Р Е Ш Е Н И Е № 16 гр.София,27 януари 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 2176/ 2013 година Настоящото касационно производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Д., подадена чрез неговия защитник срещу решение №23 от 04.10.2013г. на Апелативния специализиран наказателен съд, обявено по внохд 273/2013г. В депозираната жалба и допълнението към нея се визират налични касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК - допуснати съществени процесуални нарушения и несъблюдаване на материалния закон. В подкрепа на очертаната позиция се излагат фрагментарни съображения за отсъствие на безспорни доказателства, обезпечаващи авторството на инкриминираното престъпление по чл.195, ал.1 от НК и за доказателствена непълнота, обективирана в бездействието на разследващите и решаващия орган да изискат и приложат всички видеозаписи от 26.07.2012г., и да допуснат и изслушат техническа експериза, установяваща със „сигурност” индивидуализиращите родови белези и особеностите на държаните от С. Д. в процесния ден предмети, предпоставило постановяване на осъдителна присъда, базираща се на предположения. Аргументира се и престъпна несъставомерност, лимитирана от нормата на чл.195, ал.1 от НК, с поставен акцент на липсата на изискуемата се от закона форма на изпълнителното деяние - отнемане на чужда движима вещ, аргументирана с доводи, че инкриминираните парични средства /забравени от пострадалия К. М. в търговски обект/, не са се намирали във фактическата власт на конкретен правен субект. Предлага се упражняване на правомощията по чл.354, ал.1, т.4 от НПК, чрез отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане в досъдебната фаза на наказателния процес. В открито заседание на 16.01.2014г. С. Д. и неговият упълномощен адвокат поддържат касационната жалба, ведно с допълнението. Частният обвинител и граждански ищец К. М., надлежно уведомен не участва лично в инициираната от подсъдимото лице процедура. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на въззивното решение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционния контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 16.07.2013г., по нохд №736/2013г., Специализираният наказателен съд е признал С. Д. Д. за виновен в извършено на 26.07.2012 година, в [населено място] престъпление по чл.195, ал.1, т.т.6 и 9, пр.1 и 2 от НК, с произтичащите от това санкционни последици – ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при условията на чл.66 от НК. С визирания съдебен акт подсъдимото лице е осъдено да заплати в полза на конституирания в качеството на граждански ищец пострадал К. Ц. М. сумата от 460 /четиристотин и шестдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъпното деяние имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2012 година. Присъдата е била предмет на проверка по внохд №273/2013г., финализирала с решение №23 от 04.10.2013г. на Апелативния специализирн наказателен съд, с което същата е изменена чрез оправдаване на подсъдимия Д. по повдигнатото му обвинение по чл.195, ал.1, т.т.6 и 9, пр.2 от НК и отмяна в гражданскоправната й част досежно присъдената лихва. Касационната жалба е неоснователна. Настоящият състав не констатира дерогиране на процесуалните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, при формиране на вътрешното убеждение на съда по отношение на значимите за обвинението по чл.195, ал.1, т.9, пр.1 от НК обстоятелства, включени в предмета по чл.102 от НПК и предпоставили ангажиране наказателната и гражданска отговорност на С. Д.. Доказателствената съвкупност, инкорпорирана по делото чрез разпитите на подсъдимото лице и на свидетелите К. М., А. З., Г. И., С. К., И. З., В. И., П. К. и П. Г. в хода на проведеното разследване; съдържима се в приложената писмена документация и в представените с протокол за доброволно предаване 1бр. флаш памет и 2бр. СД; проверена с изготвената видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, обезпечава с изискуемата се степен на интензитет основния факт в наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпление и неговото авторство. С проявен юридически усет е интрепретиран разказа на К. М. за случилото се на 26.07.2012 г. Пострадалият добросъвестно и правдиво описва посещението си в магазин за хранителни стоки, находящ се на улица, в [населено място], където след реализирани покупки, забравил кожената си чантичка, в която имало документи, лични вещи и пари /460 лева/, на плота пред щанда на търговския работник. Разпитаното лице убедително и хронологически последователно отразява и последващата конкретика, сочеща на уведомяването му от полицая Г. И. за