Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
гр. София 27.07.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 01 февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова, в присъствието на прокурор Дечева като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр. дело № 4353 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез В. П., ст.инспектор в ТД на КОНПИ гр.В.Т. против решение № 64/06.03.2013 г. по в.гр.дело № 579/2012 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 304/02.10.2012 г. по гр.дело № 128/2011 г. на Габровския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от К. [населено място] иск за отнемане в полза на държавата на имущество както следва: от Г. Г. Т. лично и в качеството й на наследник на М. С. П., от В. Й. Г. лично и в качеството й на наследник на М. С. П., от М. Г. В. лично и като наследник на М. С. П. и от Б. Г. С. лично и в качеството й на наследник на М. С. П. на осн.чл.8,ал.1, вр.чл.9 и чл.10, вр.чл.4,ал.1 ЗОИППД/отм./– земеделска земя от 600 кв.м., находяща се в м.”П. с.” в землището на км.Д., [населено място], заедно с построената в имота масивна едноетажна сграда от жилищен тип със застроена площ от 48 кв.м. и апартамент № 22, находящ се в г.Г., [улица] със застроена площ от 58.25 кв.м., от С. Г. Т. и Г. Г. Т. на осн.чл.4, ал.1 вр.чл.9 и чл.10 ЗОПДИППД/отм./ на лек автомобил марка и модел „П. 307” с рег. № ЕВ ** ** АС, от С. Г. Т. и Г. Г. Т. сумата от 145 лв. пазарна стойност, получена от продажба на лек автомобил „А. Р.” с рег. № Г **-** К, сумата 6500 лв., представляваща пазарната стойност получена от продажбата на лек автомобил марка и модел „Б. 318 И”, с рег. № ЕВ **-** АА, от С. Г. Т. на основание чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД/отм./ на сумата 27 850.69 лв., получена от С. Т., представляваща равностойността в лева на продадена валута с неустановен произход по сметка, валута – GBR, с титуляр С. Т., открита в [фирма], от С. Г. Т. на основание чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД/отм./ сумата от 3 461.82 лв., представляваща равностойността в лева на извършени банкови преводи с неустановен произход от С. Т. по банкова сметка открита в [фирма], от С. Г. Т. на основание чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД/отм./ сумата от 10 365.90 лв., представляваща равностойността в лева на извършени банкови преводи с неустановен произход от С. Т. по разплащателна сметка валута евро, с титуляр Г. Т., открита в [фирма], както и в частта, с която първоинстанционния съд е отхвърлил предявените под условия на евентуалност искове по чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД/отм./ срещу С. и Г. Т. с цена 60 000 лв., представляваща пазарната стойност към момента на продажбата на разпоредените с нот.акт № 32, том І, рег. № 256, НД № 29/2005 г. и нот. акт № 142 том І, дело № 164 недвижими имоти, в това число 5 000 лв. за зем.земя от 600 кв.м. VІ категория, находяща се в м.”П. с.” в землището на км. Д., [населено място], ведно с масивна едноетажна сграда от жилищен тип, застроена върху 48 кв.м. и 55 000 лв. за апартамент № 22, на ІV етаж от жилищен блок „Д.-1”, находящ се в [населено място],[жк], [улица].
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Неправилно според жалбоподателя въззивният съд е приел, че сума в размер на 12300 британски лири, равняващи се на 38254 лева или 382.55 М. и преведена по банкова сметка в [фирма] на ответника Т. от неговия син Г. Т. следва да се приеме като законен източник на средства. Въззивният съд според жалбоподателя споделил изводите на първоинстанционния съд, че тези суми са с установен законен произход, основани само и единствено на показанията на заинтересовани свидетели в нарушение разпоредбата на чл.172 ГПК и писмени доказателства за преведените по банков път суми, че тези средства са спечелени от сина на ответниците само за няколко месеца след началото на престоя му във В. от дейност за наличието на която по делото няма доказателства, освен неговите свидетелски показания и съответно спестени от ответника Т. по време на пребиваването му в И. в периода 2008-2010 г., представляващи получени възнаграждения от дейност като уличен музикант и М.. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил подробно доводите и възраженията на жалбоподателя за липса на представени по делото доказателства, квалифициращи посочените средства като такива със законен произход.
Неправило въззивният съд споделил мотивите на първоинстанционния съд, че от търговска дейност в периода 1990 г.-1991 г. ответникът Т. е реализирал печалба в размер на 382.11 М., че съдът не е съобразил възраженията на жалбоподателя, че отговаряйки на така поставения въпрос експертизата не е дава реална представа за печалбата на ответника от тази дейност, тъй като не е правилно да се сумира чистия доход на лицето от всяко излизане, доколкото видно от близките дати сумата, която е останала от предходното влизане се декларира при следващото излизане. Не е взето под внимание и установяващото се от съдържащите се по делото и върнати попълнени от ответниците декларации по чл.17 от ЗОПДИППД/отм./, където не е посочен такъв източник на доходи. Сочи, че съдът безкритично е възприел за доказани твърдените от страната благоприятни факти, че не е отчетен и фактът, че тези суми представляват всъщност приход от дейността, а не чиста печалба, тъй като за придобиване на търгуваните стоки в България са извършвани разходи, които не са отчетени от експертизата, че в тежест на ответника е да докаже реализирана чиста печалба, а не оборот/приходи/ от дейността си за този период, още повече, когато не е изпълнил и задължението си да декларира твърденият като реализиран от него доход.
Необосновано според жалбоподателя въззивният съд е възприел, че в жалбата до него липсва оплакване по отношение на това, че разходът за придобиване на ап.№22 в [населено място] е изключен от извършените от ответниците разходи в рамките на проверявания период и по-конкретно към 17.04.2003 г., когато сделката е изповядана. Твърди, че от текста на въззивната жалба възприетият от първоинстанционния съд подход е оспорен от жалбоподателя като неправилен, че това оплакване е основен елемент от въззивната жалба. Неправилен е според жалбоподателя извода на въззивния съд, че разходите за придобиване на процесния апартамент са за сметка на М. П. – майка на ответницата.
Жалбоподателят поддържа, че ако въззивният съд е съобразил възраженията посочени, посочени по-горе балансът между приходите и разходите би бил приходи в размер на 522.51 М. и разходи в размер на 11662.84 М. или отрицателен баланс в размер на 1140.33 М., че при отчитане на това обстоятелство съдът ще установи и че ответниците не са разполагали с необходимите законни източници на средства към всяко конкретно придобиване на нито един от придобитите в рамките на проверявания период и претендирани с искането активи, че искът на Държавата е основателен и доказан в цялост. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искането се уважи изцяло.
Касационна жалба е подадена от ответника С. Г. Т., чрез адв.А. И. срещу постановеното решение на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 304 от 02.10.2012 г.по гр.д. № 128/2011 г. на Габровския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от К.-С. против С. Г. Т. и Г. Г. Т. иск за отнемане в полза на държавата на лек автомобил марка и модел „Ф. У.” с рег. № ГО *** ПБ и на лек автомобил марка и модел „ О.” с рег. № Г ** ** Б и вместо отменената част са отнети в полза на държавата от С. и Г. Т. на основание чл.10 във връзка с чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД/отм/ лек автомобил марка и модел „Ф. У.” с рег. № Г *** ПБ и лек автомобил марка и модел „ О.” с рег. № Г ** ** Б, както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта относно присъденото в полза на Адвокатско дружество ”И.-Ц.” адв.възнаграждение от 8000 лева, което е намалено на 4 000 лева.
Поддържаното основание за неправилност на обжалваното решение е нарушение на материалния закон.
Неправилно според жалбоподателя въззивният съд при преценката за наличие на първата предпоставка на иска – значителност на придобитото от ответниците имущество е включил имуществото – недвижим имот в [населено място] и апартамент № 22 в [населено място], леки автомобили – 348.20 М., вземания на ответника към „Ю. и Еф Д.” Б.за сумата 12300 британски лири, равняващи се на 38254 лв. или 382.55 М., вземания на съпругата му към „Ю. и Еф Д. Б.” за сумата 6500 евро, равняващи се на 12 127.13 лева или 54.45 М.. Сочи, че апартамент 22 е закупен изцяло със средства на майката на ответницата Т.. Поддържа, че неправилно в съвкупността на придобитото имущество е включено вземане на ответника от 12300 бр.лири, тъй като тази сума е получена от сина на ответника, работещ законно във В., че тази сума не следва да се третира като придобито имущество. Поддържа също, че неправилно в съвкупността на придобито имущество е включено вземане на ответницата от 6200.50 евро, тъй като за тази сума е доказано, че представлява доход на ответника от положен от С. Т. труд в Испания, като тези средства той е спестил и изпратил на съпругата си по банков път, че това не е вземане на ответницата от банката. Сочи, че решението е неправилно в частта, с която е постановено отнемане на лек автомобил „О.”, закупен от ответника на 04.09.1991 г. и лек автомобил „Ф. У.”, закупен от ответника на 23.08.1994 г. Счита, че няма пряка или косвена връзка на придобиването на тези автомобили с престъпната дейност на Т. от пролетта на 2002 г. до м.октомври 2004 г. – десет години преди извършване на престъплението.
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е отчел приносът в СИО по отношение на ответницата Г. Т., че в периода от 01.01.87 г. до 20.10.95 г. ответницата е с непрекъснат трудов стаж, че впоследствие като едноличен търговец в периода от 2000 г. до 2008 г. е декларирала доход в размер на 12 454.14 лв. или 106.83 М., че през 2009 г. е работила по трудово правоотношение. Освен трудовата дейност на ответницата същата и като едноличен търговец е спомогнала за придобиване на семейното имущество. Искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което искането се отхвърли и в тази му част, както и на ответника се присъдят изцяло направените разноски по делото за всички инстанции.
В писмен отговор жалбоподателят-ищец е изразил становище за неоснователност на касационната жалба на ответника С. Т..
В писмен отговор жалбоподателят-ответник, чрез адв.А. И. е изразил становище за неоснователност на касационната жалба на ищеца.
В съдебно заседание ищецът, чрез ст.инспектор П. подробно мотивира заявените основания за неправилност на въззивното решение в касационната жалба.
Ответницата по касационните жалби Г. Т. не е изразила становище.
Ответницата по касационните жалби Б. С., чрез особения представител адв.В. изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата на ищеца и не оспорва жалбата на ответника С. Т.. Мотивираното становище е изразено и в представена писмена защита.
Ответницата по жалбите В. Г., чрез особения представител адв.Ж. изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата на ищеца и не оспорва жалбата на ответника С. Т.. Доводите са обективирани и в представена писмена защита.
Ответницата по касационната жалба М. В. не е изразила становище.
Прокурор Р., като представител на Прокуратура на РБългария в съдебно заседание изразява подробно и мотивирано становище за основателност на касационната жалба на КОНПИ и за неоснователност на жалбата на ответника С. Т..
С определение № 1293/20.11.2014 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение както следва – по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос, формулиран от ищеца – следва ли в производството по предявените искове по чл.28 ЗОПДИППД/отм./ съдът да събере доказателства за произхода на разполагаемите доходи на дарителя, респективно заемодателя към момента на дарението, съответно към момента на заема и по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса на ответника С. Т. – при съпоставяне на приходи и разходи следва ли отрицателната разлика да е сума на значителна стойност по смисъла на пар.1 от ДР на ЗОПДИППД/отм./, за да е основателно и да се уважи искането за отнемане на имуществото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и като провери правилността на въззивното решение на основание чл.290,ал.2 ГПК намира следното:
От фактическа страна е прието за установено, че С. Т. е осъден с влязла в сила присъда № 693 от 30.11.2009 г. по НОХД № 667/2009 г. на Габровския районен съд за извършено престъпление по чл.155,ал.3 във връзка с ал.1 от НК, което попада в приложното поле на чл.3,ал.1,т.3 от ЗОПДИППД.
Съдът е приел за установено, че през проверявания период ответниците С. и Г. Т. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот в км. Д., землището на [населено място] масивна едноетажна сграда от жилищен тип с площ от 48 кв.м.застроена върху земеделска земя от 600 кв.м., че земята е придобита по реда на пар.4 от ЗСПЗЗ, че цената й е определена и заплатена на Община-Г.-сумата 22 050 неденоминирани лева, представляващи 12.52 М.. Прието е също, че сградата е придобита чрез строителство върху земята през 1995 г. Разходите за построяването й са в размер на сумата 35 840 лева, според заключението на вещото лице по назначената експертиза, равняващи се на 14.47 М.. Според въззивния съд придобивната стойност на този имот изразена в М. е 26.99 М..
Прието е, че апартамент № 22 в [населено място] е придобит на името на съпругата на проверяваното лице чрез възмездна сделка – нотариален акт за покупко продажба № 42/2003 г. Цената на имота според отразеното в нотариалния акт е 15 228.50 лв. От заключението на СЕ е прието, че пазарната стойност на апартамента към момента на придобиването – 17.03.2003 г. е 19 310 лв. – 175.54 М.. Посочените имоти са продадени на 27.01.2005 г. с нот. акт № 32/2005 г. на М. П. – майка на ответницата Г. Т. за сумата 13 600 лв. Пазарната им стойност към момента на продажбата е 26 930 лв. – 179.53 М..
Въззивният съд е приел, че през проверявания период ответникът С. Т. е придобил на свое име и имуществото както следва – лек автомобил „Ф. У.” с дата на регистрация на името на Ст.Т. 23.08.94 г., лек автомобил „О.” с дата на регистрация на името на Т. на 04.09.1991 г., лек автомобил „О., придобит от Ст.Т. с договор за покупко-продажба на МПС от 26.09.2000 г., лек автомобил „П. 307” с дата на регистрация на името на Т. 26.04.2010 г.
Прието е, че ответникът Т. придобил на свое име и отчуждил по възмезден начин имуществото - лек автомобил „А. Р.” с дата на регистрация на името на Т. 05.03.1993 г., лек автомобил „Х. С.” с дата на регистрация на името на Ст.Т. на 27.10.1983 г., лек автомобил „Б. 318 И”, придобит от ответника с договор от 12.04.2002 г. и отчужден с договор за покупко-продажба на МПС от 15.05.2005 г., лек автомобил „Ф. С.” , придобит от Т. с договор за покупко-продажба на МПС на 27.03.2000 г. и на 13.11.2000 г. автомобилът е бракуван. Посочил е, че левовата равностойност на полученото от Т. от продажбата на описаните автомобили е 6 789.81 лв. или 207.66 М..
Съдът е приел, че според писмо вх. № 3370/27.08.2010 г. на [фирма] С. на името на ответника Т. е открита банкова сметка в [фирма] [населено място] на 27.03.2002 г. – валутна, по която са били получени четири валутни превода - на 05.04.2002 г., на 25.04.2002 г., на 14.10.2002 г. и на 28.11.2002 г. общо в размер на 9 293.06 бр.лири, която била изтеглена в периода 11.04.2002 г. – 13.04.2004 г. от ответника Т.. Равностойността на обменената валута в български лева към момента на обмяната е в размер на 27850.69 лв. – 259 М..
Прието е, че по сметка ответникът Т. внесъл в брой на 12.04.2002 г. сумата 1500 лв., която била изтеглена от него на 15.04.2002 г.
Посочил е, че на името на Г. Т. е открита сметка в [фирма] на 12.05.2010 г. – валутна евро спестовна и ответникът Т. превел на съпругата си общо 1770 евро – 14.42 М., което е станало през периода от 04.06.2010 г. до 09.08.2010 г.
На името на Г. Т. била разкрита разплащателна сметка в евро, открита на 25.07.2008 г. в [фирма] и закрита на 30.10.2009 г. По тази сметка ответникът Т. извършил преводи на съпругата си общо в размер на 5300 евро – 10 365.90 лева или 47.11 М. за периода 30.07.2008 г. – 20.04.2009 г.
От правна страна е прието, че предявеният иск е по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност на ответника С. Т. през проверявания период – 01.01.1987 г. – 31.12.2010 г. Посочил е, че с влязла в сила присъда Т. е осъве4н за престъпление по чл.155,ал.3, вр.ал.1 от НК, което попада в приложното поле на чл.3,ал.1,т.3 от ЗОПДИППД/атм./.
Съдът е приел за установено, че през проверявания период от време ответниците С. и Г. Т. са придобили на свое име недвижим имот в км.Д., [населено място] – масивна едноетажна сграда от жилищен тип с площ от 48 кв.м., застроена върху земеделска земя от 600 кв.м., придобита по реда на пар.4 от ЗСПЗЗ, че цената на терена е определена и заплатена на [община] – сумата 22 050 лв., равняваща се на 12.52 М.. Посочил е, че сградата е придобита чрез строителство върху земята през 1995 г. като разходите за построяването са в размер на 35 840 лв. или 14.47 М. или общо придобивната стойност на този имот е 26.99 М..
Прието е, че апартамент № 22 в [населено място] е придобит на името на съпругата на проверяваното лице, чрез възмездна сделка, че това е придобивният начин и за процесните леки автомобили, придобити на името на ответника С. Т..
Въззивният съд е приел, че придобивната стойност на посоченото имущество следва да се определи на база пазарна цена на имуществото към момента на придобиването, че съобразно представените заключения по делото пазарната стойност на апартамент № 22 е 19 310 лв. – 175.54 М..
Прието е, че придобивната стойност на имота в [населено място] и на ап. № 22 в [населено място] се изразява в 202.53 М., а тази на леките автомобили се изразява в 348.20 М.- или общо 550.55 М.. Приел е, че през проверявания период ответникът Т. е имал и вземания към [фирма] за сумата 12 300 бр.лири равняващи се на 38 254 лева или 382.55 М.. Ответницата Т. е имала вземания към същата банка и [фирма] за сумата 6 200.50 евро равняващи се 12 127.13 лева или 54.45 М.. Приел е също, че тези вземания са елемент от придобитото имущество на ответниците и следва да се съобразят, макар че към момента не съществуват. Съдът е направил извода, че придобитото имущество, което включва вещни права и облигационни вземания е в размер на 987.73 М., че е на значителна стойност съгласно пар.1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм/.
Съдът се е позовал на разпоредбите на чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД/отм/ и е приел, че процесното имущество може да се отнеме, ако се направи основателно предположение, че е придобито от престъпната дейност на ответника С. Т.. Като е взел предвид характера на деянието, за което е постановена влязлата в сила присъда съдът е формирал извод, че то може да генерира материални блага и поради това е изследвал разходите и приходите на ответниците през проверявания период.
Като е взел предвид изслушаната съдебно-счетоводната експертиза съдът е приел, че разходите са както следва:
-разходи за придобиване на недвижими имоти-190.01 М., в които не са включени разходите за закупуване на земеделската земя от 12.52 М..
-разходи за придобиване на МПС-348.20 М.
-разходи за данъчни задължения-14.24 М.
-разходи по наложено наказание-20.83 М.
-разходи за издръжка на домакинството на Т. - 1114.57 М.
-разходи за пътувания в чужбина-8.72 М.
-разходи за обслужване на банкови сметки 16.18 М.
Относно разходите за придобиване на ап.№ 22 съдът е приел, че същите следва да се изключат от общия обем разходи, тъй като средствата за закупуване на апартамента са предоставени изцяло от майката на ответницата Т., че семейство Т. няма разходи за този имот, че за придобиването му е налице законен източник. С оглед на тези съображения съдът е приел, че разходите на ответниците се изразяват в 1 487.30 М..
По отношения приходите на ответниците съдът е приел, че същите са както следва:
- от трудови възнаграждения –общо 208.62 М.
-деклариран доход от [фирма] на лицето Г. Т. за периода 2000-2007 г.-106.83 М..
-приходи от получени валутни преводи:по банкова сметка на проверяваното лице -382.55 М.,а по две банкови сметки на съпругата му-54.45 М..
Преценено е за неоснователно оплакването на жалбоподателя-ищец, че приходите, представляващи преводи по сметка на ответника Т. общо в размер на 12300 бр.лири имат неустановен произход и не са законен източник. Според въззивният съд предмет на спора са доходите на проверяваното лице. Приел е, че преводът на сумата 12 300 бр.лири от сина на ответника-жалбоподател по сметка на последния се установява с представени писмени и гласни доказателства и произходът им е установен. Прието е, че този извод се отнася и за преводите по сметките на съпругата на проверяваното лице и, че не може да се направи извод,че те са свързани с престъпната дейност на С. Т..
Съдът е приел, че ответникът Т. има и приходи както следва:
-приход на С. Т. от установената търговска дейност през периода 1990-1991 г. в размер на 382.11 М..
-приход от разпореждане с леки автомобили-207.06 М..
Приет е за правилен извода на първоинстанционния съд, че по сделката с двата недвижими имота няма плащане от майката на ответницата Т. и поради това са изключени приходите от разпореждането с тези недвижими имоти.
Въззивният съд е приел, че през проверявания период приходите на ответниците възлизат общо на 1 341.62 М., че при съпоставка на приходите с разходите е установено,че разходите надхвърлят приходите със 145.68 М.. Въззивният съд е направил извода,че зад тази разлика стои придобито имущество без установен законен източник и, че то подлежи на отнемане в полза на държавата.
Приел е, че на 04.09.91 г. ответникът С. Т. е придобил лек автомобил „О.” с рег. № Г 68-81 Б на стойност 80.53 М., на 23.08.94 г. е придобил лек автомобил „”Ф. У.” на стойност 52.90 М., на 26.09.00 г. е придобил „О.” с рег. № Е В ** ** АА на стойност 20.59 М.- т.е. имущество на обща стойност 154.02 М.. Прието е, че на 13.11.2000 г. е придобит лек автомобил”Ф.С.”, който по-късно е бракуван. Според въззивния съд през този период от време ответникът няма доходи от трудови възнаграждения, а съпругата му е реализирала такива по трудови договори в РПК Г., Н. Г. и Институт за пов.на кадри в размер на 107.22 М.. Въззивният съд е приел за приход и внесената валута от търговската дейност на ответника в размер на 382.11 М.. Приел е, че през периода 1990-2000 г. разходите за издръжката на семейството на ответниците са 640.79 М..
При тези съображения съдът е направил извод, че за придобиване на процесните автомобили няма доказан законен източник на приходи и поради това има основание те да се отнемат в полза на държавата,на основание чл.28,ал.1 във връзка с чл.4,ал.1 и чл.10 от ЗОПДИППД/отм./ от ответниците Т.. Прието е, че в мотивираното искане не е посочено, че се иска отнемане на лек автомобил „О.”, придобит през 2000 г. и поради това съдът е приел, че искът е основателен само за лек автомобил „О.”,придобит през 1991 г. и за л.а.”Ф.У.”,придобит през 1994 г.
С оглед на тези съображения съдът е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска за отнемане на посочените автомобили и е постановил ново, с което е уважил иска за отнемане на л.а.”О.” с рег. № Г ** ** Б и на л.а.”Ф. У.”. С обжалваното решение е отменено решението на Габровския окръжен съд в частта,с която е отменено допуснатото обезпечение чрез налагане на запор върху двата автомобила. Решението в останалата обжалвана част,с която е отхвърлен иска и е отменено допуснато обезпечение е потвърдено, като правилно.
Относно присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адвокатско дружество „И. Ц.” в размер на сумата 8 000 лева съдът е приел, че адвокатското дружество се е ангажирало да окаже такава помощ при условията на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА - на материално затруднени лица, че е упълномощена адв. А. И., която впоследствие е преупълномощила адв. Т. М., че двамата ответниците са представлявани пред първата инстанция от двама адвокати. Съдът е взел предвид разпоредбите на чл. 38 ,ал.2 от ЗА и е приел, че минималното адвокатско възнаграждение е в размер на сумата 2 858.46 лева. Прието е, че първоинстанционният съд е следвало сам да определи размера на адвокатското възнаграждение без да се позовава на списъка за разноските. В тази част решението е отменено до размер на сумата 4000 лева, като е взет предвид чл.78,ал.1 от ГПК за присъждане на възнаграждение за един адвокат.
За направените разноски пред въззивната инстанция от ответниците Т. съдът е приел, че са налице условията на чл.38,ал.2 във връзка с ал.1,т.2 от ЗА и в полза на всеки един е присъдил адвокатско възнаграждение от по 2 900 лева.
По правните въпроси:
По правния въпрос, формулиран от ищеца:
С решение № 131/04.05.2012 г. по гр.дело № 755/2011 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че в производство по предявени искове по чл.28 ЗОПДИППД/отм./ съдът следва да допуска и събира допустими доказателства за произхода на разполагаемите доходи и способите за придобиването им от лицата, за които ответникът по иска твърди, че са направили дарения в негова полза на имущества, които са предмет на спора или чрез които са придобити имущества, предмет на спора. Прието е също, че тези доказателства се отнасят до факти, които са от значение за спора и са необходими в случаите, когато се оспорва извършването на твърдените в защитата на ответника дарения, че при преценката на разполагаемите доходи съдът следва да съобразява и разходите на дарителите, за които по делото има доказателства, че са направени преди и към момента на даренията.
Съдът възприема тази практика на ВКС.
По въпроса, формулиран от ответника С. Т.:
Предпоставките за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност са предвидени в чл.3,ал.1 и чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД/отм./. Тези предпоставки са – установяване, че дадено лице, срещу което е започнало наказателно преследване за някое от изрично посочените в чл.3 престъпление през проверявания период е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната му дейност, доколкото не е установен законен източник. Анализа на разпоредбите налага извода, че на отнемане по реда на ЗОПДИППД/отм./ подлежи имущество със значителна стойност. Легалното определение на понятието „значителна стойност” е дадено в пар.1,т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./ и това е имущество на стойност над 60 000 лева – т.е. общо оценката на имуществото надвишава 60 000 лв. Само при придобито имущество на „значителна стойност” по смисъла на пар.1,т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./ то ще подлежи на отнемане от държавата след установяване на предпоставките, предвидени в ЗОПДИППД/отм./. Под имущество на значителна стойност следва да се разбира сборната цена на цялото имущество, за което е отправено мотивиране искане на Комисията да надвишава 60 000 лв. и тя е действителната оценка, която се определя по пазарни цени към датата на проверката от съда.
Стойността на имуществото, за което е направено искане по чл.28 ЗОПДИППД/отм./ е от значение за преценката дали то е на значителна стойност по смисъла на пар.1,т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./ и за съпоставяне на доходите на проверяваното лице с изразходваните средства за придобиването на това имущество, за да се обоснове или отхвърли презумпцията на чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД.
Сред предпоставките, визирани в чл.3,ал.1 и чл.4,ал.1 на ЗОПДИППД/отм./ не е предвидено изискване за стойността на отрицателната разлика при съпоставка на доходите на проверяваното лице с изразходваните средства за придобиване на имуществото. Следователно тази отрицателна разлика не е елемент от фактическия състав, предвиден в чл.3,ал.1 и чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, за да се постанови отнемане на имущество по реда на чл.28 от същия закон. Съпоставянето на доходите на проверяваното лице с изразходваните средства за придобиване на имуществото, за което е направено искане по чл.28 ЗОПДИППД/отм./ както се посочи е от значение за да се обоснове или отхвърли презумпцията на чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД/отм./. В отговор на поставения правен въпрос съдът приема, че при съпоставяне на приходи и разходи не следва отрицателната разлика да е сума на значителна стойност по смисъла на пар.1,т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./, за да е основателно и да се уважи искането за отнемане на имуществото по реда на ЗОПДИППД/отм./
По касационните жалби:
Като взема предвид разрешението на правните въпроси съдът намира, че въззивното решение е валидно и допустимо и като краен резултат отчасти неправилно, поради нарушение на материалния закон чл.3,ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ и необоснованост на част от правните изводи.
Установено е по делото, че с влязло в сила на 16.12.2009 г. присъда № 693/30.11.2009 г. по нохд № 667/2009 г. на Районен съд [населено място] ответникът С. Г. Т. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.155,ал.3, вр.ал.1 НК за това, че през периода – пролетта на 2002 г. до месец октомври 2004 г. с користна цел склонявал общо 14 жени към проституция и ги свождал към съвокупления. Наложеното наказание на основание чл.23,ал.1 НК е лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, за което е постановено на основание чл.59,ал.1 и чл.61,т.3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален”общ режим” на изтърпяване на наказанието и глоба в размер на 4000 лв.
На основание чл.13,ал.1,т.3 и чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност/К./ – сега Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/КОНПИ/ взела решение № 297/22.06.2011 г. за внасяне на мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпната дейност на ответника С. Т. – от последния, от съпругата му Г. Г. Т., от В. Й. Г., Б. Г. С. и М. Г. В.. Проверявания период от време е определен от 01.01.1987 г. – 31.12.2010 г.
Ответникът С. Т. е сключил граждански брак с ответницата Г. Т. през 1978 г. и от брака имат родени две деца – Г. С. Т. и Р. С. Т..
Установено е също въз основа на писмо изх. № 869/26.08.2009 г. на Агенция по вписванията, че Г. Т. е вписана като [фирма] [населено място], с решение № 1566/08.11.1995 г. по ф.д. № 1235/1995 г. на Габровския окръжен съд, с основна дейност: търговия на дребно с облекло.
През проверявания период ответникът С. Т. придобил недвижимо имущество по възмезден начин в режим на съпружеска имуществена общност както следва:
-с нотариален акт № 65, том І, дело № 161 от 02.02.1996 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по пар.4 от ЗСПЗЗ на основание чл.483 от ГПК, във вр. с пар.4 от ЗСПЗЗ ответницата Г. Т. е призната за собственик на недвижимия имот: земеделска земя от 600 кв.м., шеста категория, находяща се в м.”П. с.” в землището на КМ Д., [населено място]. С разрешение за строеж № 644/18.08.1988 г. на ответницата Т. е разрешено да изгради сезонна постройка по одобрен архитектурен проект в посочения имот. С нотариален акт № 186/16.12.1997 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по чл. 92 от ЗС, във вр. с пар.4 от ЗСПЗЗ, въз основа на разрешението за строеж, ответниците С. Т. и Г. Т. са признати за собственици на масивна едноетажна сграда от жилищен тип, застроена върху 48 кв.м. в земеделска земя от 600 кв.м., посочена по-горе. Установено е, че сградата е построена през 1995 г. –факт безспорен между страните по дело. Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, стойността на разходите за изграждане на сградата е сумата 35 840 лв., или 14.47 М.. Безспорно установено е, че земеделската земя е закупена от ответницата Г. Т. за сумата от 22 050 неденоминирани лева, или 12.52 М.., според оценителен протокол от 22.09.1994 г. на Община [населено място] и вносна бележка.
- с нотариален акт № 42/17.04.2003 г. ответницата Г. Т. закупила недвижим имот – апартамент № 22 на четвърти етаж от жилищен блок „Д. І”, находящ се в [населено място],[жк], на [улица], с площ 58.25 кв.м., за сумата 15 228.50 лв. Според назначената съдебно-техническа експертиза, пазарната стойност на имота към момента на придобиването – 17.03.2003 г. е 19 310 лв., или 175.54 М..
- Посочените по-горе недвижими имоти са продадени на 27.01.2005 г. с нотариален акт № 32/2005 г. на М. П., майка на ответницата Т. за сумата 13 600 лв. Пазарната им стойност към момента на продажбата – 27.01.2005 г. е 26 930 лв., или 179.53 М..
Със саморъчно завещание М. П. завещала ½ ид.част от апартамент № 22 на Г. Т., а останалата ½ ид.ч. на М. и Б. Г. – деца на сина й Г. Г., починал по-рано.
Съдът намира за установено от показанията на свидетелите Д. Д. и Б. Т. – майка на ответника С. Т., че апартамента е бил закупен със средства на М. П., получени от същата при продажба на собствена къща в [населено място] непосредствено преди да се закупи апартамента в [населено място]. Видно от приложения нотариален акт № 196/11.04.2003 г. на 11.04.2003 г. М. П. продала на Ж. Т. Д. собствения си недвижим жилищен имот в [населено място] за сумата 3 808.90 лева, в който размер е и данъчната оценка. От заключението на съдебната експертиза се установява, че пазарната цена на имота в [населено място] е в размер на 19000 лв. М. П. е починала на 29.04.2008 г. и е оставила наследници по закон - В. Й. Г., М. Г. В. и Б. Г. С..
Установено е по делото, че през проверявания период ответникът С. Т. е придобил на свое име следните автомобили:
- л.а. марка и модел „Ф. У.” с дата на първа регистрация 07.08.1984 г., с дата на регистрация на името на С. Т. – 23.08.1994 г. Пазарната стойност на автомобила към датата на неговото придобиване, съгласно авто-техническата експертиза е 95 954 лв./неденом.лв./, или 52.90 М..
- л.а. марка и модел „О.”с дата на първа регистрация – 01.01.1982 г. и с дата на регистрация на името на С. Т. – 04.09.1991 г. Пазарната оценка на автомобила към датата на придобиването е 49 926 лв., или 80.53 М..
- л.а. марка и модел „О.т”. Автомобилът е придобит от ответника Т. на основание договор за покупко-продажба на МПС от 26.09.2000 г. за сумата от 1000 лв. Пазарната му оценка към датата на придобиването е 1 544 лв. или 20.59 М..
- л.а. марка и модел „П.307”, хетчбек с дата на първа регистрация – 13.02.2002 г. и дата на регистрация на името на Ст.Т. – 26.04.2010 г. Пазарната оценка на същия към датата на придобиване е 6 238 лв., или 25.99 М..
Ответникът Т. придобил на свое име и отчуждил по възмезден начин следните автомобили:
- л.а. марка и модел „А. Р.”, с дата на първа регистрация-30.11.1983 г., дата на регистрация на името на Т. – 05.03.1993 г. На 06.12.1996 г. автомобилът е отчислен за КАТ – В. Т.. Пазарната му оценка към датата на придобиване е 47 210 лв., или 39.34 М.., а към датата на отчуждаване – 647 468 лв., или 117.72 М..
- л.а. марка и модел „Х. С.” с дата на първа регистрация – 27.10.1983 г. на името на С. Т., с дата на промяна на собствеността – 01.08.1995 г. Този автомобил е придобит извън рамките на проверявания период. Пазарната му оценка към датата на отчуждаване е 127 344 лв., или 49.84 М.. –
- л.а. марка и модел „Б. 318 И”с дата на първа регистрация – 21.11.1993 г. Автомобилът е придобит от Ст.Т. на основание договор за покупко продажба от 12.04.2002 г. и е отчужден с договор за покупко-продажба на МПС от 15.05.2005 г. Пазарната оценка на автомобила към датата на придобиване е 9 624 лв., или 96.24 М.., а към момента на отчуждаване – 6 015 лв., или 40.10 М..
- л.а. марка и модел „Ф. С.”, придобит от ответника Т. с договор за покупко-продажба на МПС от 27.03.2000 г. за сумата 900 лв. На 13.11.2000 г. автомобилът е бракуван. Пазарната му оценка към датата на придобиване е 2 446 лв., или 32.61 М..
Установено е, че левовата равностойност на полученото от проверяваното лице от продажбата на гореописаните автомобили е в размер на 6 789.81 лв. или 207.66 М..
Съгласно писмо вх. № 3370/27.08.2010 г. на [фирма] [населено място] на името на С. Т. е открита банкова сметка BG 17BPBI ************ на 27.03.2002 г. – валута GBR, вид – спестовна, салдото по сметката към момента - 0.00. По сметката били получени четири валутни превода на 05.04.2002 г. в размер на 2 296.52GВR, на 25.04.2002 г. в размер на 996.54 GBR, на 14.10.2002 г. – в размер на 6 000 GBR и на 28.11.2002 г. в размер на 3 000 GBR. Получената сума в размер на 9 293.06 GBR била изтеглена в периода 11.04.2002 г. – 13.04.2004 г. посредством поредица от валутни сделки, при които проверяваното лице закупувало български левове продавайки наличните по сметка британски лири. Равностойността на обменената валута в български лева към момента на обмяната била в размер на 27 850.69 лв. или 259 М..
По сметка [ЕГН] 01 8 ответникът Т. внесъл в брой на 12.04.2002 г. сума в размер на 1 500 лв., която била изтеглена от него на 15.04.2002 г. Сметката е със салдо 0.00.
На името на ответника Т. е открита сметка № ************** спестовна в лева, открита на 12.04.2002 г., активна със салдо към момента на предоставяне на информация – 10.75 лв.
На името на ответницата Г. Т. е открита сметка в [фирма] на 12.05.2010 г. – валута, евро, спестовна. От съдържащата се банкова информация се установява, че ответникът е превел на съпругата си общо 1 770 евро /3 461.82 лв./ или 14.42 М.. Това е станало през периода от 04.06.2010 г. до 09.08.2010 г.
На името на Г. Т. била разкрита разплащателна сметка № ******* в евро, открита на 25.07.2008 г. в [фирма] , закрита на 30.10.2009 г. От предоставената информация се установява, че когато сметката е била активна, ответникът Т. извършил преводи в полза на съпругата си общо в размер на 5 300 евро /10 365.90 лв./ или 47.11 М.. Преводите са извършвани през периода от 30.07.2008 г. до 20.04.2009 г.
С оглед на така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск по чл.28,ал.1 от ЗОПДИППД/отм/ за отнемане на имущество,придобито от престъпната дейност на ответника С. Т. през проверявания период -01.01.87 г.-31.12.10 г.
Както се отбеляза по-горе по делото е установено, че ответникът С. Т. е осъден с влязло в сила присъда № 693 от 30.11.2009 г. по НОХД № 667/2009 г. на Габровския районен съд за извършено престъпление по чл.155,ал.3 във връзка с ал.1 от НК, което е в обхвата на чл.3,ал.1,т.3 от ЗОПДИППД. Следователно налице е първата от предпоставките, предвидени в чл.3,ал.1 от ЗОПДИППД/отм./.
Установено е също, че през проверявания период ответниците С. Т. и Г. Т. са придобили недвижим имот в км. Д.,землището на [населено място] едноетажна сграда от жилищен тип с площ от 48 кв.м.застроена върху земеделска земя от 600 кв.м. Земята е придобита по реда на пар.4 от ЗСПЗЗ и цената й е определена и заплатена на Община-Г.-сумата в размер на 22 050 нед.лева, представляващи 12.52 МР. Сградата е придобита по приращение, като строителство върху терена е извършено през 1995 г. и разходите за построяването й са определени на сумата 35 840 лева. Според заключението на вещото лице се равняват на 14.47 М.. Общо придобивната стойност на описания имот изразена в М. е 26.99 М..
Правилно въззивният съд е приел, че апартамент № 22 в [населено място] е придобит на името на съпругата на проверяваното лице чрез възмездна сделка, че това е придобивният начин и относно процесните леки автомобили, придобити на името на ответника С. Т.. Сключения договор за покупко-продажба на апартамент № 22 с нот.акт № 42 от 17.04.2003 г. с купувач ответницата Г. Т. е валиден и е породил вещно прехвърлителен ефект. Обстоятелството, че цената по този договор е заплатена от майката на ответницата М. П. не променя този извод. Правилен е и извода, че придобивната стойност на апартамент № 22 следва да се определи на база пазарна цена на имуществото към момента на придобиването. Установената пазарна цена съобразно представените заключения по назначените СЕ за ап. № 22 е сумата 19 310 лева или 175.54 М.. Общо придобивната стойност на имота в [населено място] и на ап. № 22 в [населено място] е 202.53 М.. На леките автомобили, посочени по-горе придобивната стойност се изразява в 348.20 М. – или общо 550.55 М..
Съдът приема, че през проверявания период ответникът С. Т. е имал и вземания към „Ю. и ЕФ Д.”Б. за сумата 12 300 британски лири равняващи се на 38 254 лева или 382.55 М., а ответницата Г. Т. е имала вземания към същата банка и [фирма] за сумата 7070 евро, равняващи се 13 827.72 лв. или 54.45 М.. Правилен е извода на въззивния съд, че посочените вземания следва да се включат в придобитотото имущество на ответниците и следва да се съобразят, независимо от обстоятелството, че към момента не съществуват.
С оглед на изложеното съдът намира, че придобитото имущество, в което са включени вещни права и облигационни вземания е в размер на 987.73 М., което е на значителна стойност по смисъла на пар.1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм/. С оглед на това е установена и предвидената предпоставка в чл.3,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ придобитото имущество да е на значителна стойност.
Според чл.4,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ по реда на този закон се отнема имущество, придобито през проверявания период от лица, за които е установено, че са налице основанията по чл. 3 и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник.
За да е основателен иска за отнемане на имущество в условията на ЗОПДИППД/отм./ следва да се установи придобиване на имущество на значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност и срещу ответника да е започнало наказателно преследване за престъпление по изчерпателно изброените в чл.3,ал.1 от закона. Съществен елемент от фактическите състави на отнемане по ЗОПДИППД/отм./ е възможността от съвкупната преценка на доказателствата да може да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност, в който смисъл е разрешението в т.решение № 7/2013 г. по т.дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС. Според посоченото тълкувателно решение необходимо е да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). С оглед на изложеното следва да се извърши съпоставка между доходите на проверяваното лице с изразходваните средства за придобиване на посоченото по-горе имущество.
Като взема предвид заключението на вещото лице по назначената СИЕ – първоначално и допълнително, както и събраните по делото доказателства съдът намира, че през проверявания период от време разходите на ответниците са в общ размер на 1487.30 М.. Последните са както следва:
- разходи за придобиване на недвижими имоти- 14.47 М..
Според заключението на СИЕ в разходите не са включени тези за закупуване на земеделската земя – 12.52 М., като ищецът-въззивник не е изложил оплаквания във въззивната жалба по този въпрос. Освен това съдът намира, че от разходите следва да се изключат тези за придобиване на апартамент № 22 в [населено място], изразяващи се в 175.54 М.. От събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите Д. Д. и Б. Т., както и от приложения по делото нот.акт № 196/11.04.2003 г.се установява, че на 11.04.2003 г. майката на ответницата Г. Т. – М. П. продала на Ж. Д. собствен недвижим имот – едноетажна жилищна сграда на един етаж, стопанска постройка и отстъпеното право на строеж върху земя от 460 кв.м. находящи се в [населено място] за сумата 3 808.90 лв. От заключението на вещото лице по назначената СЕ се установява, че към момента на разпоредителната сделка пазарната цена на имота е 19 000 лв. Установява се също, че сумата за закупуване на апартамент № 22 са предоставени изцяло от майката на ответницата Г. Т.. Поради това не следва да се включват в разходите на ответниците тези за закупуване на ап.22.
-разходи за придобиване на МПС-348.20 М.
-разходи за данъчни задължения-14.24 М.
-разходи по наложено наказание с влязла в сила присъда-20.83 М.
-разходи за издръжка на домакинството на Т. - 1064.66 М., определени съобразно общия период от време, като е съобразен периода от време от 1987 г. до 1994 г., когато семейството на Т. е живяло в едно домакинство с родителите на С. Т.
-разходи за пътувания в чужбина-8.72 М.
-разходи за обслужване на банкови сметки 16.18 М..
За проверявания период от време приходите на ответниците са общо 933.66 М.. и са както следва:
- от трудови възнаграждения –общо 208.62 М.
-деклариран доход от [фирма] със собственик ответницата Г. Т. за периода 2000-2007 г.-106.83 М.
Съдът намира, че в приходите не следва да се включват четирите валутни превода по банковата сметка на С. Т. BG 17BPBI ************* в [фирма] открита на 27.03.2002 г. в общ размер на 12300 британски лири с левова равностойност 38 254.60 лв. или 382.55 М.. Неправилен е извода на въззивния съд, че преводът на сумата е установен с надлежни писмени и гласни доказателства и че произходът им е установен. Съдът преценява, че не следва да се възприемат показанията на свидетеля Г. Т. – син на ответниците С. и Г. Т. в частта, с която установява, че в периода на престоя си във В. от 2001 г.,че през 2002 г. регистрирал строителна фирма, с която спечелил договор за основен ремонт на магазин, че от строителната дейност получавал доходи в резултат на което и превел на четири пъти на ответника С. Т. посочените по-горе суми в британски лири. В тази част съдът преценява, че показанията на свидетеля са недостоверни, тъй като същият е син на ответника Т. и е заинтересован от изхода на делото. Освен това в подкрепа на тези показания е само банковото извлечение от сметката за извършения превод на британски лири. Други писмени доказателства по делото за произхода на средствата, с които е разполагал свидетелят, за да превежда суми на своя баща не са представени. Липсват доказателства от които да се установи, че свидетелят е получавал доходи и в какъв размер от положен труд във Великобритания, от извършена търговска, съответно строителна дейност. Само показанията на свидетеля и извлечението от банковата сметка за извършения превод не налагат извода, че свидетелят е придобил посочените суми във Великобритания в резултат на положен труд или търговска дейност, за да ги предостави на ответника С. Т.. С оглед на това е недоказано твърдението, че сумите по преводите са придобити от сина на ответника в резултат на извършена строителна дейност при престой във В.. Тази сума, съставляваща 382.55 М. не следва да се включва като приходи на ответниците. Доводите в жалбата на КОНПИ са основателни.
В приходите на ответниците следва да се включат валутни преводи по банкова сметка на Г. Т. в [фирма] общо в размер на 1770 евро – 3461.82 лв. или 14.62 М.. Тази сума е преведена с няколко превода от ответника С. Т.. Фактът съдът намира за установен от показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени в съвкупност от представения надлежен превод на спестовна книжка на Спестовна и пенсионна каса Б. на името на ответника С. Т., както и банковите извлечения от съответната сметка.
В приходите на ответниците съдът преценява, че не следва да се включат приходите от валутни преводи по банкова сметка на името на Г. Т., открита в [фирма] общо в размер на сумата 5 300 евро – 10 365.90 лв. или 47.11 М.. Според свидетеля Г. Т. – син на ответниците Т. към момента на преводите ответникът С. Т. работил в И. като уличен музикант и като М., че получавал доходи от извършваната работа, че от тези суми са преводите на името на съпругата Г. Т.. В тази част съдът преценява показанията на свидетеля като недостоверни. Същият е заинтересован от изхода на делото, тъй като е син на ответника. Освен това по делото не са събрани други доказателства, от които да се установи произходът на средствата и, че те са придобити от ответника С. Т.. Приложения надлежен превод от книжка на Спестовна и Пенсионна каса Б. на името на ответника Т. е с отбелязвания за внесени и изтеглени суми, считано от 01.07.2009 г. до 01.07.2010 г. Сметката на името на ответницата Г. Т. е открита в [фирма] на 25.07.2008 г. и е закрита на 20.10.2009 г. Видно от приложената книжка на Спестовна и пенсионна каса Б. от 01.07.2009 г. до края на месец октомври 2009 г. няма посочени налични суми над 7.53 евро, от което да се изведе извод, че ответникът С. Т. е имал доходи и му е било по възможностите да преведе сумите по сметка на Г. Т. в [фирма] в общ размер на 5300 евро. Други писмени доказателства за произхода на сумата не са представени от ответниците.
В приходите на ответниците следва да се включат и приходи на ответника Т. от установена търговска дейност през периода 1990-1991 г. в размер на 382.11 М.. Установено е по делото възоснова на приложените 23 броя митнически декларации, преценени в съвкупност с показания на свидетелите Г.Т. и Б. Т., че през периода 1990 -1991 г. ответникът Т. е извършвал търговска дейност в съседни на РБългария държави – С.. От заключението на СИЕ се установява, че доходът на ответника от тази дейност е общо 382.11 М.. Видно от заключението на вещото лице по назначената СИЕ същото е остойностило само чистия доход, поради което доводите на КОНПИ в тази насока са неоснователни.
В приходите на ответниците следва да се включат и приходите от разпореждане с леки автомобили 207.06 М..
Не следва да се включват като приходи на ответниците приходите от разпореждането с двата недвижими имота, извършено с нотариален акт № 32/22.01.2005 г. Двата имота са продадени от ответниците С. и Г. Т. на М. С. П. общо за сумата 13 600 лева. Правилен е извода на въззивния съд, че сключената сделка е симулативна, тъй като не е извършено плащане от купувача. По делото не е установено купувачът по сделката М. П. да е имала други средства, освен тези, които е дала при покупката на апартамент № 22 от Г. Т.. Освен това със завещанието М.П. се е разпоредила само с апартамент № 22, но не и с имота, находящ се в [населено място] – дворно място и вилна сграда.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че общо приходите за проверявания период от време на ответниците С. и Г. Т. е в размер на 933.66 М.. При съпоставяне на приходите с разходите съдът намира, че разходите надхвърлят приходите със 553.64 М..
С оглед на тази отрицателна разлика съдът намира, че следва да се произнесе за наличието на връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото, освен апартамент № 22, находящ се в [населено място].
Съдът преценява за установено от събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните по делото свидетели Д. Д. и Б. Т., преценени в съвкупност с приложения по делото нотариален акт № 32/2005 г., че средствата за закупуване на апартамент № 22, находящ се на четвърти етаж в жилищен блок „Д. I” в [населено място],[жк], [улица] със застроена площ от 58.25 кв.м. са предоставени от майката на ответницата Г. Т.. Следователно средствата за придобиване на това имущество от ответниците С. и Г. Т. имат законен произход. Законен произход има и сумата 3461.82 лв., левова равностойност на 1770 евро, преведени от С. Т. по сметка на Г. Т., открита в [фирма] на 12.05.2010 г. – като преводите са извършени от 04.06.2010 г. до 09.08.2010 г. От събраните доказателства по делото е установено, че тези суми са придобити от ответника Т. от положен труд в И.. Искането по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за отнемане в полза на държавата на апартамент № 22, находящ се в [населено място] от Г. Т., лично и в качеството й на наследник на М. П., от В. Г. лично и в качеството й на наследник на М. П., от М. В., лично и в качеството й на наследник на М. П. и от Б. С., лично и в качеството й на наследник на М. С. П. на основание чл.8,ал.1, вр.чл.9 и чл.10 от ЗОПДИППД следва да се остави без уважение. Следва да се остави без уважение искането на КОНПИ и за отнемане на сумата 3461.82 лв. от С. Т., равностойност в лева на извършени банкови преводи от последния по банкова сметка с титуляр Г. Т., открита в [фирма]. С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени тези искания. В тази част въззивното решение следва да се остави в сила.
Настоящият съдебен състав преценява, че е налице връзка между извършената престъпна дейност от ответника С. Т. и придобиването на следното имущество:
Лек автомобил марка и модел „Б. 318 И”, придобит от С. Т. на основание договор от 12.04.2002 г. за сумата 100 лв. и отчужден на 15.09.2005 г. за сумата 1000 лв. Пазарната цена на автомобила към момента на придобиването е 9 624лв., а към момента на отчуждаването 6015 лв. По делото не са събрани доказателства, от които да се установи, че ответниците С. и Г. Т. са разполагали със средства да придобият посочения автомобил. За 2002 г. няма данни за получени доходи от С. Т. и Г. Т. по трудово правоотношение, съответно С. Т. за периода от време 1991 г. – 2006 г. не е подавал данъчна декларация по чл.41 и чл.43 от ЗОДФЛ/отм./ От [фирма] за 2001 г. е деклариран облагаем доход по чл.41 от ЗОДФЛ/отм./ сумата 2056 лв., а за 2002 г. сумата 1142 лв. Ответниците не са доказали други законни източници на приходи към момента на придобиване на посочения автомобил. Като взема предвид естеството на извършената престъпна дейност от ответника С. Т., периода, през който е придобит автомобила „Б. 318 И” и останалите обстоятелства по делото съдът намира, че е налице връзка между престъпната дейност и това придобито имущество. Същото е придобито в режим на съпружеска имуществена общност и от събраните по делото доказателства се установява, че съпругата Г. Т. няма принос при придобиването.
Съдът намира, че е налице връзка между извършената престъпна дейност от ответника С. Т. и придобитата сума от 27 850.69 лв./съдът се съобразява с размера на исканата сума в предявения иск за отнемане/, която е получена от Т. и представлява равностойност в лева на продадена валута с неустановен произход по сметка B., валута британски лири с титуляр С. Т., открита в [фирма] на 27.03.2002 г. Както вече се отбеляза към момента за придобиване на това имущество не са установени законни доходи от ответниците С. и Г. Т..
Съдът преценява, че не е налице връзка между престъпната дейност, извършена от ответника С. Т. и следното придобито имущество:
Недвижим имот – земеделска земя от 600 кв.м., находящ се в м.”П.с.” в землището на км.Д., [населено място], за който имот ответницата Г.Т. е призната за собственик с нотариален акт 65/02.02.1996 г. – шест години преди началния момент на извършената престъпна дейност от ответника Т.. Както се посочи по-горе в имота е била построена едноетажна сграда от жилищен тип и с нот.акт № 186/16.12.1997 г. ответниците С. и Г. Т. са признати за собственици на сградата на основание чл.92 ЗС и пар.4 от ППЗСПЗЗ. Сградата е придобита към края на 1997 г., а началния момент на извършената престъпна дейност от С. Т. е пролетта на 2002 г.
Не е налице връзка между престъпната дейност, извършена от ответника С. Т. и придобитите автомобили както следва: лек автомобил марка и модел „Ф. У. с дата на регистрация на името на С. Т. на 23.08 1994 г., лек автомобил марка и модел „О.” с дата на първа регистрация 01.01.1982 г. и с дата на регистрация на името на Ст.Т. на 04.09.1991 г., лек автомобил марка и модел „П. 307”, хетчбек с дата на регистрация на името на С. Т. на 26.04.2010 г., лек автомобил „А. Р.”, с дата на регистрация на името на Ст.Т. на 05.03.1993 г. и на 06.12.1996 г. е отчислен за КАТ [населено място], лек автомобил „Х. С.” с дата на регистрация на името на Ст.Т. на 27.10.1983 г. и с дата на промяна на собствеността – 01.08.1995 г., лек автомобил „Ф. С.”, придобит от Т. с договор за покупко-продажба на МПС на 27.03 2000 г. За да направи извода съдът взема предвид периода от време, през който е придобит всеки от посочените автомобили, съпоставен с периода, през който е извършена престъпната дейност от Ст.Т., както и всички обстоятелства, установени по делото.
Относно лекия автомобил „О.”, придобит от С. Т. с договор за покупко-продажба на МПС от 26.09.2000 г. няма искане за отнемане в полза на държавата.
Съдът преценява, че не може да се изведе извод за наличие на връзка пряка или косвена между придобитото имущество в размер на 10 365.90 лв. – левова равностойност на 5300 евро, преведени от С. Т. на съпругата му Г. Т. по разплащателна сметка № 15935614, открита на 25.07.2008 г. в [фирма] и закрита на 30.10.2009 г. Тази сума е придобита четири години след крайния момент на извършената престъпна дейност от Т.. Не са налице други данни по делото, от които да се предположи, че има връзка между престъпната дейност на С. Т. и придобиването на тази сума.
Всички изложени съображения налагат извода, че искането на КОНПИ е основателно както следва:
От С. Т. и Г. Т. следва да се отнеме в полза на държавата на основание чл.4,ал.2, вр.ал.1,вр.чл.9 и чл.10 от ЗОПДИППД/отм./ сумата 6015 лева, представляваща пазарната стойност, получена от продажбата на лек автомобил марка „Б.318” И, с дата на първа регистрация 21.11.1993 г.
От С. Т. следва да се отнеме в полза на държавата на основание чл.4,ал.2 от ЗОПДИППД/отм./ сумата 27 850.69 лв./в този размер е искането на КОНПИ/, получена от С. Т., представляваща равностойността на продадена валута с неустановен произход по сметка BG 17BPBI **************, валута, британски лири с титуляр С. Т., открита в [фирма]. За посоченото имущество съдът преценява, че са установени всички предпоставки, предвидени в чл.3,ал.1 и чл.4, ал.1 и ал.2 от ЗОПДИППД/отм./. В останалата част искането на КОНПИ е неоснователно и следва да се отхвърли.
Съдът намира, че е неоснователен и предявеният евентуален иск за отнемане в полза на държавата на основание чл.4,ал.2 от ЗОПДИППД/отм./ от С. и Г. Т. на сумата 60 000 лева, представляваща пазарната стойност към момента на продажбата на разпоредените с нот.акт № 32/2005 г. недвижими имоти в това число 5000 лева за земеделска земя от 600 кв.м. в м.”П.с.” в землището на км.Д., [населено място], заедно с масивна едноетажна сграда от жилищен тип със застроена площ от 48 кв.м. и 55000 лв.- за апратамент № 22, находящ се в [населено място],[жк], на [улица]. От събраните по делото доказателства се установи, че недвижимият имот – апартамент № 22, находящ се в [населено място] е придобит със средства, които имат законен произход – предоставени са от майката на Г. Т.. Относно недвижимия имот, находящ се в [населено място], - терен и сграда от жилищен тип съдът преценява, че не е налице връзка между извършената престъпна дейност от ответника Т. и това придобито имущество. С оглед на това съдът преценява, че не са установени предпоставките на чл.4,ал.2,вр.чл.3,ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ и предявеният евентуален иск е изцяло неоснователен.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че въззивното решение на Апелативен съд [населено място] следва да се отмени в частта, с която е отменено решението от 02.10.2012 г. по гр.дело № 128/2011 г. на Габровския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск от КОНПИ [населено място] против С. Т. и Г. Т. за отнемане в полза на държавата на лек автомобил „Ф. У.” и лек автомобил „О.” с дата на първа регистрация 01.01.1982 г. и вместо отменената част посочените автомобили са отнети в полза на държавата от С. и Г. Т.. Вместо отменената част предявеният иск от КОНПИ за отнемане в полза на държавата на посочените автомобили следва да се отхвърли.
Въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от КОНПИ за отнемане в полза на държавата от С. и Г. Т. на сумата 6015 лв. пазарна стойност, получена от продажба на лек автомобил „Б. 318 И” и е отхвърлен предявения иск за отнемане от С. Т. на сумата 27850.69 лв., получена от Т. и представляваща равностойността в лева на продадена валута с неустановен произход по сметка с титуляр Ст.Т. и открита в [фирма]. Вместо отменената част искането на КОНПИ следва да се уважи за посоченото имущество. В останалата обжалвана част решението на въззивния съд следва да се остави в сила.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответникът С. Т. следва да заплати на КОНПИ сумата 4341 лева разноски по делото, изчислени съобразно уважената част на иска, като в разноските е включено и юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции. Ответницата Г. Т. следва да заплати на КОНПИ сумата 795 лева, изчислени съобразно уважените части на искове и с включени в същите юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции.
В полза на адвокатско дружество „И.-Ц.” КОНПИ следва заплати адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2822 лв. за процесуалното представителство на ответника С. Т. от адв.А. И. за всички инстанции, както и да заплати сумата 5065 лева за процесуалното представителство на ответницата Г. Т. от адв. Т. М.. Разноските са изчислени съобразно отхвърлените части на предявените искове.
Ответниците С. и Г. Т. следва да заплатят по сметка на ВКС сумата 1355 лева държавна такса върху уважената част на предявените искове.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя решение № 64/06.03.2013 г., постановено по в.гр.дело № 579/2012 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 304/02.10.2012 г. по гр.дело № 128/2011 Г. на Габровския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от К. [населено място] против С. Г. Т. и Г. Г. Т. иск за отнемане в полза на държавата на лек автомобил марка и модел „Ф. У.” с рег. [рег.номер на МПС] , с дата на първа регистрация – 07.08.1984 г. и на лек автомобил марка и модел „О.” с рег. [рег.номер на МПС] , с дата на първа регистрация – 01.01.1982 г. и вместо отменената част са отнети в полза на държавата от С. Г. Т. и Г. Г. Т., двамата от [населено място] на основание чл.10, вр.чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ лек автомобил марка и модел „Ф. У.” с рег. [рег.номер на МПС] , дата на първа регистрация – 07.08.1984 г. и лек автомобил марка и модел „О.” с рег. [рег.номер на МПС] , дата на първа регистрация – 01.01.1982 г. и е отменено решението в частта, с която е отменено допуснатото обезпечение на иска с определение № 7/23.06.2011 г. по ч.гр.дело № 4/2011 г. на Габровския окръжен съд относно посочените автомобили, както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта относно присъденото в полза на Адвокатско дружество”И.-Ц.” адвокатско възнаграждение от 8000 лева, което е намалено на 4000 лева и в частта, с която е осъден С. Г. Т. и Г. Г. Т. да заплатят на държавата държавна такса върху уважения иск в размер на 140.88 лв. и държавна такса от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, а на К. [населено място] да заплати направените пред първата инстанция разноски в размер на 41.72 лв. и адвокатско възнаграждение 500 лв. и в частта, с която е осъдена К. [населено място] да заплати на Адвокатско дружество „И.-Ц.” адвокатско възнаграждение за адвокат А. И. 2900 лв. и адв.възнаграждение за адв.Т. М. 2900 лева.
Отменя решение № 64/06.03.2013 г., постановено по в.гр.дело № 579/2012 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 304/02.10.2012 г. по гр.дело № 128/2011 г. на Габровския окръжен съд както следва: в частта, с която е отхвърлен предявения иск от Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност – сега Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество [населено място] за отнемане в полза на държавата от С. Г. Т. и Г. Г. Т. на основание чл.4, ал.2,вр.чл.4,ал.1,вр.чл.9 и чл.10 от ЗОПДИППД/отм./ на сумата 6015 лева представляваща пазарната стойност, получена от продажбата на лек автомобил марка и модел „Б.318 И”, с рег. [рег.номер на МПС] , рама W., двигател *************, цвят – червен, дата на първа регистрация 21.11.1993 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от КОНПИ срещу С. Г. Т. за отнемане в полза на държавата на основание чл.4,ал.2 ЗОПДИППД/отм./ на сумата 27 850 лева, получена от С. Г. Т., представляваща равностойността в лева на продадена валута с неустановен произход по сметка B.,валута, GBR с титуляр С. Г. Т. ЕГН [ЕГН], открита в [фирма].
Вместо отменените части постановява
Отхвърля искането по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ на Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност [населено място] – сега Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество [населено място] за отнемане в полза на държавата на основание чл.4,ал.1, вр.чл.9 и чл.10 от ЗОПДИППД/отм./от С. Г. Т. ЕГН [ЕГН] и Г. Г. Т. ЕГН [ЕГН] на лек автомобил марка и модел „Ф. У.” с рег. [рег.номер на МПС] , рама Z., двигател № *******, дата на първа регистрация – 07.08.1984 г. и лек автомобил марка и модел „О.” с рег. [рег.номер на МПС] , рама № *************, двигател № *******, дата на първа регистрация – 01.01.1982 г.
Отнема в полза на държавата от С. Г. Т. ЕГН [ЕГН] и Г. Г. Т. ЕГН [ЕГН] на основание чл.4,ал.2,вр.чл.4,ал.1,вр.чл.9 и чл.10 от ЗОПДИППД/отм./ сумата 6015 лева, представляваща пазарната стойност, получена от продажбата на лек автомобил марка и модел „Б. 318 И”, с рег. [рег.номер на МПС] , рама W., двигател *************, цвят – червен, дата на първа регистрация 21.11.1993 г.
Отнема в полза на държавата от С. Г. Т. ЕГН [ЕГН] на основание чл.4,ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ сумата от 27 850.69 лева, получена от С. Г. Т., представляваща равностойността в лева на продадена валута с неустановен произход по сметка B.,валута, GBR с титуляр С. Г. Т. ЕГН [ЕГН], открита в [фирма].
Оставя в сила решение № 64/06.03.2013 г., постановено по в.гр.дело № 579/2012 г. на Великотърновския апелативен съд в останалата обжалвана част.
Осъжда С. Г. Т. ЕГН [ЕГН] да заплати на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество [населено място] сумата 4341 лева разноски по делото за всички инстанции.
Осъжда Г. Г. Т. ЕГН [ЕГН] да заплати на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество [населено място] сумата 795 лева разноски по делото за всички инстанции.
Осъжда Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на Адвокатско дружество”И.-Ц.” със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], № 1, ет.2 на основание чл.38,ал.2,вр.ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата сумата 2822 лв. адвокатско възнаграждение за адв. А. И. и да заплати сумата 5065 лева адвокатско възнаграждение за адв.Т. М. за всички инстанции.
Осъжда С. Г. Т. ЕГН [ЕГН] и Г. Г. Т. ЕГН **********да заплатят по сметка на Върховен касационен съд сумата 1355 лева държавна такса върху уважената част на предявеното искане.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |