Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е




№ 88


София, 27.03.2018 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март, две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Ванюша Стоилова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 1167/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.288 ГПК, вр. §74 ПЗР на ЗИДГПК (ДВ, бр.86 от 2017 г.).
Образувано е по касационна жалба на В.а.с. София, чрез адвокат А. Д. от САК срещу въззивно решение № 2469 от 23.12.2016 г. по в. гр.д. № 4310/2016 г. на Апелативен съд София, с което се отменя решение № 5974/15.07.2016 г. по гр.д. № 13289/2015 г. на Софийски градски съд и са уважени предявените искове на В. Ц. Д. срещу В.а.с. за сумата от 86 040 лева, представляваща обезщетение по чл.227, ал.1 ЗОВСРБ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на сумата, както и 598,10 лева лихви за забава, считано от 19.01.2015 г. до 12.02.2015 г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяната му и отхвърляне на исковете, тъй като е налице висящо наказателно производство по отношение на ищеца, което е пречка за изплащане на обезщетението на военния магистрат по чл.227, ал.1 ЗОВСРБ, независимо от освобождаването му като военнослужещ поради подадената от него оставка.
От В. Ц. Д., чрез адвокат И. М. от САК е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба и счита, че след като е прекратено правоотношението му като военен съдия, във връзка с упражняване на военната служба, следва да се приложи Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, тъй като Законът за съдебната власт не урежда правоотношенията и последиците при прекратяване на военната служба, в който смисъл е § 14 ЗСВ, с оглед на което не следва да се прилагат ограниченията в чл.225, ал.3 ЗСВ.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е назначен като съдия в Софийски военен съд от 26.09.1998 г., а след 01.11.2014 г. е преназначен на длъжността „военен съдия” във Военно-апелативен съд до освобождаването му с решение на В. по протокол № 2/15.01.2015 г., поради подаването на оставка. Съдът е приел също, че със заповед № 35/29.01.2015 г., съгласувана с министъра на отбраната, В. Ц. Д. е освободен от военна служба и е придобил право на еднократно парично обезщетение в размер на двадесет месечни брутни възнаграждения. Според въззивния съд, разпоредбата на чл.225, ал.3 ЗСВ не се явява специална по отношение на чл.227, ал.1 ЗОВСРБ и не е налице ограничението на чл.227, ал.6 ЗОВСРБ (ищецът да е дисциплинарно уволнен) поради което предявените искове са основателни, а обезщетението се дължи с лихвите от получаване на поканата - 19.01.2015 г. до изплащането на сумата.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос, разпоредбата на §14 ПЗР на ЗСВ изключва ли действието на чл.262, ал.1, т.7 и ал.8 Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, предвиждаща приложение на ЗОВСРБ само за неуредените от Закона за съдебната власт въпроси относно правата, задълженията и ограниченията на правата на съдиите от военните съдилища.
По въпроса обусловил допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд приема следното:
Когато военнослужещите носят военна служба във военните съдилища и военните прокуратури те осъществяват съдебната власт като изпълняват функциите и правомощията си при условия и по ред, определени в Закона за съдебната власт, срещу което получават за сметка на бюджета на съдебната власт основно и допълнително месечно възнаграждение, определени от Висшия съдебен съвет, както и обезщетения, предвидени в ЗОВСРБ, ако Законът за съдебната власт не предвижда друго (чл.262, ал.7, т.1 и 2 ЗОВСРБ). При освобождаването им от военна служба след решение на Висшия съдебен съвет военнослужещите имат право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20, според чл.227, ал.1 ЗОВСРБ. Това обезщетение се дължи при наличие на предпоставките в цитираната разпоредба – освобождаване от военна служба, която военнослужещият е носил във военните съдилища и военните прокуратури, без да е бил дисциплинарно уволнен (арг. от чл.227, ал.6 ЗОВСРБ).
Съгласно § 14 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт (И.. - ДВ, бр.23 от 2011 г., в сила от 22.03.2011 г.) За военните съдии, военните прокурори и военните следователи се прилагат разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като прослужените години в системата на Министерството на вътрешните работи се смятат за военна служба, като за неуредените от Закона за съдебната власт въпроси относно правата, задълженията и ограниченията на правата на военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури се прилага този закон - чл.262, ал.8 ЗОВСРБ.
В Раздел V – „Права и задължения” от Закона за съдебната власт, законодателят е предвидил ограничение на правата на военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури, във връзка с изплащане на дължимото обезщетение - съгласно разпоредбата на чл.225, ал.3 ЗСВ (ДВ, бр.64 от 7.08.2007 г.) „в случаите, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление или по отношение на него е образувано дисциплинарно производство, обезщетението не се изплаща до приключване на наказателното или дисциплинарното производство”.
Настоящият състав на Върховния касационен съд счита че цитираната разпоредба на чл.235, ал.3 ЗСВ не съответства на конституционно установените принципи в чл.4, ал.1 и чл.48, ал.1 и 5, вр. чл.31, ал.3 и 4 от Конституцията, че България е правова държава, всеки има право на труд и на минимално трудово възнаграждение, съответстващо на извършената работа, като държавата има задължение да създава условия както за осъществяване правото на труд, така и работодателят да изплаща трудовото възнаграждение и определеното обезщетение за положения труд, поради което внасяме въпроса в Конституционния съд на Република България с искане за обявяване на оспорената разпоредба за противоконституционна на основание чл.150, ал.2, вр.чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията на Република България.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение от 13.02.2018 г., постановено в открито съдебно заседание по делото, с което е даден ход на устните състезания и
СПИРА производството по гр.д. № 1167/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, Гражданско отделение.
ВНАСЯ искане в Конституционния съд на Република България за обявяване на разпоредбата на чл.235, ал.3 от Закона за съдебната власт за противоконституционна, на основание чл.150, ал.2, вр.чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията.
Да се изготвят служебно преписи от исковата молба на В. Ц. Д. срещу В.а.с. София, решение № 5974 от 15.07.2016 г. по гр.д. № 13289/2015 г. на Софийски градски съд, въззивно решение № 2469 от 23.12.2016 г. по в. гр.д. № 4310/2016 г. на Апелативен съд София, касационна жалба на Военно-апелативен съд София от 03.02.2017 г. и определение от 07.11.2017 г. на Върховния касационен съд за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както и препис от настоящото определение за спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК, които да се изпратят на Конституционния съд на Република България.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.