намирането на вещите; предоставянето им на собственика от длъжностното лице - С. Д. без да се спази предвидения ред; и установяването на липсата на съхраняваните в калъф пари при внимателната проверка на наличното съдържание на чантата на работното му място в съседния антикварен магазин, мотивирало го да се върне в търговския обект, където заедно с управителя А. Зарева прегледали видеозаписите от камерите и констатирали, че подсъдимият по време на престоя си в офисно помещение, „отваря едно от тефтерчетата, изважда нещо от него и го слага в джоба си”. С демонстриран професионализъм са обсъдени и свидетелските показания на служителите на хранителния магазин А. З., С. К., В. И. и И. З., като компетентно, при съобразяване на лимитираната чрез тях фактология за извършеното посегателство и съпричастното към него лице, и на съществуващата корелация с останалия доказателствен материал, контролираните съдебни инстанции са извели заключение за доказателствените им стойност и сила. Визираните процесуални участници коректно и еднопосочно пресъздават своите зрителни и слухови възприятия от инкриминирания ден Същите обстойно обясняват за предприетото от тях по сигнализиране на надлежните органи за забравената в търговския обект вещ; за поведението на пристигналите на място полицаи И. и Д., последният от които лично проверил съхраняваните в намерената чантичка документи и предмети, проявявайки интерес за наличие на монтирани камери в предоставения му за ползване офис; за споделеното от К. М., че е жертва на кражба; и за оказаното съдействие за разкриване на автора на престъплението, чрез преглед на видеозаписите на магазина и предоставянето им на разследващите; като са категорични че никой не е отварял процесната кожена чанта, собственост на пострадалия. В съответствие с тези гласни доказателствени източници са и волеизявленията на разпитаните полицейски служители Г. И., П. К. и П. Г., доказващи възложените на подсъдимия С. Д. задължения в качеството му на старши полицай в сектор „Охрана на обществения ред” при РУ на МВР- Враца; за осъщественото от него на 26.07.2012г. в магазина на улица, в [населено място], и за получената чрез видеоматериала от обекта информация. Фактическите положения, релевантни за инкриминираното престъпно деяние и неговото авторство се подкрепят изцяло и от данните, съдържими се в писмените документи по наказателното дело и в представените от И. З. с протокол информационни носители/1 бр. флаш памет и 2 бр. дискове/ Приетото за установено от коментираните доказателствени средства за извършителя на инкриминираното деяние кореспондира и с назначената и приобщена в рамките на наказателното разследване комплексна експертиза. При съблюдаване правната природа на експертизата в наказателния процес като способ за доказване, лимитиращ система от действия /проучвания и изследвания/, в обсега на които участващите вещи лица, използвайки знанията в областта на науката, техниката и изкуството, способстват за изясняване на обстоятелствата по делото чрез даване на основани върху доказателствената съвкупност изводи от известни за неизвестни факти, са интерпретирани мненията на М. Й. и А. Д. - специалисти по видеозаписи и лицева идентификация. Те са убедителни, че прегледът на изображенията от видеоматериала, заснет на 26.07.2012г., в хранителен магазин, находящ се на улица, в [населено място], сочи на пълна идентичност на лицето, заснето на снимковите кадри, извлечени от процесните файловете и подсъдимия, като отсъстват налични следи от манипулация върху отразената информация. Подробно са описани и движенията на лявата ръка на С. Д., в помещението в което бил настанен от А. З., обективирани в изваждане от черно калъфче на чантата на вещ, наподобяваща по големина и форма сгънати банкноти, бързото й преместване назад и надолу /извън обсега на камерата/, след което при появата на левия крайник на видеозаписа се констатира липса на държания от лицето предмет. Очертаните косвени доказателства удовлетворяват предявените от закона императивни изисквания, предпоставящи процесуалната възможност да послужат за основа при постановяване на осъдителна присъда. Уликите, сочещи на осъществено от подсъдимия Д. на 26.07.2012г., в [населено място], отнемане на чужди движими вещи от владението на К. М., без негово съгласие и с присвоително намерение, образуват единна доказателствена верига и са от такова естество, че обсъдени във взаимовръзка съставляват хармонично цяло, като дават основание да се разкрие обективната истина за обстоятелствата на инкриминираната кражба и да се направи единствено възможното заключение за нейното авторство. Анализът на фактическите данни, инкорпорирани чрез визираните гласни и писмени доказателствени източници, и проверени чрез съдебните експертизи мотивира несъстоятелност на релевираните оплаквания за допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност на контролираните инстанции, обусловило осъдителен съдебен акт, при недоказаност на обвинителната теза на прокурора по несъмнен начин. В контекста на изложеното, доказателствената обезпеченост на повдигнатото срещу С. Д. обвинение не се разколебава от схематично поднесените, житейски алогични и противоречащи на останалия доказателствен материал, обяснения на подсъдимото лице. Компетентно решаващият орган е отчел процесуалния статус на С. Д. - конституиран в качеството на обвиняем /подсъдим/ в наказателното производство и амбивалентния характер на визираното доказателствено средство- източник на доказателства и способ за защита. В разисквания смисъл несъстоятелни са и възраженията за доказателствена непълнота, изразила се в неприобщаване на всички видеозаписи от 26.07.2012г. и в отказ да се допусне на техническа експериза, категорично установяваща индивидуализиращите родови белези на намиращите се в ръката на С. Д. в процесния ден предмети. Видно от изготвения протокол за проведените на 08.07.2013г. и 16.07.2013г. открити заседания пред Специализирания наказателен съд, по делото е инкорпориран по надлежния ред относимия към инкриминираното посегателство против собствеността на гражданите видеоматериал /записи, отразяващи действията на полицаите в магазина на улица, [населено място] и поведението на подсъдимия в складовото помещение, през времевия интервал 12.00.21ч. до 12.26.20ч. на 26.07.2012г./ Назначени са и необходимите за изясняване на обективната истина в настоящия наказателен процес съдебни експертизи. Действително приетите експертни заключения, поради техническа невъзможност, не са в състояние изрично да посочат, че държаните от подсъдимия, на инкриминираната дата, вещи са парични знаци, но очертаната непълнота е преодоляна чрез прецизна интерпретация на свидетелските показания на К. М., С. К., В. И., А. З. и Г. И.. Правилно е приложен и материалният закон. Инкриминираното поведение на С. Д. се субсумира от особената норма на чл.195, ал.1, т.9, пр.1, вр.чл.142, ал.2, т.6, пр.5 от НК. Подсъдимият на 26.07.2012г. в [населено място], в качеството си на длъжностно лице от състава на МВР и възползвайки се от служебното си положение умишлено и с присвоително намерение отнел чужди движими вещи- 460 лева. Осигурявайки си достъп до притежаваната от К. М. кожена чантичка и вземайки процесната сума, той прекъснал фактическата власт на собственика и установил свое владение, като я изнесъл от търговския обект. Обстоятелството, че инкриминираният предмет е бил забравен от пострадалия, в магазина за хранителни стоки, не обосновава претендираната от защитата промяна в правните очертания на престъпното деяние. Безспорно е в доктрината и в съдебната практика, че загубената вещ не може да бъде предмет на кражба, защото владелецът се е лишил от фактическата власт върху нея. При присвояването на такава вещ липсва елемент от обективния състав на престъпленията по чл.194 - 197 от НК, а именно отнемане на чуждия предмет от „владението на другиго”, поради което и неправомерният акт следва да се квалифицира по чл.207 от НК. Забравените вещи в превозно средство, в обществени заведения и търговски обекти, не следва обаче да се считат за загубени вещи. В тези случаи лицето, което е забравило съответните притежавани от него предмети, не е прекъснало своята фактическа власт върху тях, тъй като то не е лишено от възможността да я упражни отново и по всяко време. Отнемането на забравена чужда вещ с намерение да бъде присвоена е кражба. Такава е конкретиката по разглежданото наказателно дело. 1 В обсега на предоставената компетентност, предложената аргументация мотивира настоящия състав да приеме че не са налице касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, налагащи отмяна на обжалвания акт на Апелативния специализиран наказателен съд, обявен по внох №273/2013г. и връщане на делото за доразследване в досъдебната фаза, последното от които при актуалната редакция на чл.354, ал.3 от НПК и процесуално недопустимо. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №23 от 04.10.2013г., постановено по внохд №273/2013г., по описа на Апелативния специализиран наказателен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. ________________________________________________________________ 1. постановление №6/26.04.1971г., по н.д. №3/71 г. на Пленума на ВС, изменено с постановление №7/06.07.1987г. на Пленума на ВС .