Р Е Ш Е Н И Е
№ 307
гр.София, 20 юли 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Първо наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти юни две
хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ИВЕТА АНАДОЛСКА
със секретар Аврора
Караджова
при участието на прокурора КРАСИМИРА
КОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 272/2010 година
Върховният касационен съд е третата инстанция по делото, за втори път пред него по протест от съответния прокурор срещу потвърждаването във Военно-апелативния съд на оправдателната присъда на Софийския военен съд, издадена спрямо С. И. К..
Първоинстанционната присъда – 120 от 21 юли 2009 год. по нохд № 120/2009 год., е оправдателна по обвинението в кражба по чл.194, ал.1 НК, извършена между 5 август и 13 ноември 2008 год. от поделение в Челопечене с предмет кафе-машина на стойност 132 лева.
ВоАС потвърждава също за втори път тази присъда – с решение № 22 от 14 април 2010 год. по внохд № 7/2010 год., след отмяна на първото му потвърдително решение от друг състав на ВКС-І н.о. и връщане на делото за ново разглеждане.
Втори поред е и сега подаденият касационен протест, в който отново се настоява за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, след изтъкване и на допълнителни доводи в сравнение с предишния протест.
Протестът е поддържан и в съдебното заседание на касационната инстанция, а защитникът на подсъдимия е за неговото отхвърляне като неоснователен.
ВКС намери протеста за основателен поради следното.
І.1. ВоАС си е позволил „изцяло да се солидаризира с първата инстанция, че при извършените разпознавания е нарушена разпоредбата на чл.171 НПК и че правилно същият изключва от доказателствената съвкупност разпознаванията, извършени от св. Л св. Костадинов”(мотиви, с.5), въпреки указанията на предишния състав на ВКС, че „Тези фактически и правни изводи на съда са направени в нарушение на принципите, залегнали в чл.13 и чл.14 от НПК”(мотиви към отменителното решение, с.3), и, по-конкретно, че „… въззивният съд… е … надценил… известни пропуски при съобразяване от страна на разследващия орган на изискванията на чл.171, ал.5 от НПК, като не е съпоставил резултатите от това следствено действие и протокола за претърсване и изземване на процесната вещ, не ги обсъдил надлежно и с показанията на св. К, с тези на св. Л, с констатациите на вещото лице по оценъчната експертиза, поради което не може да се приеме, че е направил дължимото за постигане на обективната истина по делото…”(пак там, с.3/4).
2. ВоАС се е отнесъл пренебрежително и към едно друго указание на с.3 в отменителното решение: да провери на какво се дължи противоречието между твърдението на подсъдимия К, записано в протокола за претърсване и изземване от 19 ноември 2008 год., че намерената в дома му кафе-машина е на „тавана при старите вещи” „понеже не работи” (т.1 от досъдебното производство, л.54) и оценката на вещото лице при огледа на машината, че „общото състояние на уреда е много добро” (пак там, л.91), още повече, след като К. заявил същото в съдебното заседание на 22 февруари 2010 год. (вж. на л.6 от въззивното дело).
ІІ. Вместо да има позоваване на неизпълнените задължителни указания на ВКС не само по т.2 на предходния раздел, но и по т.1 (обсъждайки незаконосъобразността на отказа на ВоАС по приложението на чл.171 НПК, прокурорът изобщо не е отбелязал, че ВКС има произнасяне и в тази насока), в протеста отново има позоваване само на отменителното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Така и прокурорът, изготвил протеста, на свой ред е пренебрегнал разясненията на ВКС относно приложното поле на „нарушението на закона” по смисъла на последната цитирана разпоредба (вж. на с.2 от решението; вж. в същ.см. и р.4/02-І, Бюл.4/02). Нещо повече – като се е позовал на чл.348, ал.1, т.1 НПК, във връзката му и с чл.354, ал.3, т.3 НПК, подателят на касационния протест очевидно неправилно смята, че последното правомощие на ВКС е единственото при оспорване на оправдателните присъди (вж. и р.394/02-І, Бюл. 9/02).
Всъщност и в двата случая по предходния раздел става дума за неизпълнение на задължителни указания на касационната инстанция по силата на чл.355, ал.1, т.2 (относно „приложението на закона” в процесуалния му вариант) и т.3(относно „отстраняването на допуснатите съществени нарушения на процесуални правила”), а такова неизпълнение е само по себе си също съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК (вж. отново цитираното р.394/02-І), което изисква ново разглеждане на делото за отстраняването му (арг. от чл.354, ал.3, т.2 НПК).
ІІІ. При новото разглеждане на делото, което се налага с оглед на гореизложеното, въззивният съд трябва да се занимае с основателността и на оспорената в протеста достоверност на свидетелските показания на Г. Г. , при това без да си служи с неубедителни аргументи от рода използвания в оспореното решение, за значението в тази насока на наказателната отговорност за лъжесвидетелстване. Що се отнася до претендираната спрямо подсъдимия наказателна отговорност, ВоАС не трябва да се ограничава само до евентуалното приложение на чл.78а НК, но да я прецени с оглед и на задължението си по чл.304 НПК да постановява или потвърждава оправдателна присъда, когато „деянието не съставлява престъпление”, но не само според конкретното обвинение, а въобще (трайна практика на ВКС, вж. посочените решения в р.16/04-І, Бюл. 3/04), както и според правомощието си по чл.336, ал.1, т.2 НПК (вж. отново цитираното 16/04-І).
ІV. Ръководен от всичко изложено и съобразно останалите приложими разпоредби от глава двадесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 22 от 14 април 2010 год. по внохд № 7/2010 год.в на Военно-апелативния съд и ВРЪЩА делото в тази инстанция за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: