Р Е Ш Е Н И Е № 362 София , 15 юли 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Севдалин Мавров при секретар Иванка Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 1776/2011 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. Д., подадена чрез неговия защитник – адвокат Ж. Ж. от АК-Варна, срещу въззивно решение № 26/15.03.2011 г. на Варненския апелативен съд по в н о х д № 475/2010 година по описа на същия съд. В жалбата са въведени две касационни основания: за допуснато нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Основните доводи са по първото основание, с твърдения за неотчетени от съдилищата смекчаващи обстоятелства, въз основа на които деянието следва да се преквалифицира като по-леко наказуемо престъпление за „маловажен случай” по чл. 354а ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 НК. Искането е това да стори Върховният касационен съд, като освен преквалификацията се приложи и законната последица от това – да се измени решението като вместо лишаване от свобода, се наложи предвиденото наказание глоба. Пред касационната инстанция подсъдимият, редовно призован, не се явява. Представлява го упълномощеният му защитник – адвокат Ж. от Варненския АК, който поддържа жалбата по основанията, конкретните доводи и исканията за изменение на въззивното решение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е основателна. С присъда № 131/30.11.2010 година, постановена по н о х д № 1248/2010 година, подсъдимият М. Д. е бил признат за виновен в това, че на 12.01.2010 година в [населено място], без надлежно разрешение държал високорисково наркотично вещество – 1,82 гр. хероин, със съдържание на диацетилморфин 18,5 %, на стойност 120,90 лева – прест. по чл. 354а ал. 3, т. 1 НК. На основание чл. 54 от НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок. По обвинението за същото престъпление в хипотезата на пр. 4 от чл. 354а ал. 1от НК – държи с цел разпространение, подсъдимият е оправдан. На основание чл. 53 ал. 2, б. „а” от НК предмета на престъплението е отнет в полза на държавата. Подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото. По негова жалба, с доводи и искания аналогични на описаните в цитираната касационна жалба, въззивният съд се произнесъл, като потвърдил присъдата. При проверката по делото се установи, че за да приеме съставомерността на деянието на подсъдимия Д. по чл. 354а ал. 3, т. 1 от НК, въззивният съд е приел, че липсва маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Едно от съображенията на проверявания съд за отказа му да приложи закон по-леко наказуемо престъпление, е обстоятелството, че инкриминираният случай не е изолирано явление в живота на подсъдимия, като се позовал на това, че поради наличие на такава информация полицейските органи за разкриване на престъплението са използвали специални разузнавателни средства. Този извод е незаконосъобразен. По делото безспорно е установено, а и подсъдимият признава, че е наркозависим. Поради това той е осъден само за държане на наркотик, а е оправдан за алтернативата „с цел разпространение”. Именно с оглед установяване на данни за последното полицейските органи са използвали СРС. При това положение, да се изведе като отегчаващо обстоятелство такова, което не само не може да се предполага, а за него има ясно мотивиран оправдателен диспозитив, е неправилно и е в нарушение на закона. Второто отегчаващо обстоятелство, че по делото има данни за из0вършено и друго престъпление /по чл. 343б НК/, за което няма обвинение, също противоречи на чл. 54 от НК. Липсата на обвинение в случая се дължи не на друго, а на липсата на доказателства за прокуратурата да формулира такова обвинение. Всъщност по делото има само съмнение за това, че подсъдимият е управлявал автомобила след употреба на наркотично вещество. По принцип, когато съдът квалифицира дадено обстоятелство като смекчаващо или отегчаващо, по реда на чл. 54 от НК, също важи правилото това обстоятелство да е доказано, а да не е плод на предположение – арг. чл. 303 ал. 1 от НПК. При това положение изводът на първостепения съд, че по делото не са установени отегчаващи отговорността обстоятелства е законосъобразен. Настоящият състав намира, че в случая определящо за правната квалификация на деянието е количеството и стойността на предмета на престъплението, като един от обективните белези на деянието. Те не са високи, както по отношение на количеството, така и по отношение на стойността. Освен това, по тази категория дела, следва да се отчита стремежът на наркозависимия да се избави от нея. В случая, по делото има доказателства за проведено активно лечение по желание на подсъдимия и това е отчетено в мотивите към присъдата на първата инстанция. Освен това, установеното обстоятелство, че наркотикът е за лична употреба и представлява дневна доза, снижава степента на обществена опасност на деянието, защото е очевидно, че последица от него е това, че подсъдимият уврежда само собственото си здраве. Последното не е извинително и не декриминализира простото държане на наркотично вещество, но във всички случаи, в аспекта на изискванията на чл. 93, т. 9 от НК, следва да се отчете като аргумент в полза на тезата, че случаят е маловажен. Тези обстоятелства, наред със семейните неблагополучия в живота на подсъдимия, неговото чисто съдебно минало, проявената самокритичност и това, че работи, са от категорията на тези, които дават основание за преквалифициране на престъпното деяние като маловажен случай, по чл. 354а ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК едно деяние представлява маловажен случаи, когато обществената му опасност е по ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, с оглед установения размер на вредните последици, както и с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства. Преценката на този въпрос се извършва на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществената опасност на деянието. Изложеното до тук налага изменение на обжалваното решение, на основание чл. 354 ал. 2, т. 1 и 2 вр. с ал. 1, т. 3 от НПК, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и се намали наказанието. За престъплението по чл. 354а ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК се предвижда наказание глоба до 1 000 лева. По принципа за индивидуализация на наказанието и този за съобразяване на размера на глобата с материалното положение на подсъдимия, с оглед на това, че жалбоподателя Д. получава доходи от трудово възнаграждение, справедливо е максимално предвиденото наказание – глоба, в размер на 1 000 лева. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 2, т. 1 и 2 вр. с ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 26/15.03.2011 г. на Варненския апелативен съд по в н о х д № 475/2010 година по описа на същия съд, като: ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието извършено от подсъдимия М. Д. в престъпление по чл. 354а ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК и НАМАЛЯВА наказанието, като вместо една година лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок. налага наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева. ОСТАВЯ В СИЛА останалата част от решението. ПРЕДЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: