Р Е Ш Е Н И Е № 261 гр. София, 25.06.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и петнадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5981 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. Г., против въззивното решение № 161 от 17 юни 2014 г., постановено по в.т.д. № 85 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2014 г., с което е потвърдено решение № 115 от 26 юни 2013 г., постановено по т.д. № 887 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2012 г. за отхвърляне исковете на банката против Б. К. Б., С. К. Б. и К. Б. Б. – тримата от [населено място], за обявяване за недействителен спрямо нея на договор за дарение, сключен с нотариален акт за дарение на два недвижими имота от Б. и С. Б. на син им К., като обжалването е допуснато за ½ идеална част от имотите. Касационното обжалване е допуснато с определение № 351 от 12 март 2015 г. по въпроса кога е налице увреждане на кредитора по смисъла на чл. 135 ЗЗД и увреден ли е той, когато длъжникът е отчуждил безвъзмездно свои недвижими имоти, поради констатирано противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с това по решение № 320 по гр.д. № 1379/2012 г., ІV г.о. и решение № 48 по гр.д. № 4321/2013 г., ІV г.о. С обжалваното решение въззивният съд приема, че не е налице увреждащо действие на сделката по отношение на кредитора, тъй като задължението е обезпечено с ипотекирани в полза на банката имоти и запис на заповед, авалиран от поръчител, и към момента на сделката ипотекираните имоти са на стойност достатъчна да покрие установеното задължение, както и че банката не е поискала и допълнително обезпечение, макар такава клауза да има уговорена между страните. В посочените по-горе решения на ВКС се приема, че увреждане по смисъла на чл. 135 ЗЗД има винаги когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника – когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правното действие, длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност. Предвид даденото в практиката на ВКС разрешение на въпроса, послужил като основание за допускане на касационното обжалване, което и настоящия съдебен състав споделя, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени в съответната му допусната до касационно обжалване част. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора. По делото се установява, че с нотариален акт от 23 декември 2008 г. ответникът Б. Б. и съпругата му С. Б. са дарили на сина си ответника К. Б. апартамент в [населено място] и ½ идеална част от поземлен имот в [населено място]. към датата на сделката ответникът Б. Б. е бил длъжник на банката по договор за банков кредит от 4 май 2007 г., сключен за сумата 458828 евро, при 14% лихва годишно за срок от шестнадесет месеца от датата на първото предоставяне на средства. Не е спорно, че длъжникът е издал запис на заповед за сумата и лихвата, авалиран от трето лице. Учредена е договорна ипотека за обезпечаване на вземането. Уговорена е и възможността при неизпълнение от страна на длъжника банката да обяви кредита за незабавно изискуем, както и длъжникът да предостави обезпечение на разположение на банката за продажба. С анекс към договора от 29 октомври 2008 г. е прието, че неизплатената част от главницата по договора е от 271110,63 евро и е прието, че цялата главница по кредита, ведно с лихвата и евентуалната лихва за забава следва да се изплати не по-късно от 20 декември 2008 г. С нов анекс от 20 декември 2008 г. е прието изплащането на дължимото не по-късно от 20 март 2009 г., след която дата също е сторено предоговаряне на условията по заплащането на кредита. Неоснователно е твърдението на ответника Б. Б., че касаторът няма качеството на негов кредитор, като в тази връзка е оспорено съдържанието на представено извлечение от счетоводните книги с уточненото в първото по делото заседание твърдение за изплащане на всички суми по кредита. Според експертното заключение по икономическата експертиза, към датата на сделката дължимата главница е в размер на 238501,63 евро и лихва от 1020,26 евро. Кредитът е престанал да бъде обслужван през м. юли 2009 г., издадена е заповед за незабавно изпълнение през м. октомври 2009 г. за сумата 248837,72 евро. Длъжникът е знаел за увреждането – знаел е, че ищецът е негов кредитор, независимо от подписаните анекси към договора за кредит, с който се удължават сроковете за плащане и по които длъжникът е извършвал плащания, тъй като за успешното провеждане на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД вземането на увреденото лице не е необходимо да е изискуемо и ликвидно. Имуществото е дарено на син на длъжника, и знанието на последния се презюмира – чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Неоснователно е възражението на ответника К. Б., че вземането е възникнало след извършването на процесната сделка, тъй като просрочените задължения са констатирани с анекс към договора от 26 юни 2009 г. Неплащането на дължими вноски по