Р Е Ш Е Н И Е № 222 гр. София, 30.01.2015 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА При секретаря Милена Миланова като изслуша докладваното от съдия Костова т. д. № 3466 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение №652 от 17.07.2014г., постановено по делото , е допуснато касационно обжалване на решение №782 от 23.04.2013г., постановено по гр.дело № 3777/2012г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, осми състав, с което е отхвърлен искът на А. С. С. по чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 80 000 лв., ведно със законната лихва. В касационната жалба А. С. се позовава на основанията по чл.281, т.3, пр. второ и трето ГПК- неправилност на въззивното решение, поради съществено нарушение на процесуалния закон и необоснваност. Искането на жалбоподателката е за касиране на въззивното решение и постановяване на решение по съществото на спора, като бъде уважен предявения от нея иск по чл. 226, ал.1 КЗ. В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба. Ответникът по касация ЗК [фирма] заявява становище за оставяне в сила на решението на САС в обжалваната част като законосъобразно и обосновано. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, както и на доводите на страните при постановяване на решението. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, като прецени данните по делото, с оглед на заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.1 ГПК, приема следното: Ищцата А. С. С. е претендирала заплащане на обезщетение за търпени болки и страдания от смъртта на С. Ю. С., на основание фактическо съжителство на съпружески начала с пострадалия. Първоинстанционният съд е уважил иска в размер на 80 000 лв.. По въззивна жалба на застрахователя, искът е отхвърлен от САС като неоснователен. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че ищцата, при разпределение на доказателствената тежест в процеса, не е установила фактическо съпружеско съжителство с починалия при ПТП С. С., поради което няма право на обезщетение за неимуществени вреди. При обсъждане на показанията на свидетелите съдът е дал тежест на показанията на тези свидетели, посочени от застрахователното дружество, а именно св. Ф. и св.А.. С решение № 411 по гр.дело №1857/2010г. на ВКС, ГК , постановено по реда на чл.290 ГПК и затова представляващо задължителна съдебна практика за съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съдът по същество е длъжен да прецени всички събрани по делото доказателства, които са от значение за спора, да се произнесе по доводите на страните, и да основе решението си на приетите въз основа на тази преценка факти по делото и на закона. Тава разрешение съответства на чл.235, ал.2 ГПК. По съществото на касационната жалба. Решението е неправилно, поради допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила / чл.235, ал.2 ГПК/ и поради необоснованост, касационни основания по чл.281, т.3, пр. второ и трето ГПК. Единственият спорен въпрос по предявения от ищцата А. С. иск за неимуществени вреди е този дали са живели с пострадалия О. на съпружески начела към датата на катастрофата. При обжалване на решението на СГС, в частта, с която е уважен искът на А. С. застрахователят не е оспорил фактическите изводи на първоинстанционния съд относно механизма на ПТП, причинната връзка, вината и вредата, както и наличието на застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” на управлявания от И. И. лек автомобил „АУДИ” рег. [рег.номер на МПС] по застрахователна полица, издадена от ответното дружество. Смъртта на С. О. е причинена по вина на И., който към момента на удара е управлявал лекия автомобил с несъобразена с пътната обстановка и климатичните условия скорост. Прието е също, че О. е управлявал лекия автомобил ВАЗ с поставен предпазен колан. За да отхвърли искът за неимуществени вреди, САС е кредитирал като достоверни показанията на свидетелите на ответника Ф. и А., като непосредствени обитатели на жилищата в къщата, взет е предвид факта, че жалбоподателката не е имала адресна регистрация в къщата, не е установено да имала в жилището лични вещи, необходими за едно съвместно съжителстване. Показанията на св. С. са приети като недостоверни, а показанията на св. С. са преценени като не конкретни и неустановяващи съвместно съжителство. В нарушение на чл.235, ал.2 ГПК въззивният съд не е обсъдил в тяхната взаимна връзка събраните гласни доказателства. При преценка на свидетелските показания не е даден отговор на доводите на ищцата за заинтересованост на двете свидетелки – св. Ф. майка на пострадалия, и на св. А. – негова бивша съпруга, с която е живял на съпружески начала / чл.172 ГПК/. Съдът се е задоволил да маркира двете групи свидетели, без да изложи конкретни доводи на базата на депозираните от тях показания, включително дадени при очна ставка. Съдът не е обсъдил показанията на св. Д., не са обсъдени представени писмени доказателства – издадено удостоверение от гранична полиция. От показанията на св. С., св.С. и св.Д. се установява, че ищцата и С. О. са живели като съпрузи, заедно с детето Р. в къщата на О., намираща се в [населено място], [улица] около десет години до неговата смърт. В същата къща е живяла майката на О. св. Ф., заедно със сина на О. от съжителството му със св. С. А.. Свидетелите са поддържали приятелски отношения и имат преки впечатления за отношенията между О., А. и роденото им дете Р.. При извършената от съда очна ставка между св.С. със свидетелката С. А., показанията на св. С. се открояват с категоричност и непредубеност относно факта на съжителство на О. и А. С. и че св. С. А., не е живяла в къщата на [улица], а в [населено място], [община]. Показанията на св. С. се потвърждават и показанията на св. Д., а именно, че св. С. А., след като е напуснала О. е заживяла на село при родителите си. Показанията на св.Ф. и св.А. не следва да се кредитират, доколкото и двете не одобряват връзката на О. със С.. От показанията на св. Ф. проличава липсата на отношение към детето Р., дете на О. и А. С. и привързаност към внука си, детето на О. и св. А.. Св.А. се явява заинтересован свидетел с поддържаната от нея позиция, че има съжителство с О., въпреки връзката му със С., поради възможността да претендира обезщетение за неимуществени вреди основано на фактическо съжителство като съпрузи с О., поради което съдът цени показанията й при условията на чл. 172 ГПК. Що се касае до писменото доказателство – удостоверение от 23.04.2012г. на МВР, Сектор” Български документи за самоличност” за броя на посещенията на св.С. А. в Гърция за периода 1.01.2000г. до 15.02.2010г. от същото не може да се направи извод за продължително пребиваване на А. в Гърция и от там за опровергаване на показанията й за периодите на съвместно съжителство с О.. Съгласно ППВС №4/61г. и 5/69г. жената, която е живяла във фактическо съпружеско съжителство с пострадалото лице, има право на обезщетение за неимуществени вреди. В случая от доказателствата по делото се установява, че към датата на ПТП, ищцата С. е имала фактическо съжителство с пострадалия О. като съпрузи, поради което има право на обезщетение за търпените неимуществени вреди. С Постановление №4/1968г. Пленумът на ВС е дал указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от деликт. В хипотезата на причинена смърт следва да се вземат предвид възрастта на увредения, общественото му положение, отношението между него и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Настоящият съд като съобрази задължителните постановки на ППВС – възрастта на пострадалия към момента на ПТП, действителните отношения между него и ищцата С., интензитета на понесените от нея болки и страдания, установени от показанията на св. С. и св.С., обстоятелството, че ищцата е в трудоспособна възраст и може сама да се издържа, икономическите условия в страната, намира, че справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, което С. трябва да получи е в размер на 80 000 лв. Въззивното решение ще следва да бъде отменено до размер на 80 000лв. и искът на С. уважен, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2010г. С оглед на резултата от касационното обжалване въззивното решение, в частта, с която са присъдени разноски / юрисконсултско възнаграждение/ в полза на ответника в размер на 2050лв. също трябва да бъде отменено. С оглед на изхода от спора на процесуалния представител на ищцата се присъжда адв. възнаграждение по чл.38 ЗА съобразно уважения размер на иска и Наредба №1/2004г. за определяне на минималните адвокатски възнаграждения за въззивната и касационна инстанция. На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът по касация дължи ДТ в размер на 1600лв. Водим от горното и на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК ВКС, ТК, състав на първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №782 от 23.04.2013г., постановено по гр.дело № 3777/2012г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, осми състав, с което е отхвърлен искът на А. С. С. по чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 80 000 лв., ведно със законната лихва, както и в частта, с която А. С. С. е осъдена да заплати на Застрахователна компания [фирма] разноски /юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 2050 лв., вместо което постановява: ОСЪЖДА Застрахователна компания [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] да заплати на А. С. С. от [населено място], ЕГН [ЕГН] сумата от 80 000 лв./ осемдесет хиляди лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по повод на причинената при ПТП на 15.02.2010г. смърт на С. Ю. О., ведно със законната лихва, считано от 15.02.2010г. до окончателното заплащане на сумата, както и разноски /адвокатско възнаграждение/ в размер на 4100 лв./ четири хиляди и сто лева /. ОСЪЖДА Застрахователна компания [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] да заплати по сметка на ВКС ДТ в размер на 1600 лв./ хиляда и шестотин лева/. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.