5 Р Е Ш Е Н И Е № 202 гр. София, 12 април 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на пети април, през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ : БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1289/2011г. Производството е образувано по искане на осъдения Б. Ц. за отмяна на присъда №483/06.07.2010г., постановена по нохд №431/2010г. на ПЕРНИШКИ районен съд /РС/ и потвърдена с решение от 20.10.2010г., по внохд 240/2010г. на Окръжен съд /ОС/- Перник., по реда на възобновяването, предвиден в чл.425, ал.1, т.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т. 2 от НПК. В депозираното искане се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебното и съдебно производство. Очертаната позиция се обосновава с аргументи за дерогиране правните норми на чл.219 и чл.229 от НПК в досъдебната фаза на наказателния процес. Излагат се подробни съображения и за несъблюдаване на предписаните процесуални правила от решаващия съд, обективирано в неспазване на разпоредбата на чл.272 от НПК при снемане самоличността на подсъдимия; в провеждане на процесуално-следствени действия на 15.06.2010г. и 06.07.2010г. в отсъствие на Б. Ц. и договорния му пълномощник; и в неуважаване на предявените от осъденото лице и от неговия адвокат доказателствени искания, довели до ограничаване на правото на защита. В съдебно заседание на 05.04.2011г., осъденият Ц. се представлява от упълномощен адвокат, който пледира за възобновяване, с поставен акцент на визираните в писмена форма възражения. Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава убедително заключение за неоснователност на искането на осъденото лице. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на извънредния контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №483 от 06.07.2010г., постановена по нохд 431/2010г., П. РС е признал Б. М. Ц. за виновен в това, че на 02.12.2009 година, в[населено място] управлявал моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда /3,51 промила/, поради което и на основание чл.343Б, ал.1 от НК ангажирал неговата наказателна отговорност, като при условията на чл.54 от същия закон му определил наказателни санкции - ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА. В съответствие с изискванията на чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение и наложеното по нохд №9032 от 2005г. на Софийски. РС наказание - ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода. Първоинстанционният съдебен акт е бил предмет на въззивна проверка, инициирана по жалба на подсъдимото лице, финализирала с решение №89 от 20.10.2010г., по внохд 240/2010г. на ОС-Перник, с което е потвърден изцяло. Искането на осъдения Ц. е допустимо за разглеждане в рамките на установения от Глава тридесет и трета /чл.419-426 от НПК/ нормативен регламент, но преценено в аспекта на предложените доводи за възобновяване на делото и отмяна на атакуваната присъда, сочи на неоснователност. При упражняване на предоставените в рамките на извънредния способ за съдебен контрол правомощия, ВКС не констатира очертаните от осъденото лице процесуални нарушения в досъдебната фаза на наказателния процес . С постановление от 02.02.2010г., при съобразяване с императивната разпоредба на чл.219 от процесуалния кодекс, Б. Ц. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.343Б, ал.1 от НК. Приложеният по ДП№602/2009г., по описа на ІІ-ро РУ при ОД на М.-гр.П. писмен документ, отразяващ визираната процесуална дейност отговаря на нормативните предписания за форма и съдържание, и сочи на надлежното му предявяване на Б. Ц.. В същия са изписани датата и мястото на издаване, компетентният орган, трите имена на привличеното лице; описана е необходимата конкретика от релевантните за престъпната съставомерност на инкриминираното деяние факти, с последващо лимитиране на правната му квалификация; положени са подписите на разследващия и на обвиняемия,изрично заявил нежелание да участва адвокат. В контекста на изложеното възраженията на защитата за демонстрирана непрецизност при осъщественото на 03.02.2010г. предявяване, са несериозни. Законодателят вменява задължения на досъдебния орган по осигуряване присъствието на обвиняемия и на адвоката му при посоченото процесуално действие, и по обезпечаване на тяхната възможност за запознаване с изготвеното постановление, но не изисква то да бъде предявено в същия ден на процесуалните субекти /чл.219, ал.4 от НПК. Стриктно е изпълнена и разпоредбата на чл.229 от НПК от ръководещия досъдебното разследване районен прокурор. Направеното от Б. Ц. и от неговия упълномощен представител искане за разпит пред съдия на изслушаната от дознателя на 05.02.2010г. А. Г. е отхвърлено законосъобразно, поради липса на предвидените условия за правоприлагане на чл.223 от НПК - наличие на тежка болест, продължително отсъствие и други причини, създаващи опасност за неявяване на процесуалния участник в съдебно заседание; или констатирана необходимост от закрепване на свидетелски показания от изключителна важност за разкриване на обективната истина, последното от които в обсега на оперативната преценка на компетентния орган. Конституционно установеното и гарантирано право на защита на Б. Ц. не е накърнено и при реализираната от съда процесуална дейност. В съответствие с предоставената от чл.272 от НПК процесуална възможност председателстващият състава на РС-Перник е проверил самоличността на подсъдимия, запитвайки го за трите имена, датата и мястото на раждане, народност, гражданство, местоживеене, образование, семейно положение, съдебно минало и единен граждански номер /Е./. Отсъствието на основателни съмнения относно лимитираните обстоятелства, неоспорени в настоящия казус, не е наложило предвидената в ал.2 на чл.272 от НПК и претендирана от защитата идентификация на лицето, чрез фотоснимки или по сведения на други граждани. Охранени са и процесуалните права на осъдения Ц. на лично участие и професионална защита в наказателния процес. Видно от представения по делото съдебен протокол от 15.06.2010г., Б. Ц., редовно уведомен не е присъствал при откриване на заседанието и при депозиране на свидетелските показания на И. И., като същият бил надлежно представляван от своя упълномощен адвокат. Подсъдимото лице се явило в по-късен момент и след прочитане на писменото доказателствено средство, словно материализиращо извършените процесуално-следствени действия, и направено от него изрично изявление, че няма въпроси към разпитания свидетел, се включило активно в продължилото пред първостепенния съд наказателното разследване. Спазената процедура по призоваване на Ц. за съдебно заседание на цитираната дата и липсата на уважителни причини за неговото неявяване, обсъдени във взаимовръзка с характера на повдигнатото обвинение за престъпление, което не се явява тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК и не ангажира задължително присъствие на подсъдимия, индицира на реализиран отказ от право на лично участие и предпоставя заключение за съответно приложение на чл.269 от НПК. При съблюдаване на предписаните от визираната норма изисквания, контролираната инстанция е дала ход на делото на 15.06.2010г., като с очертаната последваща процесуална дейност осигурила справедлив съдебен процес на осъденото лице. Не е ограничено и правото на защита от упражняващ адвокатска професия процесуален представител, на което обстоятелство се обръща внимание в подаденото от Б. Ц. искане за възобновяване. Аналитичният прочит на материалите по делото сочи, че действително след оттеглянето на решаващия състав на тайно съвещание за постановяване на присъда в заседание на 15.06.2010г., РС-Перник е възобновил съдебното следствие, в отсъствие на процесуалния представител на подсъдимия, поради установена необходимост от събиране и проверка на доказателства. Това е станало обаче след изразено в нужната форма съгласие на Ц., като според обективираното в писмения протокол процесуалните действия на съда се изчерпват с допускане на повторен разпит на свидетелите Г. и С., и в изискване на документация от Ц.-П.. Фактическите констатации, че отложеното за 06.07.2010г. съдебно производство е започнало при регистрирано закъснение на договорния адвокат на подсъдимия - С. З., също не обосновават изводи за допуснати процесуални нарушения, довели до незачитане правото на защита. Съдът се е съобразил с безусловната воля на Б. Ц. за разглеждане на делото в отсъствие на надлежно упълномощения представител, като с предоставената впоследствие възможност на явилия се адвокат за запознаване с приобщените доказателствени източници, процесуалните права на подсъдимото лице са обезпечени в пълен обем. Несъстоятелни са и акцентираните оплаквания на осъдения Ц. за тенденциозно пренебрегване от съдебните инстанции на доказателствените искания, обосноваващи лансираната от него теза за упражнено насилие при вземането на кръвна проба. Заявените претенции на подсъдимото лице пред П. РС за разпит на участвалите при манипулацията по вземането на кръвна проба лаборанти, неконкретизирани по име и местоживеене, са оценени задълбочено и оставени без уважение с мотивирано определение, поради липса на необходимост от изясняване на фактологията в тази насока. В коментирания смисъл тя е категорично доказана от показанията на д-р Г. и приложените писмени доказателства /протокол за медицинско изследване от 02.12.2009г., експертна справка №512/09.12.2009г. и протокол №619/22.12.2009г. за химическа експертиза/. Предложената аргументация формира вътрешното убеждение на настоящия съдебен състав за неоснователност на искането на осъдения Ц. за възобновяване на нохд №431/2010г. на РС-Перник и на внохд №240/2010г. на П. ОС, и за отмяна на атакуваната влязла в сила присъда, в обсега на компетентността по чл.425, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Ц. за отмяна на присъда №483 от 06.07.2010г., постановена по нохд №431/2010г. на Пернишки РС и потвърдена с въззивно решение от 20.10.2010г. по внохд №240/2010г. на ОС-Перник, по реда на възобновяването. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.