договор за кредит в срок и констатирането на този факт между страните по сделката не създават вземането, а са предпоставка за разсрочване на задължението, за обявяването на дълга за предсрочно изискуем или за предприемането на други действия от страна на кредитора в съответствие със закона и с уговорките между страните в договора за кредит или анекси към него. Увреждането на банката в качеството й на кредитор като елемент от фактическия състав на иска е налице, тъй като с атакуваното дарение длъжникът Б. Б. е намалил имуществото си – с извършеното отчуждаване на имот от патримониума на длъжника имуществото, служещо за обезпечение на кредитора, е намалено, поради което разпоредителното действие уврежда кредитора, без значение дали вземането му е обезпечено с друго имущество. Установено е с техническа експертиза, че към момента на осъществяване на дарението пазарната стойност на имотите с учредена ипотека върху тях е от 429871,72 евро. Според обвързващото тълкуване, дадено от ВКС в решение № 407 по гр.д. № 2301/2014 г., ІV г.о., за обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество (чл. 133 ЗЗД), поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество – дали с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова. Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество извън разпореденото – той не разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. В случай, че длъжникът е добросъвестен, то притежаваното друго имущество би му послужило за доброволно изпълнение на дълга и в този случай обявената на основание чл. 135 ЗЗД относителна недействителност на разпоредителната сделка би изгубила правно значение. При недобросъвестност на длъжника обаче, кредиторът би разполагал с възможност да се удовлетвори по своя преценка и с оглед интересите си чрез насочване на принудителното изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника имущества, за която именно цел на кредитора е предоставена възможността за провеждане на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. В заключение касаторът е доказал не само факта на притежаване на вземането и на момента на неговото възникване, но и знание за увреждане у длъжника и лицето, с които той е договарял, както и увреждащия характер на сделката. Следва да се приеме, че по делото е установен фактическият състав на чл. 135 ЗЗД, както от обективна, така и от субективна страна. Предявеният иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е основателен, тъй като потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си увреждаща го сделка е установено и атакуваната сделка следва да се обяви за относително недействителна спрямо банката в частта й за ½ идеална част от имотите. При този изход на спора е основателно искането на касатора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК за заплащане на сторените от него разноски за трите инстанции в общ размер на 2581,02 лева. Мотивиран от изложеното, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 161 от 17 юни 2014 г., постановено по в.т.д. № 85 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2014 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 115 от 26 юни 2013 г., постановено по т.д. № 887 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2012 г. за отхвърляне исковете на [фирма] против Б. К. Б. и К. Б. Б. – двамата от [населено място], за обявяване за недействителен спрямо нея на договор за дарение, сключен с нотариален акт № **** от 23 декември 2008 г., на два недвижими имота (апартамент и ½ идеална част от поземлен имот) от Б. и С. Б. на син им К., за ½ идеална част от имотите и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА за недействителен спрямо [фирма], Е.[ЕИК], договор за дарение на недвижими имоти от 23 декември 2008 г., сключен под формата на нотариален акт № ****, т. *, рег.№ *****, дело № 1122 от 2008 г. на нотариус Д. Р., нотариус № *** на Нотариалната камара, с район на действие районния съд в гр. Велико Търново, с който Б. К. Б., Е. [ЕГН], и С. К. Б., Е. [ЕГН], са дарили на сина си К. Б. Б., Е. [ЕГН], ½ идеална част от имот, намиращ се в [населено място], [улица], със застроена площ от 72,07 кв.м., с идентификатор *****.***.*.*.**, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-86/19.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, на трети етаж в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор *****,***.*, заедно с принадлежащата му изба № 4 с площ 6,11 кв.м., заедно със съответните на застроената площ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху описания поземлен имот, и ¼ идеална част от поземлен имот № ***.*** по неодобрен план за територията на параграф 4 от ПРЗ ЗСПЗЗ на местност „Р. д.” /П./, землище на [населено място], целият с площ от 1060 кв.м. ОСЪЖДА Б. К. Б., Е. [ЕГН] и К. Б. Б., Е. [ЕГН], двамата с адрес в [населено място], [улица], да заплатят на [фирма], Е.[ЕИК], сумата от 2581,02 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: