РЕШЕНИЕ № 84 С. 28.02.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П. при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 788 по описа за 2009г. на III г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от [фирма] [населено място],представлявано от управителя Р.,чрез процесуалния представител-адвокат В. против въззивно решение № 52 от 1.03.2010г./поправено с решение от 9.04.20Юг./ по в.гр.д.№ 66 по описа за 20 Юг. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 715 от 28.10.2009г. по гр.д.№ 2671/2009г.на Великотърновски районен съд,като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ. Като се сочи отменителното основание по чл.281 т.З от ГПК, се иска отмяна на въззивния акт като неправилен,поради постановяването му в нарушение на материалния закон и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявените искове. Претендират се направените в хода на цялото производство разноски. С определение № 1039 от 25.10.2010г.ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставен въпрос за правнорелевантния момент към който следва да се преценя приложимостта на предвидената в чл.З. ал.1 т.4 от КТ предварителна закрила при прекратяване на трудовия договор с предизвестие.Въпросът се поставя с оглед извода на въззивния съд,че определящ е момента на връчване на заповедта за уволнение,което е в противоречие с приетото в посочените от касатора решения № 206 от 29.02.2000г.по гр.д. № 617/98г.и № 846 от 2.07.2005г.по гр.д.№ 2293/05г.на ВКС,съгласно които потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника поражда действие с достигане на отправеното предизвестие за уволнение до работника, а заповедта има само констативен характер,поради което закрилата по чл.З. ал.1 т.4 от КТ може да се прилага само,ако към датата на връчване на предизвестието-работникът или служителя реално е започнал ползването на отпуск. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховният касационен съд,състав на III г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,по поставения въпрос намира за правилно второто от горепосочените становища, изразено в цитираните решения на ВКС. Следва да се посочи,че към настоящия момент съществуващото в практиката противоречие по този въпрос - вече е разрешено с постановено по реда на чл.290 от ГПК решение/№ 559 от 9.07.20Юг.по гр.д.№ 650/09г.на I..oV.B него е прието,че към момента на връчване на предизвестието следва да се преценя дали закрилата по чл.З. от КТ е преодоляна.Това е така,защото съгласно нормите на чл.З. ал.7, във вр.с чл.335 от КТ -правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение се счита упражнено и поражда действие с достигането на писменото му изявление за това до адресата.В този смисъл законно ще е прекратено трудовото правоотношение и без да е издадена нарочна заповед, ако предизвестието на работодателя е достигнало до адресата. Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос — подадената касационна жалба е основателна по следните съображения: Ищцата е била в трудово правоотношение с ответната страна,като е заемала длъжността „отчетник измервателни уреди".На 7.05.2009г.-на нея лично й е било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение поради „съкращаване в щата".Връчването на предизвестието е станало при отказ,но е удостоверено по надлежния ред- с подписите на двама свидетели.Същите са разпитани в съдебно заседание пред първата инстанция и са потвърдили,че ищцата се е запознала със съдържанието на предизвестието,че й е било обяснено,че се съкращава щата и че тя е определена за съкращаване. Още от следващия ден,за периода от 8.05.2009г. до 3.07.2009г. -тя е била в отпуск поради временна нетрудоспособност.Заповедта за уволнение й е връчена по пощата на 5.06.2009г./видно от подписаната обратна разписка/. При тези факти- без да разглежда спора по същество- въззивният съд е приел,че издадената заповед за уволнение е незаконна,защото ищцата се е ползвала от предвидената предварителна закрила по чл.З. ал.1 т.4 от КТ и за да бъде уволнена е следвало работодателят предварително да изиска и да получи разрешение от Областната инспекция по труда.В. съд е мотивирал акта си с нормата на чл.З. ал.7 от КТ. Настоящият съдебен състав не споделя този извод.С оглед по-горе изложения отговор на поставения въпрос - под „заповед за уволнение" по смисъла на чл.З. ал.7 от КТ-следва да се разбира -писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение.Към момента на връчването му- ищцата не е била в отпускщоради което и по отношение на нея предварителната закрила по чл.З. ал.1 т.4 от КТ не намира приложение. Постановеният въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен.Поради липса на изложени от въззивния съд мотиви по съществото на спора - на основание чл.293 ал.З от ГПК- делото следва да бъде върнато на Великотърновски окръжен съд за ново разглеждане и решаване от друг състав.С оглед нормата на чл.294 ал.2 от ГПК настоящият състав не следва да се произнася по направеното искане за присъждане на разноски. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ въззивно решение № 52 от 1.03.2010г./поправено с решение от 9.04.20 Юг./ по в.гр.д.№ 66 по описа за 20 Юг. на Великотърновски окръжен съд. ВРЪЩА делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане и произнасяне по съществото на спора. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:!. 2.