Р Е Ш Е Н И Е № 62 София 22.02.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Цветанка Найденова и в присъствието на прокурора....................като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4776 по описа за 2015год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Окръжна прокуратура - В. срещу решение № 455 от 13.03.15г.по в.гр.дело № 493/15г.на Варненския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 6106 от 17.12.14г.по гр.дело № 7925/14г.на Варненския районен съд в частта ,с която на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на С. Б. Н. сумата 6 000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.311 ал.1 НК,ведно със законната лихва,считано от 27.01.14г.до окончателното изплащане. Постъпила е и насрещна касационна жалба от ищеца С. Н.,с която обжалва въззивното решение в частта,с която е отхвърлен искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер. С определение № 1303 от 18.11.15г.настоящият състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на ОП-В. в частта,с която искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е уважен за сумата 6 000 лв,на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по въпроса за определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,като е счел,че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС - решение № 42 от 22.02.13г.по гр.дело № 854/12г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 95 от 23.04.14г.по гр.дело № 5805/13г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 310 от 2.11.15г.по гр.дело № 410/15г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК и др. Според установената задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.2 ЗОДОВ и на чл.52 ЗЗД държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди,и се определя по справедливост.Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на размера, след като обуславят вредите. В мотивите си съдилищата трябва да посочват конкретните обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. В този смисъл са и решенията на ВКС, постановени по уеднаквяване на съдебната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД във вр. с чл. 2 ЗОДОВ,в които е прието, че справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл не е абстрактно понятие. С обжалваното решение въззивният съд е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,а именно:На 6.08.13г.срещу ищеца С. Н. и С. Й. е започнато досъдебно производство № 234/13гпо описа на ОД на МВР –В. за това,че на 6.08.13г.в [населено място],ЖК”В.”,в магазин за продажба на алкохол и цигари,стопанисван от Е.”В.-75”В.,в съучастие,като съизвършители помежду си,в качеството на длъжностни лица – инспектори по приходите в ТД на НАП-В.,в кръга на службата си са съставили неистински официални документи – протоколи за извършени проверки на Е.”В. -75”В.,с които удостоверили неверни обстоятелства,с цел да бъдат използвани като доказателства за тези обстоятелства – престъпление по чл.311 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 НК.Със заповед за задържане на лице № 862/6.08.13г.ищецът е задържан на основание чл.63 ал.1 т.1 ЗМВР.С постановление на прокурор при ВРП от 7.08.13г.е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.311 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 НК,като му е наложена мярка за неотклонение „подписка”.С влязло в сила на 27.01.14г.постановление № 11240/13г.от 9.01.14г.на прокурор при ВРП е прекратено наказателното производство поради малозначителност на извършеното деяние. Със заповед № ЗЦУ-843/19.08.13г.на изп.директор на НАП ищецът временно е отстранен от служба на основание чл.100 ал.2 от Закона за държавния служител,която впоследствие е отменена на 24.03.14г. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид личността на ищеца - образован,с добро обществено и социално положение – инспектор в НАП,с безупречна служебна репутация,семеен,с дете,на възраст да разбира случващото се с неговия родител; настъпилите в резултат на наказателното преследване отрицателни последици за него в емоционален,здравословен и професионален аспект,обществения и медиен отзвук на случилото се,и е счел,че сумата от 6 000 лв справедливо репарира вредите. В касационната жалба на Окръжна прокуратура – В. се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго,с което да се намали размера на обезщетението. Ответникът по жалбата С. Б. Н. моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд,състав на Четвърто г.о.,като взе предвид доводите на страните и провери правилността на решението на основание чл.291 ал.2 ГПК намира следното: Съдът е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти,което е довело до необоснован и незаконосъобразен извод относно размера,необходим за репариране на понесените от ищеца морални вреди,който е завишен. Настоящият съдебен състав намира,че за покриване вредите на ищеца – претърпяни болки и страдания от незаконното му обвинение в извършване на престъпление,по справедливост следва да се определи обезщетение в размер на 4 000 лв.Този размер е съобразен с разумния срок на наказателното преследване – 5 месеца,което е реализирано само във фазата на досъдебното производство; мярката за неотклонение „задържане под стража” за срок от 24 часа е постановена от МВР по реда на чл.63 ал.1 т.1 ЗМВР,а от прокуратурата с постановление от 7.08.13г.му е наложена най-леката мярка за неотклонение”подписка”.Същевременно е установено от писмените и гласни доказателства,както и от съдебно-психологическата експертиза,че предизвиканото наказателно производство е било отразено в медиите, довело е до негативни преживявания,свързани със стрес и тормоз, неудобство пред обществото, злепоставяне пред близки и познати с оглед общественото положение на ищеца,нарушило е психическия му баланс,бил е в състояние на силна фрустрация,не е могъл да функционира нормално в ежедневието и да изпълнява задълженията си като съпруг и баща.Изброените обстоятелства имат отношение към размера на обезщетението и следва да се отчетат при определянето му. По изложените съображения решението в частта,с която искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 4 000 лв до 6 000 лв следва да се отмени и иска за разликата от 2 000 лв като неоснователен да се отхвърли. В останалата отхвърлителна част решението е влязло в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 455 от 13.03.15г., постановено по в. гр.дело № 493/15г.на Варненския окръжен съд в частта,с която е уважен искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за разликата над 4 000 лв до 6 000 лв обезщетение за неимуществени вреди и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на С. Б. Н. против Прокуратура на Република България за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление,наказателното производство по което е прекратено,за 2 000 лв /разликата над 4 000 лв до 6 000 лв/,със законната лихва,считано от 27.01.14г.до окончателното изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата осъдителна част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.