които подсъдимите са изразили искрено учудване от находката в оранжерията. Обсъдени са приобщените показания на св. Г. и св. И., дадени на досъдебното производство, които не са поддържани от свидетелите в съдебната фаза. Прието е, че извънпроцесуалното изявление, сочещо на знание у подсъдимите за наличието на наркотични вещества в имота, е изолирано от другите доказателства и не е достатъчно за формиране на стабилна основа за осъждане на подсъдимите. На следващо място, въззивният съд е обсъдил това, че в инкриминирания период подсъдимият З. е отсъствал продължително време от [населено място] във връзка със заеманата от него длъжност като граничен полицай. Обсъдени са и добрите характеристични данни, събрани за подсъдимите, изводими от показанията на св. К., който е техен дългогодишен познат и им е полагал в селскостопанската дейност. Въззивният съд е отбелязал, че липсват преки доказателства за участието на подсъдимите в престъпленията, предмет на наказателното производство, а събраните косвени такива не са достатъчни, за да обусловят несъмнения извод за тяхната съпричастност. Отбелязано е и това, че подсъдимите не са длъжни да доказват своята невинност, а прокуратурата е тази, която следва да докаже обвинението, и то, при спазване на стандарта по чл. 303, ал. 2 НПК, който не е постигнат, откъдето и произтича необходимостта от отмяна на осъдителната присъда и постановяване на оправдателна такава. На следващо място, окръжният съд е констатирал, че е налице абсолютна процесуална пречка за осъждане на подсъдимите, произтичаща от липсата на надлежно фактическо обвинение в обстоятелствената част на обвинителния акт, на което да почива юридическото обвинение по чл. 354 а и чл. 354 в НК. Липсата на фактическо обвинение се отнася и за кръга от действия, които, според обвинителната власт, подсъдимите следва да са извършили, за да са осъществили деянията при условията на съучастие под формата на съизвършителство. В обстоятелствената част на обвинителния акт е отразено, че на 1.10.2015 г е посетен имота на семейство З. в местността „местност” в землището на [населено място], където подсъдимите З. са заварени да обработват земеделската нива. Имотът е описан като състоящ се от нива с обща площ 10 дка, част от нея засадена с овощни засаждения, и оранжерия, с обща площ 1, 2 дка. Отразено е, че в оранжерията са намерени 21 бр. растения, реагирали на проба за канабис, и също така, е открита кофа, на разстояние 10 м от оранжерията, в която е имало полусуха маса тревисто растение, което също е реагирало на марихуана. По-нататък в обвинителния акт следва описание на събраните доказателства и цитиране на експертните заключения. Липсва отбелязване, че подсъдимите са отглеждали и държали инкриминираните наркотични вещества, както и липсват факти относно тяхната съучастническа дейност по чл. 20, ал. 2 НК. С оглед на изложеното, въззивният съд е посочил, че липсата на надлежно фактическо обвинение се явява непреодолима пречка за потвърждаване на осъдителната присъда, тъй като, ако това се случи, би си стигнало до драстично нарушение на правото на защита на подсъдимите, изразено в осъждане по обвинение, което не е предявено по установения ред. Настоящият състав намира за необходимо, на първо място, да вземе отношение по по-силното основание за оправдаване на подсъдимите, каквото се явява липсата на фактическо обвинение. Верни са констатациите на въззивната инстанция, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържат факти, които да обвързват подсъдимите с извършените престъпления. Не са посочени и факти, имащи значение за задружната им престъпна дейност: съучастие под формата на съизвършителство. От обстоятелствената част на обвинителния акт следва, че подсъдимите са присъствали на мястото на полицейската проверка, извършена на 1.10.2015 г, но не и това, че са участвали в отглеждането или държането на намерените наркотични вещества. Не са описани факти, които от обективна страна да ги свързват с деянията, предмет на обвинението, респективно, липсват факти, които биха послужили за обосноваване на субективната страна. С оглед на изложеното, настоящата инстанция споделя извода на окръжния съд, че не е налице процесуална възможност за осъждане на подсъдимите при липсата на надлежно фактическо обвинение, откъдето следва, че отмяната на осъдителната присъда и постановяването на оправдателна такава е законосъобразно. При този изход на делото е безпредметно да бъдат обсъждани събраните доказателства, за да се отговори на въпроса дали те са достатъчни за потвърждаването на осъдителна присъда. Съгласно НПК, подсъдимите не са длъжни да доказват своята невиновност, а прокурорът е този, който следва да докаже обвинението, а осъдителна присъда се постановява, респективно, се потвърждава, когато са спазени изискванията на чл. 303, ал. 1 и 2 НПК. По изложените съображения, ВКС намери, че протестът е неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА нова въззивна присъда на Окръжен съд, Благоевград, № 1504 от 23.03.2018 г, по ВНОХД № 69/18. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: