3 Р Е Ш Е Н И Е № 168 С. 02.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 17 септември две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 1321/2012г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Столична община, подадена от пълномощника юрисконсулт Й. А., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Г с-в, от 25.06.2012г. по в.гр.д. № 1751/2012г. в частта, с която е потвърдено решението на Софийски районен съд, 74 с-в, от 13.07.2010г. по гр.д. № 3124/2010г. в частта, с която са уважени предявените от Л. В. Л. против Столична Община искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ. С определение № 395 от 29.03.2013г., постановено по настоящото дело № 1321/2012г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос за необходимото съдържание на заповедта за уволнение, издадена на основание чл. 39, ал. 4 З., и по-конкретно необходимо ли е същата да бъде мотивирана. Касационно обжалване е допуснато поради противоречие на въззивното решение на постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС. Ответникът по касация Л. В. Л. от [населено място] чрез пълномощника си адв. Х. М. моли решението да се остави в сила. Претендира разноските по делото. По поставения въпрос ВКС намира следното: С приложените към изложението решение № 309/2010г. по гр.д. № 898/2009г. ІІІ г.о. ВКС, решение № 459/2010г. по гр.д. № 1358/2009г. ІІІ г.о. ВКС, решение № 424/2010г. по гр.д. № 388/2009г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 274/2010г. по гр.д. № 110/2009г. ІІІ г.о. ВКС, всички постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика по въпроса какво е необходимото съдържание на заповедта за уволнение по чл. 39, ал. 4 З. е прието, че преценката на кмета за освобождаване на заместник-кмет е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, поради което и излагането на мотиви в заповедта за уволнение по чл. 39, ал. 4 З. не е необходимо. В същия смисъл е и решение № 811/14.05.2010г. по гр.д. № 3217/2008г. V г.о. ВКС, постановено по същия въпрос по реда на чл. 290 ГПК, с което е прието, че посочената разпоредба съдържа специално основание за прекратяване на трудовото правоотношение на назначен от кмета на община /или район/ заместник-кмет. Както назначаването на заместник-кмет се извършва по политически съображения, така и освобождаването му е акт на политическа целесъобразност, поради което мотивите на издателя й не подлежат на съдебен контрол. Заместник-кметът не би могъл да основе защитата си на тези мотиви, поради което и въвеждането им в заповедта не е необходимо. Настоящият състав на ВКС споделя напълно изложеното становище, поддържано трайно в практиката на ВКС. По основателността на касационната жалба: В. съд е уважил предявените от Л. В. Л. против Столична община искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ по съображения, че разпоредбата на чл. 39 З., на основание на която е прекратено трудовото правоотношение, не урежда по ясен начин правоотношението и като цяло влиза в противоречие с основни принципи на трудовото право, а именно че трудовото правоотношение възниква от договор, избор или конкурс, че правоотношението може да бъде прекратено на точно посочени в Кодекса на труда основания, че заповедта на работодателя за прекратяване на трудовия договор следва да бъде мотивирана. Чл. 39, ал. 4 З. в тази редакция противоречи на чл. 1, ал. 3 КТ за закрила на труда и на чл. 16 от Конституцията - „трудът се закриля от закона”. Приел е, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, заемал длъжността „заместник кмет – Столична [община]”, трябва да съдържа мотиви и тяхната липса води до незаконност на уволнението. К. Столична община излага доводи за материална незаконосъобразност на въззивното решение. Като се позовава на практиката на ВКС счита, че разпоредбата на чл. 39, ал. 4 З. съдържа специално основание за прекратяване на трудовия договор със заместник-кмет, с едностранно волеизявление на кмета, което не е необходимо да бъде мотивирано. Моли решението да се отмени и исковете да се отхвърлят, Претендира разноските за всички инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд намира, че с оглед дадения по-горе отговор на поставения въпрос въззивното решение е неправилно. Трудовото правоотношение на Л. В. Л., заемал длъжността „заместник-кмет на район М.”, е прекратено на 30.11.2009г. от кмета на район М. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и отделно на основание чл. 39, ал. 4 З.. При прекратяване на трудовото правоотношение на две самостоятелни правни основания, същото се счита за законосъобразно прекратено при наличието на поне едно от тях. Съгласно чл. 39, ал. 4 З. /ред по ДВ бр. 69/2006г./ заместник-кмет може да бъде освободен без предизвестие със заповед на кмета на общината, съответно на кмета на район. В настоящия случай заповедта за уволнение на основание чл. 39, ал. 4 З. е издадена от компетентен орган – кмета на район М., по отношение на заместник-кмет на същия район. Съобразно изложените по-горе мотиви относно съдържанието на заповедта за уволнение на посоченото основание, не е необходимо излагането на мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение. Като е приел противното въззивният съд е постановил решението в нарушение на закона. Изложеното налага отмяна на въззивното решение и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което исковете по чл. 344, ал. 1 и 3 КТ следва да се отхвърлят. В частта, с която е отхвърлен искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ въззивното решение като необжалвано е влязло в сила. На касатора следва да се присъдят разноските по делото за всички инстанции в размер на 600 лв. от които 150 лв. държавна такса за касационното производство и останалите юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Г с-в, от 25.06.2012г. по в.гр.д. № 1751/2012г. в частта, с която е потвърдено решението на Софийски районен съд, 74 с-в, от 13.07.2010г. по гр.д. № 3124/2010г. в частта, с която са уважени предявените от Л. В. Л. против Столична Община искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. В. Л. от [населено място] против Столична Община искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ – за отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД-10-3-33/30.11.2009г. на кмета на район М., и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението. ОСЪЖДА Л. В. Л., ЕГН [ЕГН], от [населено място], да заплати на Столична Община сумата 600 лв. разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове: