Р Е Ш Е Н И Е № 164 С., 03.12.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при секретаря Анжела Богданова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3392/2018 г. Производството е по чл. 73 от Закона за частните съдебни изпълнители. Образувано е по жалба на И. Т. Ч., частен съдебен изпълнител рег. №783, район на действие Софийски градски съд, срещу решение от 29.12.2017 г. по дисц. дело № 50/2017 г. на състав на Дисциплинарна комисия при К. на частните съдебни изпълнители, с което му е наложено дисциплинарно наказание лишаване от правоспособност за срок от една година. Ответникът Камара на частните съдебни изпълнители оспорва жалбата. Ответникът Министерство на правосъдието оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, срещу решение на дисциплинарния състав по чл. 72, ал. 3 от същия закон, от легитимирано да обжалва решението лице, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд взе предвид следното: Дисциплинарното наказание лишаване от правоспособност за срок от една година е наложено на жалбоподателя за следното: частният съдебен изпълнител, в нарушение на чл. 436, ал. 3, изр. второ ГПК и на чл. 15 от Наредба № 4 за служебния архив на частните съдебни изпълнители, не е изпратил своевременно до Софийски градски съд жалба вх. № 3430/30.05.2016 г. и жалба вх. № 6556/14.11.2016 г.; частният съдебен изпълнител не е изпълнил отправените от министъра на правосъдието препоръки като не е предприел действия за вдигане на запора, наложен на [фирма], което не е трето задължено лице спрямо длъжника по изпълнителното дело. Според разпоредбата на чл. 73, ал.1 ЗЧСИ решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд поради неговата нищожност или недопустимост, поради нарушения на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание. В жалбата се изтъкват доводи, че дисциплинарната комисия е допуснала съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита. Не са спазени разпоредбите на ГПК, осигуряващи правото на защита на дисциплинарно обвиненото лице, по-конкретно – не била спазена процедурата по чл. 131 ГПК – не е връчено искането на министъра на правосъдието по чл. 70 ЗЧСИ, с което се инициира дисциплинарното производство. Дисциплинарната комисия при КЧСИ неправилно е употребила и приложила термина „дисциплинарно минало“ в настоящия случай. В ЗЧСИ не е предвидено и няма официален регистър за дисциплинарните производства и наложените дисциплинарни наказания. Недопустимо било включването на неприключили, висящи производства в справката за дисциплинарното му минало. Към момента на провеждане на дисциплинарното производство за периода от 01.04.2006 г. /когато е започнал дейност като ЧСИ/, до 05.09.2017 г., има образувани 15 дисциплинарни производства, с влезли в сила осъдителни решения по четири от тях. Освен това е изтекла погасителната давност за търсене на дисциплинарна отговорност по отношение на второто нарушение. В тази част дисциплинарното производство е недопустимо. Запорът всъщност бил наложен върху определена сума в размер, посочен в запорното съобщение. С изтичането на 6-месечния срок за сезиране на наказващия орган дисциплинарната отговорност за това нарушение се е погасила по давност, поради което в тази част на основание чл. 71, ал. 7, т. 1 ЗЧСИ дисциплинарното производство следва да се прекрати. В разпоредбите на чл. 76, ал. 5 ЗЧСИ и чл. 507 ГПК, не се съдържат задължения за съдебния изпълнител, неизпълнението на които може да доведе до ангажиране на дисциплинарна отговорност. Няма забавяне при изпращането на жалбите до СГС. Дори да се приеме, че нарушенията са извършени, то наложеното дисциплинарно наказание е явно несправедливо. То не съответства на характера и тежестта на нарушенията. Не е спазен и принципът за съразмерност на санкцията към нарушението. Съдът намира жалбата за неоснователна поради следните съображения: Дисциплинарната комисия не е допуснала съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Искането на министъра на правосъдието по чл. 70 ЗЧСИ, с което се инициира дисциплинарното производство, му е връчено на 07.08.2017 г. С това са изпълнени изискванията на закона. По отношение на първото нарушение: В кантората на съдебния изпълнител са постъпили жалба вх. № 3430/30.05.2016 г. и жалба вх. № 6556/14.11.2016 г. Последното извършено релевантно процесуално действие във връзка с първата жалба, след което преписката е следвало да бъде изпратена на съда, е с дата 15.07.2016 г. /постъпил отговор вх. № 4432/. Срокът по чл. 436, ал. 3 ГПК е изтекъл именно на 15.07.2016 г., а жалбата е изпратена на СГС на 02.11.2016 г. Ето защо са неоснователни възраженията на жалбоподателя, че последното по време действие е с дата 30.09.2016 г. По отношение на жалба вх. № 6556/14.11.2016 год. срокът по чл. 436, ал. 3 ГПК е изтекъл на 19.12.2016 г., с оглед връченото на ответната страна на 02.12.2016 год. уведомление. Жалбата е изпратена на СГС след установения срок, а именно – на 09.01.2017 г. Нарушенията не са малозначителни. Предмет на жалбите е незаконосъобразното налагане на запор върху банковите сметки на третите лица в особено големи размери и незаконосъобразно прекратяване на изпълнителното производство. Отчетено е, че неоправданото забавяне е попречило на компетентния съд своевременно да се произнесе по предмета на жалбите и да бъдат защитени законните права на жалбоподателите. По отношение на второто нарушение: Видно е от доказателствата по дисциплинарното дело, че е налице неизпълнение на съдебния изпълнител на отправените от министъра на правосъдието препоръки като не са предприети действия за вдигане на запора, наложен на [фирма], което не е трето задължено лице спрямо длъжника по изпълнителното дело. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е изтекла погасителната давност за търсене на дисциплинарна отговорност по отношение на това нарушение. Сигналът от [фирма] е постъпил в Министерство на правосъдието с рег. № 94-В-29314 от 27.02.2017 год. В резултат от извършената проверка е отправено искане от министъра на правосъдието с изх. № 94-В-293 от 26.07.2017 г., с входящ номер по входящия регистър на КЧСИ № 5095 от 28.07.2017 г., за образуване на дисциплинарно производство срещу ЧСИ И. Т. Ч.. От изложеното следва, че председателят на дисциплинарната комисия е сезиран в шестмесечния давностен срок от откриване на нарушението. Възраженията на жалбоподателя, че всъщност запорът е бил наложен върху конкретна сума, а не върху банковите сметки на [фирма] в [фирма], както и че не е било обсъдено посоченото в запорното съобщение, са неоснователни. Именно въз основа на запорно съобщение № 8005 от 27.10.2014 г. по ИД № 20137830400706, е прието, че с получаването му в банката, независимо от изразеното от същата становище, че не е трето задължено лице по чл. 507 ГПК, са наложени запори върху банковите сметки на [фирма] в [фирма]. Запорът по сметките не е вдигнат въпреки дадените препоръки с оглед извършена от Министерство на правосъдието проверка по изпълнителни дела № 706 и № 709 за отстраняване на допуснати нарушения на основание чл. 76, ал. 5 ЗЧСИ, а именно: „При налагане на запори върху вземания на длъжника от трети задължени лица ЧСИ да прави точна преценка на основанието за налагане на запора с оглед на това кой има качеството на трето задължено лице спрямо длъжника по изпълнителното дело, съобразно разпоредбите на чл. 507 и сл. ГПК“. Ето защо са неоснователни доводите на жалбоподателя, че не е ясно кои конкретни препоръки не са били изпълнени от него, както и че в разпоредбите на чл. 76, ал. 5 ЗЧСИ и чл. 507 ГПК не се съдържат задължения за съдебния изпълнител, неизпълнението на които може да доведе до ангажиране на дисциплинарна отговорност. Правилен е изводът на дисциплинарния състав, че частният съдебен изпълнител е извършил посочените нарушения. Те са тежки. Дисциплинарното наказание е съобразено с конкретните обстоятелства по случая, а именно – незаконосъобразното изпълнение засяга имуществени отношения на трети лица; съдебният изпълнител не проявява самокритичност към извършените нарушения; отчетени са и предходни дисциплинарни производства и влезли в сила дисциплинарни наказания, както и обстоятелството, че наложените предишни наказания - „глоби” не са изпълнили своето предназначение. Правилно и при съблюдаване принципа за съразмерност на санкцията към нарушението е определен видът на наложеното наказание, а именно – лишаване от правоспособност за срок от една година. Взети са предвид фактическите и правни обстоятелства, вината и отегчаващите вината обстоятелства. Не е изследван точният брой на влезлите в сила решения за наложени дисциплинарни наказания, а е направен извод, че те не са способствали за промяна в поведението на ЧСИ. С оглед тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, предходните наказания на частния съдебен изпълнител, съответното им по вид дисциплинарно наказание правилно е определено като такова по чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ – лишаване от правоспособност за срок от една година. По изложените съображения и на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ решението на дисциплинарния състав при КЧСИ следва да се остави в сила. Съобразно изхода на спора и с оглед отправените искания за присъждане на разноски, на Министерство на правосъдието и на К. на частните съдебни изпълнители трябва да се присъдят по 300 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение от 29.12.2017 г. по дисц. дело № 50/2017 г. на състав на Дисциплинарна комисия при К. на частните съдебни изпълнители, с което на И. Т. Ч., частен съдебен изпълнител рег. №783, район на действие Софийски градски съд, е наложено дисциплинарно наказание лишаване от правоспособност за срок от една година. ОСЪЖДА И. Т. Ч., [населено място], да заплати на Министерство на правосъдието, [населено място], 300 лв. деловодни разноски. ОСЪЖДА И. Т. Ч., [населено място], да заплати на К. на частните съдебни изпълнители, [населено място], 300 лв. деловодни разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.