Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №  279 гр. София,  05  юли  2010 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети май............…....две хиляди и десета година в състав:                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:    БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                                                 ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Н. Цекова.....…...……………………………………в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова....……..…………………………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………..…….касационно дело № 202 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Б. Д. Б. за възобновяване на НОХД № 1359/2009 г. на Видинския районен съд и изменение на постановената по него присъда № 729/09.12.2009 г., с която е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. “а” и „б”, вр. чл. 26 ал. 1 от НК за това, че за времето от 09 до 10 юли 2009 г., в с. Н., в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използвайки технически средства, отнел вещи на обща стойност 87. 30 лв., собственост на Т. И. и С. А. , поради което му е било наложено наказание 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. В лично изготвеното от осъдения искане и допълнително постъпила молба, се излагат доводи, съотносими към основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. Процесуалните нарушения се аргументират с неразясняване правата на осъдения в контекста на решаване на делото със споразумение или при съкратено съдебно следствие, което е довело до налагането на несправедливо наказание. В допълнението, представено от служебния защитник се изтъкват и съображения за пороци в обвинителния акт, пренесени и в мотивите, касаещи липсата на обстоятелства за осъжданията на Б. съобразно квалификация на деянието като опасен рецидив по чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” от НК. По същество се претендира изменение на присъдата и намаляване на наказанието при условията на чл. 55 от НК. В с. з. пред ВКС осъденият лично и служебният му защитник поддържат направените доводи и искания. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на присъдата, която не е била обжалвана и разгледано по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: На първо място, ВКС намира, че съществени процесуални нарушения в аспектите, съдържащи се в искането и допълненията към него, не са допуснати. На предварителното производство обвиняемият не е давал обяснения, а след внасяне на обвинителния акт по делото не е постъпвало искане за прилагане на правилата за съкратено съдебно следствие по глава 27 от НПК, нито за постигане на споразумение по глава 29 от НПК . Вярно е, че съдът, изхождайки от данните по дознанието и в съгласие с правомощията си по чл. 370 ал. 1 от НПК, сам е могъл да вземе решение за провеждане на съкратено съдебно следствие, както и коректно да информира подсъдимия за тази възможност, но само това не е достатъчно, за да се счита, че по делото е реализирано процесуално нарушение със съществен характер, неотстранимо от настоящата инстанция. Същото се отнася и за липсата на сериозни и задълбочени мотиви относно обстоятелствата за осъжданията на Б. в контекста на приложение правилата за опасен рецидив по чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” от НК. По делото е представено свидетелство за съдимост, от което е видно, че извън деянието по НОХД № 432/89 г., за което подсъдимият е бил реабилитиран, то в срока по чл. 30 от НК той е извършил три деяния, за които е бил съответно осъден с три присъди. С присъда по НОХД № 157/2005 г., в сила от 06.07.2005 г. той е бил осъден за престъпление по чл. 198 от НК, извършено на 05.05.2005 г., на 4 години лишаване от свобода. Съответно, това осъждане се обхваща от категорията за опасен рецидив по чл. 29 ал. 1, б. „а от НК. Налице е и рецидив по чл. 29 ал. 1, б. „б” от НК, доколкото освен това осъждане, Б. има и друго по присъда по НОХД № 1502/2005 г., в сила от 02.03.2006 г. за деяние по чл. 195 от НК, извършено на 30/31.10.2004 г., за което ме у било наложено наказание 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по чл. 66 от НК. Извън обхвата за опасния рецидив е осъждането му по НОХД № 10690/2008 г. с присъда, влязла в сила на 13.03.2009 г. за деяние по чл. 297 от НК, извършено на 13.11.2005 г., за което е било осъден на пробация. Следователно, макар съдът да е проявил повърхностност при изследване на въпроса за опасния рецидив, то при всички случаи такъв е налице при двете хипотези на чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” от НК, поради което и правилно деянието е било прието за съставомерно по чл. 196 ал. 1, т. 2 от НК. Всъщност, оплакванията в тази връзка са ориентирани към оценката на обстоятелствата от значение за справедливостта на наказанието и основно за липсата на яснота дали не е допуснато нарушение по чл. 56 от НК, доколкото в мотивите си районният съд е отчел за отегчаващи обстоятелства неколкократните осъждания на дееца. По този пункт възраженията за основателни и те са свързани с оценката и на смекчаващите обстоятелства с оглед приложението на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК. От данните по делото и мотивите на първата инстанция в достатъчна степен е изяснено, че индивидуалната тежест на извършеното престъпление, не е висока с оглед характера и стойността на отнетото имущество (зеленчуци, земеделски сечива и домакински вещи на обща стойност 87. 30 лв.), макар да не може да се пренебрегне, че кражбите са реализирани по отношение на две лица при продължавана престъпна дейност. Обществената опасност на личността на подсъдимия също е била оценена като не особено висока, като в тази посока осъжданията му по посочените по-горе присъди, очертаващи квалификацията за опасен рецидив, не могат да бъдат отчитани. От решаващо значение за прилагането на чл. 55 от НК обаче е не само това, наред с ниската стойност на отнетото имущество и коректни признания за извършеното в съдебния процес, но и че на досъдебната фаза добросъвестно е съдействал за откриване на отнетите вещи, което е довело до връщането им на техните собственици. Всичко това формира един комплекс от смекчаващи обстоятелства, които съпоставени с минимума на наказанието по чл. 196 ал. 1 от НК – 3 години лишаване от свобода, очертава несъразмерната му тежест. За постигане на нужното съответствие между извършеното и наказанието, което се следва за него, ВКС намери, че е наложително приложението на чл. 55 ал. 1,т. 1 от НК и намаляване на наказанието до размера от 8 месеца лишаване от свобода, което е достатъчно за постигане на всички цели по чл. 36 от НК. В този аспект следва да бъде изменена постановената присъда, като не се налага промяна на режима с оглед разпоредбата на чл. 61, т. 2, вр. чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗП. С оглед изложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 3, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 1359/2009 г. по описа на Видинския районен съд и ИЗМЕНЯВА постановената по него присъда № 729/09.12.2009 г. КАТО НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Б. Д. Б. наказание от 3 (три) години лишаване от свобода на 8 (осем) месеца лишаване от свобода. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: