Р Е Ш Е Н И Е
№ 82
гр. София, 30 април 2018 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
МИЛЕНА ПАНЕВА
при секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 326 по описа за 2018 г
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. Д. Д. срещу въззивно решение на Военно-апелативен съд № 2 от 12.02.2018 г, по ВНОХД № 22/17, с което е потвърдена присъда на Военен съд, Сливен, № 8 от 18.04.2017, по НОХД № 34/17, с която жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 23.12.2016 г в [населено място], е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда: 1, 44 на хиляда, установено по надлежния ред, с оглед на което и на основание чл. 343 б, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на три месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, глоба, в размер на 200 лв, и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от девет месеца.
С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че с отказа на прокурора да се уважи искането на обвиняемия за повторен анализ на кръвната проба е допуснато нарушение на Наредба № 30 от 2001 г за реда за установяване алкохол в кръвта на водача и така е останало неизяснена действителната стойност, че неправилно въззивната инстанция е счела, че е спазен редът на Наредба № 30/2001 г, че в мотивите на въззивния акт не е даден надлежен отговор на възраженията на защитата относно спазване на процедурата по Наредба № 30/01, че не са изпълнени всички необходими етапи от проверката за употреба на алкохол, единият от които е провеждане на повторен анализ на кръвната проба, че заключението на КСМХЕ не е дало надежден отговор на поставените въпроси, че не е съобразено обстоятелството, изводимо от обяснението на подсъдимия за това, че деецът е употребил вода за уста „марка”, съдържаща алкохол, че възприетата от съда алкохолна концентрация от 1, 44 на хиляда не е установена по „надлежния ред”, че въззивният съд е проявил предубеденост от изхода на делото, като в съдебно заседание от 5.12.2017 г е изменил в по-тежка мярката за неотклонение на подсъдимия, без да е имало процесуално основание за това, че неправилно е приложен материалният закон.
С жалбата се прави искане за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Военно-апелативния съд.
В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата.
Жалбоподателят Д. не участва лично в касационното производство.
Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е допуснато.
По отношение на довода за предубеденост на състава на въззивния съд следва да се отбележи следното: Определението на Военно-апелативния съд от съдебно заседание, проведено на 5.12.2017, с което е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия в по-тежка такава / от „парична гаранция” в размер на 500 лв в „парична гаранция”, в размер на 5 000 лв /, по съображения, че е станал причина за отлагане на делото, като е упражнил правото си на адвокатска защита по избран от него начин, е незаконосъобразно. Основанията за промяна на мярката за неотклонение са само тези, уредени в нормите на процесуалния закон, а съдът не разполага с правомощие по свое усмотрение да създава други основания, непредвидени в НПК. Вярно е, че впоследствие, с определение от съдебно заседание, проведено на 15.01.2018 г, съдът се е произнесъл по мярката за неотклонение, като е възстановил съществуващото фактическо положение, но това не отменя факта, че предходното произнасяне по същия въпрос е изцяло незаконосъобразно и сочи на сериозно несъобразяване с нормите на НПК. В този смисъл, оплакването на защитата, че е допуснато нарушение на процесуалния закон, е основателно и се споделя от настоящата инстанция. Не е основателно обаче възражението, касаещо предубеденост на съда във въззивната инстанция, произтичащо от произнасянето по мярката за неотклонение. Това е така, защото изразеното становище е по процесуален въпрос, който няма пряко отношение към изхода на делото, а, за да се уважи довод за предубеденост на съда, е необходимо да са налице обективни данни в тази насока, докато, в случая, е налице единствено субективното убеждение на защитата, което автоматично не води до извода за основателност на оплакването. По делото липсват такива данни, които да сочат на заинтересованост или предубеденост на съда от изхода на делото, поради което доводът за незаконен състав на въззивния съд не може да бъде споделен.
Не е допуснато и нарушение при проведения доказателствен анализ. Изяснено е, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си, надвишаваща 1, 2 на хиляда, а именно: 1, 44 на хиляда, установено със заключение на химическа експертиза. Събрани са доказателства, че при спиране на автомобила за проверка водачът е тестван първоначално с техническо средство/„Дрегер”/,отчело 1,78 промила, отведен е в здравно заведение за кръвна проба и е дал такава. При химическото изследване на пробата кръв е спазен редът по Наредба № 30 от 2001 г, като надлежно са изпълнени задължителните етапи от проверката и е получен съответният резултат от химическото изследване, а именно: установена е концентрация от 1, 44 на хиляда. Верен е изводът на въззивната инстанция, че липсва нарушение на реда, залегнал в цитираната Наредба, което да обуслови порок на получения от химическото изследване резултат, откъдето следва, че приетата концентрация от 1, 44 на хиляда е действителната такава. Неоснователно е възражението на защитата, че отказът на прокурора да допусне повторно изследване на кръвната проба, представлява съществено нарушение на Наредба № 30/01. В чл. 20, ал. 3 от Наредбата е предвидена възможност изследваното лице да поиска повторно извършване на химически анализ, ако искането е направено в 7-дневен срок от повдигане на обвинението по чл. 343 б, ал. 1 НК и ако не е изтекъл срокът за съхранение на кръвните проби по чл. 19, който е тримесечен. В случая, на жалбоподателя е повдигнато обвинение по чл. 343 б, ал. 1 НК на 17.02.2017 г, а искането за повторно изследване е направено на 6.03.2017 г, тоест, извън предвидения 7-дневен срок, което е достатъчно основание да бъде отказано уважаването на това искане. Провеждането на повторно изследване не представлява задължителен етап от установяване на алкохолната концентрация в кръвта на водача, а е факултативна възможност, която се реализира при определени условия, а именно: искането да е направено в 7-дневен от повдигане на обвинението и да не е изтекъл 3-месечният срок за съхранение на пробите кръв, който тече от момента на провеждане на химическото изследване. В случая, от една страна, жалбоподателят е направил искането за повторно изследване след изтичане на 7-дневния срок, а, от друга страна, по делото не възниква съмнение във верността на резултата от химическото изследване. Нещо повече, изслушаната от въззивния съд КСМХЕ е дала заключение, че практически не възниква различие в показанието на техническото средство, отчело 1, 78 промила, и резултата на химическото изследване, визирало 1, 44 на хиляда, по съображения, че различието в двете стойности се дължи на естествения процес на елиминация на алкохола от организма. Известно е, че, съгласно Наредба № 30/01, ако водачът е отказал даване на кръв за изследване, меродавна за наказателната му отговорност е стойността на техническото средство, но в настоящия случай е проведено и химическо изследване на кръвта, а и между двата резултата практически липсва различие. Ето защо, отказът / на прокурора / да допусне повторно изследване на кръвта не е повлиявал на изхода на делото, тъй като стойността на алкохолната концентрация в кръвта на водача е изяснена именно по „надлежния ред” / по реда на Наредба № 30/01 /. На следващо място, във въззивния акт е даден отговор на възраженията срещу правилността на първоинстанционната присъда, като подробно и аргументирано са обсъдени доводите относно неспазване на реда, предвиден в Наредба № 30/01. Що се отнася до твърдението на подсъдимия за употреба на вода за уста, съдържаща алкохол, то правилно не е взето предвид, тъй като не е изводимо от доказателствен източник, годен да послужи за приобщаване на доказателствени факти. Това е така, защото подсъдимият е дал обяснения пред първата инстанция, с които е заявил, че „е вярно отразеното в обвинителния акт”. Впоследствие, пред въззивната инстанция е представил „бележки”, в които се съдържа твърдението за употреба на вода за уста „марка”, но, съгласно нормите на НПК, такива писмени бележки не представляват обяснения на подсъдим и нямат доказателствена стойност, поради което и правилно не са ценени като източник на доказателства. Неоснователно се възразява срещу ползването на КСМХЕ, приета от въззивната инстанция. Експертизата е дала обоснован отговор на поставените въпроси. В устните разяснения вещите лица задълбочено и пълно са отговорили и на въпросите на страните. Освен това, защитата и подсъдимият са изразили положително становище по приемане на заключението. Ето защо, възражението, че тази експертиза е ползвана при формиране на доказателствените изводи, е неоснователно и не се споделя от настоящата инстанция.
С оглед на изложеното, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, откъдето следва, че не се поражда необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Военно-апелативния съд, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено.
Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Деянието е съставомерно по чл. 343 б, ал. 1 НК и такава е приетата по делото правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно.
По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК, ВКС, ІII НО,Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в СИЛА решение на Военно-апелативен съд № 2 от 12.02.2018 г, по ВНОД № 22/17.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |