Р Е Ш Е Н И
Е
№397
гр.
София, 29 октомври 2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в
открито съдeбно заседание на двадесет и девети септември две
хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
При
участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ
секретаря
ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА, разгледа
докладваното
от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно
дело №400/09 год.
Делото е образувано по касационен протест на Окръжна прокуратура гр. Б. против присъда от 17.04.2009 год., по внохд№44/08 год. на Окръжен съд гр. Б., с която е отменена присъда № 1* от 03.12.2007 г. по НОХД № 642/05 год. на Районен съд гр. П. и вместо нея подсъдимият К. Г. В. е признат за НЕВИНОВЕН за престъпление по чл.242, ал.1,б "д" НК, за това че на 14.01.2005г. през Митница- Кулата е пренесъл през границата на страната, от Република Гърция, без знанието и разрешението на митниците стоки в големи размери, за търговски цели, на обща стойност от 157 596,90 лева / 63 936 броя детски клинове на стойност 57 542,40 лева, 13 632 броя детски клинове на стойност13 632 лева, 56 900 броя дамски клинове на стойност 85 350 лева и 975 броя шапки на стойност 1 072,50 лева / и вр. с чл.304 НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл.242, ал.1,б ."д" НК. В частта, в която първостепенният съд е признал подсъдимият за невиновен и го е оправдал по първоначалното обвинение по чл.242, ал.4 НК, присъдата е влязла в сила като непротестирана в законния срок.
В протеста пред ВКС и в допълнението към него се твърди неправилно приложение на материалния закон от въззивния съд ,тъй като по делото са събрани всички доказателства, установяващи извършеното престъпление и авторството на подсъдимия. Изводите в протеста са, че съдържанието на товара е целенасочено премълчано от подсъдимия, с цел неговото укриване и избягване плащането на действителните митни сборове. Според протеста е доказана субективната страна на деянието. От съдържанието на протеста се извеждат следните доводи:
Подсъдимият не е участвал в цялостното преброяване на стоката.ведомен е от свид. Панайотидис, че кашоните не съответстват на действителната бройка най - много с 20 кашона “повече или по-малко”, но той не е направил възражение за наличието на разлика между декларираното и наличното количество стока /колети/. Той не е освободен от отговорността да знае и да се убеди в точното количество и вида на внесената в страната стока и за съответствието й с отразеното в документите, които я придружават, тъй като според ЧМР-Конвенцията се презюмира, че щом като превозвачът не е оспорил писмено броя и вида на стоката, той отговаря за фактически превозената стока, а не за вписаната в документите, ако вписаното в тях не съответства на фактическите данни. Ето защо, има умисъл при извършване на деянието. Още повече, че разликата в настоящия случай не е в размер на около 20 бр. колети, а в размер на 115 бр. колети, въпреки това , подсъдимият не е уведомил митническия служител за известната му разлика в повече в бройката на колетите/балите/ . При обективно възпрепятстване да изпълни задълженията си при товаренето на стоката, е трябвало да направи съответното възражение по чл.8 ал.2 от тази конвенция, което умишлено не е изпълнил. Неизпълнението му ангажира и наказателната му отговорност.
Иска се на основание чл.346 т.2 НПК, чл.348 ал.1 т.1 НПК, чл.349 ал.1 НПК и чл.354 ал. З т. З вр. ал.1 т.4 НПК отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста и моли да бъде уважен.
Подсъдимият К. Г. В. ,редовно призован, не се явява. За него , адвокат К моли да се остави без уважение касационния протест поради липса на нарушение на закона.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, становищата и доводите на страните и в пределите на проверка и правомощия, прие следното :
Протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
При установените фактически констатации, които са непроменими, тъй като ВКС няма правомощието да изменя приетите за установени факти, въз основа на кредитираните от съдилищата доказателствени източници, нито да подлага последните на нова оценка за достоверност, законът е приложен правилно.
Прието е за установено по делото, че подсъдимият е извършил превоз на стоки с възложител на превоза фирма „Клип 2 004" Е00Д, натоварени от доставчика от гр. С. за фирмата „Експорт Комерс" ЕООД, със седалище София. Стоката е била натоварена на 13.01.2005г. , на пристанище в гр. С., в товарен автомобил -влекач марка „Скания 113-380" с ДКН С 0679 КА - собственост на „Мототехника" ЕООД- гр. Етрополе и полуремарке -марка „Кесборер- СБН 2538" с ДКН Е 19 05 ЕА-собственост на ЕТ "Евгени Андонов- М. ;, управляван от подсъдимия К. Подсъдимият паркирал автомобила си, след което докери започнали да товарят в него стоката, която пренасяли от склада до камиона с мотокари. При товаренето на стоката присъствали подсъдимият, свид. Томас Панайотидис - спедитор /представител на организация за международни превози/ който му обяснил, че ще се натовари камиона с чорапи и шапки, предназначени за софийско дружество и представител на фирмата –получател, които броили кашоните. Особеното било че стоката била поставена в прозрачни денкове, пресовани, за да съберат повече бройки и обвити със сезал. По молба на подсъдимия били отворени няколко кашона от които той установил, че в тях има чорапи, а в други- шапки. Не е спорно по делото и обстоятелството, че макар и да участвал в броенето на балите със стока , подсъдимият в един момент решил че поради техният твърде голям брой няма да успее да ги преброи точно. Получил уверението на свид. Панайотидис, че натовареното съответства на документите като най-много с 20 кашона „ в повече или по-малко” да не съвпяда бройката. Подсъдимият е получил фактура, ЧМР и гръцка митническа декларация, приети и обсъдени като писмени доказателстмва. От оценката им е установено, че превозваната стока съгласно тези документи е описана като 248 406 чифта чорапи/ дамски и детски/ и 2 700 бр. шапки, всичко поставени в 1 358 бали, а в ЧМР декларацията - като 1357 бали къси чорапи като на камиона били поставени две оловни пломби , едната при натоварването на стоката, а другата при преминаването на митницата в гр. П..
Установено е че при митническата проверка на стоката на ГКПП Кулата, наличието на различие в бройката и част от вида на фактически превозната стока от подсъдимия, с декларираната от него в митническата декларация, която е съответствалата по съдържание на фактурата, ЧМР-декларацията и гръцката митническа декларация. Митническите служители установили наличието на още 115 броя бали, недекларирана стока, наред с декларираната, съдържащи общо 56 900 бройки дамски и детски чорапи клинове и шапки, на стойност 157 596,90 лева, неописани по вид/ клинове / и брой в придружаващите я от гръцкия доставчик документи. В тази насока са показанията на свидетелите С, П. , Т. , Соленков. Те са установили и факта, че балите са били многобройни и преброяването е било много трудно като се е наложило на два пъти да го извършат , дори са съставили втори протокол, с който са установили първоначалното невярно преброяване и се е наложило повторно преброяване на стоката.
При тези данни, няма спор и е правилна констатацията, а и изводът, че стоките, които не са декларирани в посочената част, са пренесени през границата без знанието и разрешението на митническите органи и те, както и декларираните, са предназначени за търговски цели, предвид договора за доставка на стоки от гръцката за българската фирма. Няма спор че юридическото им квалифициране предвид стойностното им изражение отговаря на критериите на закона и ТР№1/98 год.на ОСНК.
За да е налице фактическият състав на престъплението контрабанда, са необходими от обективна страна, но не са достатъчни само данните, че превозваната стока фактически се е оказала недекларирана от подсъдимия, защото тя е пренесена през границата на страната без знанието и разрешението на митниците . В случая, а и поначало, трябва да се докаже, че това недеклариране на пренасяната през граница стока като форма на изпълнителното деяние на състава, се дължи на съзнателното й укриване пред митническите органи от субекта на престъплението. От субективна страна трябва да се установи, че деецът е съзнавал обществената опасност на деянието и е искал настъпването й .криването като форма на изпълнение на деянието може да се извърши само с активни действия, изразени в съзнателно запазване в тайна от митническите органи на действителното количество и вид на стоката. Съдържанието на умисъла е в интелектуалната оценка на деянието и характера на общественоопасните последици, както и във волята на дееца те да настъпят - да се избегне знанието и разрешението на митниците за пренасянето на стоката. Формата на умисъла е пряк , поради наличието и на специална цел, която деецът да съзнава и иска постигането й - укритите от митницата стоки да се пласират в търговската мрежа, без знанието и разрешението на митниците. Следователно, за наказателната съставомерност на контрабандата е необходимо установяването и на субективния състав на престъплението, което може да бъде извършено само при пряк умисъл, предвид и поставената в кумулативна даденост на вината престъпна цел, да укрива тези стоки от митническите органи, за да ги употреби за търговски цели.
Данните по делото за действията на подсъдимия В, чиято правна оценка е законосъобразна , не сочат на укриване от него на процесните 115 броя бали, пренесени заедно с декларираната по документите стока от 1358 броя бали чорапи и шапки, независимо че сред тях е имало и артикул , който не е бил посочен изобщо в документите съпровождащи превоза, съставени и подписани от доставчика в Р. Гърция и от подсъдимия. Обект на засягане от престъпението контрабанда са обществените отношения уреждащи правото и задължението на митническите органи да узнаят точния вид, размер и стойност на внасяната в страната стока, каквото е митническото задължение и на лицата по декларирането на стоките внасяни в страната и подлежащи на митнически контрол съгласно Закона за митниците/ Обн., ДВ, бр. 15 от 6.02.1998 г., в сила от 1.01.1999 г./.
Ето защо, деянието може да бъде съставомерно само при пряк учисъл. Известно е от правната теория , че субективната страна на деянието се извежда от обективните данни за деянието и начина и средствата на извършването му. В случая е установено, че товаренето на стоката е било в склад на пристанище в гр. С.. Автомобилът на подсъдимия е товарен и в присъствие на свид. Панайотидис и на представител на фирмата –получател, които заедно броили кашоните. Самото присъствие на подсъдимия на мястото на товаренето е очертано в поведение насочено към установяване на точния брой и вид на артикулите на декларираните в документите и натоварените бройки кашони стоки. Освен че В. е участвал в броенето до един момент, св. Панайотидис го е уверил, че натовареното съответства на документите, а разминаването с 20 кашона в повече, или по-малко, от посоченото в документите, не е съществено предвид хилядите бройки кашони. Тези данни, както и установеното , че недекларираните 115 броя кашони в документите са значително по-ниска бройка, сравнима с натоварените, превозени и декларирани от подсъдимия 1 бр. кашони, фигуриращи във фактурата, ЧМР - декларацията и гръцката митническа декларация, не обосновават несъмнен и категоричен извод , че вината на подсъдимия за недекларираното на процесиите бройки е изразена в умисъл, както правилно е приел въззивният съд. Това е така и защото подсъдимият В, преди да подпише придружаващите превоза , описани по-горе документи, е проверил на базата на случаен подбор съдържанието на няколко от балите като е поискал от свид. Панайотидис разопаковане на няколко кашона, въпреки плътното им опаковане чрез пресоване, които обективно е препятствало точна ориентация в бройки и артикули, при проверката само на три от над хилядата бали. Приетото от фактическа страна , че подсъдимият е изпълнил задължението си по чл.8,ал.1 от ЧМР-Конвенцията, но не е изпълнил чл.8, ал.2 от същата, няма наказателпоравно значение, защото има отношение само за разпределението на отговорността за неизпълнение или за лошо изпълнение между доставчика , превозвача и получателя на стоката. Вярно е че подсъдимият не е вписал в товарителницата мотивирани възражения, съгласно чл.8, ал.2 от КОНВЕНЦИЯ за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ Ратифицирана с Указ № 1* на Държавния съвет от 29.07.1977 г. - ДВ, бр. 61 от 5.08.1977 г. , в сила за България от 18.01.1978 г. ,т.н. ЧМР-Конвенцията, при положение, че не е преброил цялата стока. Доверил се е на доставчика и се е подписал на вписаното от доставчика количество и вид стока в превозните документи. Но е установено , че той чрез случаен подбор на балите , сам се е уверил във верността на съдържанието на документите , които е представил и пред митническите власти на ГКПП „Кулата”. Подписването от него на превозните документи такива , каквито по съдържание са му предоставени от доставчика, както правилно е отбелязал в мотивите си въззивният съд , е съобразено с чл.11 от същата Конвенция, че не превозвачът, а изпращачът се задължава да приложи към товарителницата всички необходими с оглед извършването на митническите формалности документи, които превозвачът не е длъжен да провери дали документите и/или сведенията са точни и достатъчни.становеното различие при митническата проверка във фактическото количество и вид на превозваната стока, с вписаното в придружаващите я документи, не води автоматично до наказателоправни последици за шофьора, превозващ на стоката, при всяко несъответствие на данните в тях. Защото несъответствието не може да бъде последица от небрежност , а трябва да се дължи на съзнателно укриване на стоки от знанието на митницата.
Последиците от неизпълнението на тези задължения по Конвенцията –ЧМР, както правилно е извел въззивният съд, са поначало само гражданско и административно правни и не ангажират наказателната отговорност на превозвача по чл.242 НК, която е за умишлено , но не и за непредпазливо деяние , каквото престъплението контрабанда не е.
При тези изводи за липсата на данни за съзнателно укриване на стоката от знанието на митническите власти, не се споделят съображенията в протеста, че като е присъствал на товаренето на стоката, но в един момент се е отказал да брои и не е възразил по чл.8, ал.2 от процесната Конвенция за обективна невъзможност да преброи стоката, подсъдимият е укрил недекларираните бройки. Нямат правно значение и доводите, че след като подсъдимият е работил осем години като международен шофьор в процесната фирма, е знаел за задълженията си да декларира точно по брой и вид превозваната от него стока и преди да подпише превозните документи. Напълно споделени са изводите на Бл. ОС, че „наказателната отговорност не може да се гради върху предвидено в закона предположение за знание на определено предписание при търговските отношения, при неизпълнението на което, лицето да носи наказателна отговорност”. В случая обвинението е за умишлено престъпление, не и за непредпазливо деяние, за което наказателната отговорност трябва да е изрично предвидена съгласно чл.11,ал.4 НК.
Споделят се като законосъобразни и изводите на въззивния съд, че отговорността на подсъдимия В следва да се прецени въз основа на данните от констатираното с АУМН ,вх. №41/14.01.05 год. на МФ-„Агетция „Митници”-РМД София,ТМУ „Кулата” административно нарушение, единствено на базата на правната уредба по чл.233, ал.1 и следващи от ЗМ и ЗАНН за митническите нарушения и определянето на административните наказания за тях. Последица от тази отговорност е и обсъждането на наличието или не на предпоставките за отнемане в полза на държавата на предмета на контрабандата и на превозното средство. В случая, при търсене на административна отговорност за деянието, превозното средство, за разлика от предмета на контрабандата, не подлежи на безусловно отнемане, а на преценка съгласно правилата на чл.233, ал.6 ЗМ .
Воден от тези мотиви , ВКС на РБ ,съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА от 17.04.2009 год., по внохд№44/08 год. на Окръжен съд гр. Б., с която е отменена присъда № 1* от 03.12.2007 г. по НОХД № 642/05 год. на Районен съд гр. П. и вместо нея подсъдимият К. Г. В. е признат за НЕВИНОВЕН и е ОПРАВДАН за престъпление по чл.242, ал.1,б "д" НК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :