4 Р Е Ш Е Н И Е № 481 гр. София, 17 февруари 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Юрий Кръстев 2. Жанина Начева при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………........ в присъствието на прокурора … Велинова ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 1571 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения Г. Н. В. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 248/2014 г. по описа на Врачанския окръжен съд. Искането е основано на разпоредбата по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК поради съществени нарушения по чл. 348, ал.1, т. 1-3 НПК. Осъденият твърди, че обвинението не е било доказано по несъмнен начин, тъй като съдът е отказал повторно да разпита част от свидетелите, да констатира противоречия с техни показания при един от разпитите на досъдебното производство и да приобщи тези показания към подлежащите на обсъждане доказателствени източници. По този начин са били нарушени принципът за разкриване на обективната истина и за правилно формиране на вътрешното убеждение. Счита, че наложеното наказание е явно несправедливо, щом не е извършил престъплението. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. К.) поддържа искането на осъдения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда от 4.03.2014 г. по н. о. х. д. № 1360/2013 г. Врачанският районен съд е признал подсъдимия Г. Н. В. за виновен в това, на 9.02.2013 г. в [населено място], в съучастие като съизвършител с К. К. Л. и четири неустановени лица да е причинил средна телесна повреда на А. Л. С., поради което и на основание чл. 129, ал. 1 вр. чл. 20, ал.2 НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б”НК е наложил наказание пробация, изразяваща се в задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1-2 НК и пробационната мярка по чл.42а, ал. 2, т. 4 НК - включване в програми за обществено въздействие, всяка за срок от една година. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С решение № 70 от 1.08.2014 г. по в. н. о. х. д. № 248/2014 г. на Врачанския окръжен съд присъдата е изменена, като е намален срокът на пробационните мерки на шест месеца. В останалата част присъдата е потвърдена. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. Изложените в него съображения основно са насочени да подкрепят оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение. Мотивирано е с довод за неоснователен отказ на въззивния съд да уважи искането на защитника за повторен разпит на свидетелите - С., Х., В. и Д., за да се констатират противоречия с показанията им при проведения разпит на 9.02.2013 г. на досъдебното производство, когато не възпроизвели наблюдения за конкретни действия на подсъдимия В.. Съдът в нарушение на процесуалните си задължения бил констатирал противоречия само с последващите им показания на досъдебното производство. Подкрепя позицията си със съображенията по Решение № 781/95 г. по н. д. № 754/95 г. на ВКС на Република България. Доводите в този аспект не могат да бъдат възприети. С отказа да уважи искането на защитника съдът не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното му убеждение и не е допуснато нарушение на принципа за разкриване на обективната истина. Липсват съществени противоречия между показания на свидетели, съдържащи единствено най-общите им твърдения, че излизайки пред входа на жилищната кооперация са били причакани от 4-5 лица, които са се нахвърлили срещу пострадалия и последващите показания на тези свидетели, при чиито задълбочен разпит те са направили конкретни изявления, възпроизвеждайки преките си наблюдения за действията и на подсъдимия, в които се е изразило личното му участие в деянието, довело до причиненото телесно увреждане на пострадалия. Затова поначало няма основание да се приеме, че свидетелите са давали на досъдебното производство различни показания по отношение на съществени факти и обстоятелства от предмета на доказване, респ. като не е инкорпорирал протокола за разпит от 9.02.2013 г. към подлежащите на обсъждане доказателствени материали съдът е допуснал съществено процесуално нарушение на чл. 13 и чл. 14 НПК. В изпълнение на процесуалните си задължения съдът внимателно е анализирал вътрешните противоречия в показанията на основните свидетели и противоречието на тези показания с останалите доказателствени източници. В мотивите ясно е посочил кои показания приема за достоверни и кои отхвърля като недостоверни. Искането съдържа и твърдение, формулирано по най-общ начин, че съдът превратно е оценявал доказателствата, но липсата на конкретни съображения не позволява доводът да бъде подложен на обсъждане. Ето защо Върховният касационен съд намира, че участието на подсъдимия в общо извършеното деяние, с което на пострадалия е била причинена средна телесна повреда е било установено без съществено процесуално нарушение. Изводите по същество се основават на съвкупния анализ на събраните гласни и писмени доказателства, както и на възприетата съдебно медицинската експертиза. В рамките на възприетите фактически положения материалният закон е приложен правилно. Нарушението по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК се подкрепя с довода, че при недоказаност на обвинението всяко наказание, в т.ч. възможно най-ниското, би било явно несправедливо. При постановяване на присъда, съдът решава въпросите в посочената поредност от чл. 301, ал. 1 НПК и отговаря на въпросите по т. 3 – подлежи ли подсъдимият на наказание и какво наказание да се определи, само ако е дал положителен отговор на въпросите по т. 1 и т. 2 от чл. 301, ал. 1 НПК. В противен случай въпросът за наказанието изобщо не стои. Когато обвинението не е доказано по начина, указан в чл. 303, ал. 2 подсъдимият следва да бъде оправдан. Всъщност доводът на осъдения, от една страна не покрива основанието за явна несправедливост на наказанието, чието съдържание е очертано в разпоредбата на чл. 348, ал. 5 НПК, а от друга страна, наложеното наказание, след намаляването му от въззивния съд, е възможно най-ниското по закон за извършеното от подсъдимия В. престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. чл. 20, ал.2 НК – определено е при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК наказание пробация, изразяваща се в двете задължителни пробационни мерки за най-краткия срок от шест месеца и с периодичност от два пъти седмично на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2 т. 1 НК. Предвид отсъствието на съществено нарушение, което да оправдава възобновяване на наказателното дело, искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Н. В. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 248/2014 г. по описа на Врачанския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: