Ключови фрази
Кражба, представляваща опасен рецидив * Искане за възобновяване на наказателно дело от задочно осъден * неоснователност на искане за възобновяване * укриване /нежелание за лично участие в процеса/

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60231

София, 12 януари 2022 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА
НЕВЕНА ГРОЗЕВА


при секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 960/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на чл.423, ал.1 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдената С. Р. М. за възобновяване на нохд № 1003/2017г. по описа на РС - Царево.
В заседанието пред касационната инстанция, адв.Д. Б., защитник на осъдената М. поддържа искането за възобновяване на производството по изложените в него съображения. Твърди, че М. не се е укривала от съдебните органи на страната. Тя е заминала за /държава/, тъй като не е имала забрана да напуска пределите на страната. Излага аргументи, сочещи на касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК. Прави искане на основание чл.425, ал.1, т.4 от НПК делото да бъде възобновено, първоинстанционната присъда изменена, като се намали наказанието лишаване от свобода от четири на две години. Алтернативно на основание чл.425, ал.2 от НПК, моли за възобновяване на наказателното производство, поради неучастие на осъдената, като делото се върне от стадия, когато е започнало задочното производство.
Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище, че след като производството е образувано по чл.423 от НПК, доводите на защитника за нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наказанието са неотносими към настоящото производство. Счита за допустима, но неоснователна молбата на осъдената М. с правно основание чл.423, ал.1, изр.последно от НПК, тъй като на 13.09.2017г. в хода на досъдебното производството на М. присъствено е повдигнато обвинение за престъпление по чл.196 от НК.Осъдената не е спазила задълженията си, произтичащи от взетата по отношение на нея мярка за неотклонение “подписка” и е променила местоживеенето си, без да уведоми съдебните органи, което е наложило разглеждане на делото в нейно отсъствие. М. сама се е лишила от възможност за лично участие във воденото срещу нея съдебно производство. По тези съображения, прокурорът счита, че искането за възобновяване с правно основание чл.423 от НПК следва да бъде оставено без уважение.
Осъдената С. М. моли за намаляване на наказанието.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането на осъдената М. за възобновяване на наказателното производство на основание чл.423 от НПК е допустимо за разглеждане от касационния съд, но е неоснователно по същество.
На 09.09.2017г. на основание чл.212, ал.3 от НПК е започнало бързо производство № 46353М-359/17г. по описа на Районно управление - Приморско, срещу С. Р. М. за престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
С постановление от 13.09.2017г., С. М. е била привлечена в качеството й на обвиняема за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и „Б” от НК. Обвинението й е предявено на същата дата лично и в присъствието на упълномощения защитник - адв.П. Н.. Със същото постановление на М. е била взета мярка за неотклонение „подписка”.
На 10.11.2017г. в Районен съд – Царево е било образувано нохд № 1003/17г. по внесен обвинителен акт срещу С. Р. М. с обвинение за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и “Б” от НК.
В насроченото за 18.01.2018г. разпоредително заседание, не е даден ход на дело, тъй като подсъдимата е била нередовно призована. На основание чл.66 от НПК мярката й за неотклонение е била изменена от “подписка” в “задържане под стража” и тя е била обявена за общодържавно издирване.
На 10.05.2018г. е проведено разпоредително заседание в отсъствие на подсъдимата при предпоставките на чл.269, ал.3 от НПК.
В следващото съдебно заседание, проведено на 04.06.2018г., разглеждането на делото е продължило при условията на чл.269, ал.3, т.1 от НПК, като в отсъствие на подсъдимата е била постановена първоинстанционната присъда.
По жалба на адв.М. Б., служебен защитник на М. е било образувано внохд № 549/18. по описа на Бургаски окръжен съд. Въззивното производство е проведено в отсъствие на подсъдимата на основание чл.269, ал.3, т.1 и 2 от НПК.С решение № 131 от 10.08.2018г. първоинстанционната присъда е била потвърдена.
Разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК визира право на задочно осъдения да иска отмяна на постановената по отношение на него присъда при обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. Институтът на възобновяването на наказателни дела по реда на чл.423 от НПК цели да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия, регламентирано в НПК на лично участие в предприетите срещу него действия, в рамките на наказателното производство. Когато правото на лично участие на обвиняемия/подсъдимия е накърнено в резултат на незаконосъобразни действия на компетентните органи при провеждане на задочно производство, несъмнено ще са налице основанията за възобновяването му, отмяна на постановения незаконосъобразен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, от който е започнала задочната процедура. Когато обаче обвиняемият/подсъдимият се е укрил, след като му е било предявено обвинението в досъдебното производство, поради което не може да бъде изпълнена процедурата по чл.247б, ал.1 от НПК или след нейното изпълнение, не се явява в съдебно заседание без уважителни причини, демонстрирайки нежелание да участва в наказателното производство, той не може да реализира процесуалната си възможност за възобновяване на производството.
Горните фактически констатации по движение на делото и процесуалното поведение на осъдената обуславят извод за липсата на основания за възобновяване на наказателното производство, тъй като при провеждане на задочната процедура са спазени, предвидените в НПК процесуални правила. В хода на досъдебното производство обвинението на С. М. е било предявено присъствено, след което тя се е укрила, поради което не е била изпълнена процедурата по чл.247б, ал.1 от НПК. В съдебната фаза на процеса, подсъдимата не е намерена на нито един от известните адреси на територията на страната, което е довело до промяна на мярката й за неотклонение и обявяването й за общодържавно издирване. В наказателното производство обвиняемият/подсъдимият с определена мярка за неотклонение се задължава да не променя местоживеенето си, без да уведоми за това писмено съответните органи. С. М. е нарушил задълженията си, произтичащи от взетата й на досъдебното производство мярка за неотклонение “подписка” и от процесуалното й качество на обвиняема в процеса. Напуснала е пределите на страната и се е установила на адрес в друга държава, за което обстоятелство не е уведомила компетентните органи, като без значение са причините затова й поведение/сочени в искането й/. С това си поведение М. е демонстрирала личния си отказ да упражни правото си да участва в съдебната фаза на воденото срещу нея наказателно производство.
Необходимо е да се посочи, че решаващите съдебни инстанции не са нарушили и стандартите на ЕКПЧ и по-точно на чл.6 от Конвенцията. Последната разпоредба не забранява на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите за справедливо гледане на делото. Изключва се обаче възможността задочно осъденият да предизвика ново разглеждане на делото, когато фактическите данни доказват, че той е знаел за започнатото срещу него наказателно преследване, за естеството и причината за обвиненията, но не е имал намерение да вземе участие в наказателния процес или е желаел да го избегне.
С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.423 от НПК за възобновяване на производството, поради което искането на това основание следва да бъде оставено без уважение.
Доколкото в искането/поддържано и в съдебно заседание/, се възразява за нарушения, обуславящи основания за възобновяване на производството по чл.422, ал.1, т.5 от НПК е необходимо изпращането на делото на Апелативен съд – Бургас, който е компетентен да ги разгледа.
Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение


Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената С. Р. М. за възобновяване на производството по нохд № 1003/2017г. по описа на РС – Царево с правно основание чл.423 от НПК.
Искането на осъдената С. М., ведно с делото да се изпратят на Апелативен съд – Бургас във връзка с компетентността му по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Решението не подлежи на обжалване.


Председател:


Членове: