Р Е Ш Е Н И Е № 403 София 23.01.2015 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Р. Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3902/2014 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Ж. С., срещу въззивно решение от 17.02.2014 г. по гр. дело № 308/2013 г. на Монтанския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение от 09.10.2013 г. по гр. дело №85/2013 г. на Берковския районен съд за отхвърляне на предявените искове от касатора срещу [фирма] и Д. И. Д. за връщане на сума, получена с оглед на неосъществено основание. за разликата над 5 000 лв. до 8 000 лв. Въззивният съд е приел, че ищецът и ответното дружество са имали намерение да сключат договор за покупко-продажба на идеални части от собствен на ответника [фирма] недвижим имот. Във връзка с това ищецът е дал на управителя на ответното дружество Д. И. Д. сумите 2 000 лв. и 3000 лв. или общо 5 000 лв., представляващи част от продажната цена на имота. Не се спори, че договор за покупко - продажба на имота в предвидената в чл. 18 ЗЗД форма не е бил сключен и дадената сума в размер 5 000 лв. не е върната на ищеца. Налице е неоснователно получаване на имуществена облага от страна на ответното дружество поради неосъществено основание - отпадане на възможността за сключване на договор за покупко-продажба на идеални части от процесния имот, поради което неоснователно обогатилото се ответно дружество дължи връщане на получената от него сума от 5 000 лв., на основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД. По делото липсват обаче безспорни и категорични доказателства за плащането и на сумата 3 000 лв. като капаро, освен установено плащане на 5 000 лв., за сключване на бъдещ договор за покупко-продажба на недвижим имот. С определение №543 от 14.07.2014 г. ч. гр. дело №3901/2014 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. е присъединено към гр. дело №3902/2014 г. на Върховния касационен съд, IV г.о., за произнасяне в общо производство. Частното производство е образувано по частна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Ж. С., срещу определение от 20.05.2014 г. по гр. дело № 308/2013 г. на Монтанския окръжен съд, с което е допълнено решение от 17.02.2014 г. по гр. дело № 308/2013 г. на Монтанския окръжен съд като е осъден да заплати на Д. И. Д., [населено място], 700 лв. деловодни разноски за въззивното производство. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че искът е неоснователен за разликата над 5 000 лв. до 8 000 лв. По делото е установено от показанията на свидетелите К. М. и А. З., че на управителя на ответното дружество са платени общо не 5000 лв., а 8 000 лв., представляващи част от продажната цена на имота. В противоречие с т.1 на ТР№6 от 06.11.2013 г. по т.дело №6/2012 г. на ОСГТК са присъдени на ответника Д. И. Д. 700 лв. деловодни разноски за въззивното производство без да е установено със съответните документи плащането по сметка. Ответниците по касационната жалба [фирма], [населено място], и Д. И. Д., [населено място], оспорват жалбата. С определение №899 от 14.07.2014 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 17.02.2014 г. по гр. дело № 308/2013 г. на Монтанския окръжен съд. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правните въпроси за задълженията на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: С представените от касатора решение №212 от 01.02.2012 по т. дело №1106/2010 г. на ВКС, II т.о.; решение №37 от 29.03.2012 г. по гр. дело №241/2011 г. на ВКС, I г.о. и решение №202 от 21.12.2013 г. по гр. дело №866/2012 г. на ВКС, I т.о. е уеднаквена практиката по повдигнатите въпроси в следния смисъл: Въззивният съд осъществява решаваща правораздавателна дейност. За да се произнесе по спорния предмет, в рамките на основанията, въведени във въззивната жалба, въззивният съд е длъжен да извърши своя преценка на фактическия и доказателствен материал, като и да направи собствени правни изводи, включително и по възраженията и доводите на страните. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд в противоречие с цитираната по-горе задължителна съдебна практика не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до неправилни правни изводи. Така от показанията на свидетелката А. З., съпоставени с тези на свидетеля К. М., се установява по безспорен начин, че на управителя на ответното дружество са платени авансово общо 8 000 лв. като част от продажната цена на недвижим имот. Договор за покупко - продажба на имота в предвидената в чл. 18 ЗЗД форма не е бил сключен и дадената сума в размер 8 000 лв. не е върната на ищеца. При така установената фактическа обстановка неправилно е прието, че липсват доказателства за плащането и на сумата 3 000 лв. като капаро, освен установено плащане на 5 000 лв. С иска по чл. 55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Въззивното решение трябва да се отмени в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от касатора срещу [фирма] за връщане на сума, получена с оглед на неосъществено основание, за разликата над 5 000 лв. до 8 000 лв. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. Определение от 20.05.2014 г. по гр. дело № 308/2013 г. на Монтанския окръжен съд, с което е допълнено решение от 17.02.2014 г. по гр. дело № 308/2013 г. на Монтанския окръжен съд като касаторът е осъден да заплати на Д. И. Д. 700 лв. деловодни разноски за въззивното производство трябва да бъде отменено. Според т.1 на ТР№6 от 06.11.2013 г. по т.дело №6/2012 г. на ОСГТК ако плащането на адвокатското възнаграждение е по банков път, то следва да бъде установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В разглеждания случай плащането на възнаграждението от 700 лв. по банкова сметка не е установено с такива документи. Съобразно изхода на спора ответникът по касационната жалба [фирма] трябва да бъде осъден да заплати на касатора 45 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 17.02.2014 г. по гр. дело № 308/2013 г. на Монтанския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение от 09.10.2013 г. по гр. дело №85/2013 г. на Берковския районен съд за отхвърляне на предявения иск от [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], за сума, получена с оглед на неосъществено основание, за разликата над 5 000 лв. до 8 000 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумата 3000 лв., получена на неосъществено правно основание заедно със законната лихва от 26.02.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 45 лв. деловодни разноски. ОСТАВЯ В СИЛА решение от 17.02.2014 г. по гр. дело № 308/2013 г. на Монтанския окръжен съд в останалата обжалвана част. ОТМЕНЯ определение от 20.05.2014 г. по гр. дело № 308/2013 г. на Монтанския окръжен съд, с което е допълнено решение от 17.02.2014 г. по гр. дело № 308/2013 г. на Монтанския окръжен съд като [фирма], [населено място], е осъден да заплати на Д. И. Д. 700 лв. деловодни разноски за въззивното производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.