Р Е Ш Е Н И Е                                            № 436                                София, 28.06.2010 г.                                   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение  в  съдебно заседание  на тринадесети май две хиляди и десета година в състав                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                                         ЧЛЕНОВЕ:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                  ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА   с участието на секретаря Емилия Петрова                                                              изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр. дело № 1142/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 203 от 9.03.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 385 от 25.06.2008 г. по гр.д. № 417/ 2008 г. на Смолянски окръжен съд, с което е отхвърлен иск по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В касационната жалба на ищцата М се поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. За да се произнесе по жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Предявеният иск е за признаване правото за възстановяване на гора от 9, 221 дка в ревир “П”, землището на гр. Ч., бивша собственост на Р. К. , починал през 1951 г. Правото на собственост е установено с представения нотариален акт № 67/11.12.1934 г., според който Р. К. закупил гората в ревир “П” по реда на Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911 г., с разширенията и допълненията му за П. Не е било спорно по делото и обстоятелството, че Р. К. е бил член- кооператор в Г. кооперация “П”, като последните данни са от 1944 г. За да отхвърли иска съдът се е позовал на данните, че същият имот не е бил деклариран през 1949 г., от което направил извод, че е възможно с него да е било извършено разпореждане и той вече да не е принадлежал на наследодателя на ищцата към момента на национализация на горите. Изложени са и съображения, че щом наследодателят е починал през 1951 г., ако е имало отнемане на гората, това е било в лицето на неговите наследници, а не от Р. К. , както е заявена исковата молба. С оглед на горните данни следва да се приеме, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС, според която ако правото на собственост е доказано към даден момент преди национализация на горите, те подлежат на възстановяване, а ако се твърди, че са продадени преди този момент, това следва да се докаже. От липсата на описание на горите в декларацията от 1949 г. не може да се прави категоричен извод, че собственикът ги е отчуждил преди национализацията. Неправилно е и становището, че се иска възстановяване на собствеността на името на лице, което е починало, тъй като ако това е така, правото за възстановяване следва да се признае в полза на неговите наследници, съгласно чл.3, ал.1 ЗВСГЗГФ. Пред въззивния съд са представени доказателства, които сочат обаче, че все пак е имало частично прехвърляне на гори, тъй като в представения “списък на извършените операции за 1942 г.” е посочено под № 1* че на 2. VІІ. 1942 г. Райчо К. продава на К. “П” 800 им. дяла по 100 / вероятно лв./. Тези доказателства не са обсъдени и проверени от съда. За изясняване размера на имуществения дял на наследодателя в К. “П”, извършвано ли е прехвърляне на дялове, бил ли е член- кооператор наследодателят в обединената кооперация “Н”, създадена през 1946-47 г. и други релевантни обстоятелства, е било поискано назначаването на лесотехническа експертиза, но съдът не е уважил искането с мотив, че по делото има достатъчно доказателства, установяващи дали наследодателят е членувал в съответната кооперация. Поради несъбирането на тези доказателства делото е останало неизяснено от фактическа страна и изводите за извършено разпореждане с имотите преди национализацията са необосновани. Нарушението на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като има значение за размера на имотите, които следва да се признаят за възстановяване. По изложените съображения и тъй като се налага извършването на допълнителни процесуални действия решението на въззивния съд следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане с оглед изясняване на въпроса извършил ли наследодателя разпореждане с имотите си преди национализацията, в какъв размер и каква е идеалната част от ревира, на която наследниците на Р. К. биха имали право за възстановяване. Водим от горното и на основание чл. 293, ал.3 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение       Р Е Ш И   ОТМЕНЯ решение № 385 от 25.06.2008 г. по гр.д. № 417/ 2008 г. на Смолянски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: