Р Е Ш Е Н И Е № 101 Гр. София, 12 юни 2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора С. Атанасова като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 456/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. С. В., защитник на подс. С. Н. С., против решение № 26/27. 02. 2019 год., постановено по в. н. о. х. д. № 50/2019 год. по описа на Апелативен съд – Варна. С жалбата са релевирани всички касационни основания, като наред с това се поддържа и оплакване за необоснованост на въззивното решение. Твърди се, че са игнорирани показанията на свидетелите, пристигнали първи на местопроизшествието и не е даден отговор на всички възражения на защитата. Изложени са доводи срещу извода на съдилищата по фактите за наличие на умисъл за извършване на грабеж, придружен с убийство, като се поддържа, че с оглед събраните доказателства подсъдимият би следвало да носи наказателна отговорност за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК. Сочи се, че наложеното наказание е явно несправедливо. При условията на алтернативност е направено искане за отмяна на решението и за връщане на делото за доразследване или за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление с произтичащото от него намаляване на наказанието. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подс. С. С. се солидаризира с аргументите на своя защитник и моли делото да бъде върнато за ново разглеждане, а в случай, че това искане бъде счетено за неоснователно – за намаляване на наложеното му наказание. Частните обвинители и граждански ищци С. П. П. и И. В. М., редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание. В писмено възражение излагат доводи за неоснователност на касационната жалба и поддържат, че преобладаващата част от аргументите в нея касаят обосноваността на решението и остават извън обхвата на касационната проверка. Сочат, че не са допуснати нарушения при анализа и оценката на доказателствата, а материалният закон е приложен правилно. Намират, че наложеното наказание е справедливо и настояват решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 15/09. 11. 2018 год., постановена по н. о. х. д. № 233/2018 год. Окръжният съд – Добрич признал подс. С. Н. С. за виновен в това, че на 12. 08. 2017 год. в [населено място] отнел чужди движими вещи на стойност 7,35лв. от владението на С. П. В. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е бил придружен с опит за убийство на пострадалия, поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 2 вр. чл. 198, ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на осемнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим, като е зачел задържането му с мярка за неотклонение за времето от 12. 08. 2017 год. до привеждане на присъдата в изпълнение. На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец С. П. П. обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в размер на 2 400 лева ведно със законната лихва, считано от 28. 11. 2017 год. до изплащане на главницата, а на гражданския ищец И. В. М. – обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в размер на 3 799 лева ведно със законната лихва, считано от 04. 04. 2018 год. до изплащане на главницата. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. Присъдата е проверена по жалба на защитниците на подсъдимия и с решение № 26/27. 02. 2019 год., постановено по в. н. о. х. д. № 50/2019 год. по описа на Апелативен съд – Варна, е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна, а предвид естеството на изложените в нея доводи и направените искания е наложително да бъдат направени някои предварителни уточнения във връзка със спецификата на касационното производство и правомощията на върховната съдебна инстанция. Преобладаващата част от оплакванията на касатора изразяват недоволството му от обосноваността на решението и приетата от апелативния съд фактическа обстановка без да се отчита, че с изключение на случаите по чл. 354, ал. 5 от НПК, сред които не попада настоящият казус, касационната инстанция е съд по правото. Тя не може да приема факти, различни от описаните в проверявания съдебен акт, нито да пререшава въпроса за достоверността на доказателствата или да дава указания на долустоящите съдилища в тази насока. Именно поради тези особености на производството по глава двадесет и трета от НПК фактическата необоснованост на въззивното решение не съставлява самостоятелно касационно основание, а доводите на жалбоподателя в тази насока не подлежат на обсъждане. Това, което следва да провери настоящият съдебен състав, е доколко са спазени правилата, гарантиращи правилността на вътрешното убеждение на инстанциите по фактите, а внимателният прочит на материалите по делото не дава основание да бъдат възприети аргументите на защитата в тази насока. На следващо място, настоятелното искане на защитата за връщане на делото за доразследване не е съобразено с разпоредбата на чл. 354, ал. 3 от НПК, която ограничава правомощията на касационния съд да върне делото за ново разглеждане единствено в предходните стадии на съдебната фаза на процеса. Освен това, и това е много по-важно, евентуалната отмяна на постановените до момента съдебни актове и връщането на делото подготвителната фаза с указания да бъдат установени и привлечени към наказателна отговорност други участници в инкриминираното деяние не държи сметка, че извън изрично посочените в закона случаи съдът не може да интервенира в досъдебното производство и да предопределя хода му, изземвайки изключителни правомощия на прокурора и указвайки му, че следва да бъдат привлечени в качеството на обвиняеми и други лица или да бъде повдигнато обвинение и за други престъпни посегателства. Това е така, защото по делата от общ характер господар на досъдебната фаза е единствено прокурорът. Той е органът, под чието ръководство и надзор се осъществява досъдебното производство и съгласно чл. 46, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от НПК единствено от неговата суверенна преценка зависи кои лица ще бъдат привлечени към наказателна отговорност и за какви престъпления. Преимуществено разглеждане следва да получат възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото евентуалната им основателност прави безпредметно обсъждането на аргументите за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието. Незаслужен е упрекът, че апелативният съд не е отговорил на всички възражения във въззивната жалба. Доводите и на двамата защитници – адв. В. и адв. Д., са били насочени към оспорване правната квалификация на деянието с настояване да се кредитират само обясненията на подсъдимия като се приеме, че липсва умисъл за грабеж и за убийство на пострадалия, а е налице единствено такъв за причиняване на средна телесна повреда. Внимателният прочит на решението показва, че контролираната инстанция е изпълнила задължението си да провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда като след собствен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства се е солидаризирала със заключението на окръжния съд за частична недостоверност на заявеното от С. С.. За тази констатация от значение са били на първо място показанията на свид. Й. В. и А. И., установяващи целта, с която подсъдимият е проникнал в къщата на С. В., продължителността на престоя му там, действията и изявленията на С. след напускането на жилището, състоянието на пострадалия и неговия дом, възприето от свид. В. непосредствено след това. Изводът, че са опровергани твърденията на подсъдимия за нанесени общо около пет-шест леки удара с ръце и крака по гърба и долните крайници на пострадалия, е основан и върху заключението на съдебно-медицинската експертиза относно броя, вида, локализацията на травмите на пострадалия и механизма на получаването им, като особено съществени в тази насока са били експертните изводи за не по-малко от десет удара със значителна сила, от които поне шест – в областта на главата при възможност те да бъдат нанесени с приобщените като веществени доказателства дървен сап с дължина 115 см и дървен прът с дължина 125 см. Най-сетне, на обясненията на С. е противопоставено и заключението на съдебномедицинската експертиза по метода на ДНК-профилиране, съгласно което по дрехите на подсъдимия е открита кръв, принадлежаща на С. В.. Първостепенният съд е направил задълбочен коментар и на възражението за възможно причиняване на уврежданията от други лица, а въззивната инстанция изцяло е се е присъединила към верния извод, че то е лишено от надеждна доказателствена основа. Освен на твърденията на Й. В. за състоянието, в което се е намирал пострадалият непосредствено след побоя, и на тези на свид. А. И. за наличие на кръв по ръцете на подсъдимия след излизането му от дома на С. В., която той избърсал в дрехите на И., съдът се е позовал и на заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, съгласно което след като е получил травмата на главата пострадалият не би могъл да възприема, запаметява и възпроизвежда по достоверен начин факти от заобикалящата го действителност. Отчетено е, че за тежкото състояние на възрастния мъж и за невъзможността му да съобщи чрез членоразделна реч, по разбираем начин какво се е случило са свидетелствали и Ц. Й., М. Ж., С. Н. и В. Б.. Обсъдено е и съобщеното от С. П. и показанията му, че е чул отговор на пострадалия за трима нападатели, са приети за недостоверни предвид вътрешната им несъгласуваност относно състоянието на В. и възможността същият да съобщи броя на влезлите в дома му лица, като е съобразено и обстоятелството, че според свидетеля самият пострадал е давал противоречиви отговори на въпроса колко души са влезли в дома му. Съдилищата са взели предвид и обстоятелството, че макар да е заявил, че В. му казал, че е бит от трима души, друг от свидетелите – Г. В., е направил изрична уговорка, че това е негова интерпретация на поведението на пострадалия именно предвид тежкото състояние на последния, наложило комуникацията с него да се осъществява единствено посредством жестове. Ето защо настоящата инстанция прецени като неубедително възражението на касатора, че констатациите относно авторството на деянието и механизма на извършването му са произволни и почиващи на предположения. Аналогичен извод следва да бъде направен и досежно друг от доводите на жалбоподателя – за това, че не е извършено посегателство над имуществото на С. В.. Контролираната инстанция изцяло е споделила изводите на окръжния съд, че и това обстоятелство е доказателствено обезпечено предвид показанията на свидетелите Й. В. и А. И., пред които подсъдимият недвусмислено е обявил намерението си да вземе пенсията на пострадалия и на които след това е показал кутиите с цигари и дори ги почерпил с тях. Доколкото е свързано с намерението на подсъдимия да вземе пари от пострадалия, като източник на косвени доказателства за извършеното отнемане съдилищата по фактите са ползвали и показанията на свид. С. Е., съгласно които графиците за получаване на пенсиите са били общоизвестни и именно на инкриминираната дата В. е следвало да получи своята. Най-сетне, неоснователно се поддържа, че инстанциите по фактите са оставили без внимание разминаването между заключенията на единичната и тройната съдебномедицински експертизи относно медико-биологичните характеристики на уврежданията, получени от пострадалия. Действително първоначално експертът Д. е приел, че черепно-мозъчната травма е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, а в последствие е дадено заключение, че се касае за постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Противоречието обаче е привидно предвид посоченото от вещите лица, че случаят е бил труден за диагностициране и е изисквал проследяване състоянието на В. и съобразяване на цялата медицинска документация, налична в здравното заведение, където е проведено лечението. Именно поради убедителните и професионално аргументирани разяснения на експертите контролираната инстанция не може да бъде упреквана, че не е допуснала изслушване на повторна съдебно-медицинска експертиза. При положение, че аналитичната дейност на въззивната инстанция не страда от пороците, описани в касационната жалба, не може успешно да се поддържа, че тя е довела до неправилно приложение на материалния закон. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Въз основа на правилно установените правно значими обстоятелства, долустоящите инстанции законосъобразно са квалифицирали деянието на подс. С. С. като престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 2 вр. чл. 198, ал. 1 от НК. С вземането на двете кутии цигари и с напускане дома на пострадалия подсъдимият е прекъснал фактическата власт на досегашния собственик върху предмета на престъплението и е установил свое владение, получавайки възможност да се разпорежда с отнетото имущество свободно и необезпокоявано. Наред с това по отношение на С. В. е била употребена физическа сила, намерила израз в събарянето му на земята и в нанасянето на множество удари с ръце, крака и с дървения прът по главата и тялото му. Упражненото физическо въздействие е предшествало отнемането и е било средство за преодоляване съпротивата на пострадалия, като обективно е улеснило отнемането на инкриминираните вещи. Макар сама по себе си причинената черепно-мозъчна травма да притежава медико-биологичните характеристики на тежка телесна повреда, с оглед обстоятелството, че без медицинска намеса неизбежно би настъпила смъртта на пострадалия долустоящите инстанции са направили законосъобразен извод, че са налице обективните признаци от състава на престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 2 вр. чл. 198, ал. 1 от НК. В съответствие с общоприетото в правната теория и съдебната практика контролираната инстанция е изградила заключението си досежно субективната страна на деянието върху доказаните действия на осъдения, като е съобразила интензивността и насочеността на принудата и използваното средство за упражняването ѝ, за да обоснове наличието на пряк умисъл за убийството на С. В.. Нанасянето на не по-малко от десет удара със значителна сила, шест от които са локализирани по жизнено важен орган, какъвто е главата, използването на дървен прът със значителна дължина, така че да не може да бъде отмерена силата на удара, продължаването на побоя и след като пострадалият е бил съборен на земята и практически е бил лишен от възможността за съпротива убедително показват, че подсъдимият е предвиждал настъпването на смъртта му и именно тя, а не просто причиняването на телесна повреда, е била целения от него резултат; отделен е въпросът, че леталният изход не е настъпил единствено поради своевременното оказване на медицинска помощ и проведеното лечение. Ето защо не може да бъде удовлетворено искането за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление и за преквалифициране на деянието от такова по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 2 вр. чл. 198, ал. 1 от НК в такова по чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК или в такова по чл. 129 от НК. Неоснователни са и твърденията на касатора за явна несправедливост на наказанието. При индивидуализацията му са отчетени всички обстоятелства от значение за вида и размера му без някои от тях да са надценени за сметка на останалите. Вярно е, че подсъдимият е в млада възраст, а стойността на предмета на престъплението е ниска. Вярно е също така, че депозираните от него обяснения са спомогнали съществено за разкриване на обективната истина. Тези смекчаващи обстоятелства обаче не биха могли да се противопоставят успешно на отегчаващите такива, сред които на първо място правилно е отбелязано обремененото съдебно минало на С. С.. Подсъдимият е бил осъден с влязло в сила определение за одобряване на споразумение само четири месеца преди извършване на деянието-предмет на настоящото дело, при това отново за престъпление против собствеността. По местоживеене не се ползва с добро име и характеристичните му данни са лоши. Всички тези обстоятелства дават основание за извод, че той е личност с немалка обществена опасност. Със сериозна такава се характеризира и извършеното престъпление и това заключение се основава върху жестокостта, с която е действал С. по отношение на пострадалия, нанасяйки му множество удари със значителна сила, независимо, че С. В. е бил в напреднала възраст и много по-слаб физически от подсъдимия. За този извод от значение са и значителните болки и страдания, изпитвани от пострадалия вследствие ударите, нанесени по цялото му тяло. Всички тези обстоятелства убедително показват, че за постигане целите по чл. 36 от НК е необходимо изолирането на дееца от обществото за определения от апелативния съд по-продължителен период. Налагането на наказание под този размер няма да способства за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, нито ще въздейства предупредително и възпиращо върху останалите членове на обществото, а напротив – ще създаде у тях чувство за безнаказаност. Ето защо не може да бъде удовлетворена и претенцията за намаляване на наказанието. Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от НПК и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26/27. 02. 2019 год., постановено по в. н. о. х. д. № 50/2019 год. по описа на Апелативен съд – Варна. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.