Р Е Ш Е Н И Е N 519 С. ,24.09.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на седми юни , две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова Василка Илиева При участието на секретаря Виолета Петрова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 5211 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 от Гражданско процесуалния кодекс. По подадена от Н. Ф. З. , В. И. З. и К. И. З. касационна жалба срещу решение № 994 от 8.09.2008 г. по гр.д. № 2335 от 2006 г. на Окръжен съд,[населено място] е постановено определение № 1198 от 28.10.2009 г. , с което е допуснато касационно обжалване на решението по въпроса за възникването на правото на собственост по § 4а от ПЗР на ЗПСЗЗ върху имот пл. № пл. 698 с площ от 187 кв.м. по плана на гр. “В.”, кв. “В.”, месността “ Н. Ч. “ , който е част от имота за който е предоставено право на ползване на П. Т. П. и Т. П. Т. , син на П. П. и покойната му съпруга М. Г. П., починала на 15.04.2000 г. Правото на ползване е отстъпено през време на брака на П. Т. П. и М. Г. П. . Ответника П. Т. П. е взел становище , което в съдебно заседание подържа. Ответникът Т. П. Т. не е взел становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Касационната жалба допустима , защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея , в срока по чл.283 ГПК. Варненския окръжен съд се е произнесъл по спор за ревандикация при които ищци са Н. Ф. З. и В. И. З. и К. И. З., които са наследници на В. Н. З. - починал през 2000 г./у-ние за наследници № 939 от 17.09.2001 г. / като първият е негов син, а следващите двама са внуци. Претендира се възстановяването на собствеността и предаването на владението на имот с площ от 187 кв.м. земеделска земя , заснета като им. пл. № 698 в землището на “Н. Ч.”, м. “В.”,[населено място] като . Иска е насочен срещу П. Т. П. и Т. П. Т.. Н. Ф. З. и В. И. З. и К. И. З. са се легитимирали като собственици с н.а. № 165, т.15, н.д. № 10237 от 1997 г., с който по реда на чл.18ж, ал.1 и чл.18з от ППЗПСЗЗ им е възстановено място с площ от 3 690 кв.м. , включващо и спорния имот пл. № 698. Този констативен нотариален акт е издаден въз основа на решение № 172 от 28.01.1994 г., с което в полза на В. Н. З. , починал през 2000 г. е възстановено в реални граници лозе с площ от 3 690 кв.м. съставляващо им. пл. № 505 по кад. план от 1956 г. Ответниците се легитимират като собственици с н.а. № 168, т.16, н.д. № 7731 от 1994 г. в който изрично е отбелязано , че се касае до имота с два пл. № 698 и № 775 , които са части от място, което е разделено от прокаран път. Този извод се подкрепя от заключението на в.л. К. Б. К., която освен това посочва, че в имота съществува рухнала паянтова стопанска постройка. По делото е представено удостоверение № 472 от 15.02.1880 г. от което е видно , че на П. П. е предоставено право на ползване. Върху имота е било осъществено застрояване , което е послужило за снабдяването му с нотариален акт за собственост в хипотезата на § 4а, ал.1 ЗПСЗЗ, което е станало през 1994 г. В тази хипотеза е без значение местоположението на мястото с оглед бреговата ивица или отстоянието му от окръжния град. От представената скица № 864 от 13.04.2006 г. се установява, че със заповед № РД-1-7706/410/ от 15.11.2003 г. е одобрен кадастралния план за новообразуваните имоти и съгласно него от терена, който е предоставен на П. П. са ситуирани два имота – спорния 698 и 775, които са разделени от прокарания път. Данните на следващата техническа експертиза са , че пътя делящ мястото на две части е този за сп.”Ж.” и е показан в плана от 1969 г. Следователно още към момента на влизане в сила на ЗПСЗЗ са съществували два имота. Неправилно въззивният съд е отговорил на поставеният материално правен въпрос. По реда на § 4а, ал.1 от ПЗР на ЗПСЗЗ е допустимо придобиването на правото на собственост само върху един имот в максимален размер до 600 кв.м. и то ако върху него е била изградена сграда, която не е отговаря на изключенията по § 1в, ал.3 от ППЗПСЗЗ. Следователно не е възможно по този ред П. П. да стане собственик и на втория имот, макар той да е с площ от 187 кв.м. При конкуренцията на права следва да се даде предимство на лицата, които са били собственици на имотите преди внасянето им в ТКЗС. В този смисъл касаторите-ищци са доказали правото си на собственост и въззивното решение е неправилно. Съдебният акт следва да се отмени и да се постанови решение по същество в тази инстанция, тъй като не се налага извършването на допълнителни процесуални действия. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 994 от 8.09.2008 г. по гр.д. № 2335 от 2006 г. на Окръжен съд,[населено място] и вместо него ПОСТАНОВЯВА; ОСЪЖДА П. Т. П. с Е. № [ЕГН] и Т. П. Т. с Е. № [ЕГН] да възстановяват собствеността и предават владението на Н. Ф. З. с Е. № [ЕГН], В. И. В. /З./ с Е. № [ЕГН] и К. И. З. с Е. № [ЕГН] на имот пл. № пл. 698 с площ от 187 кв.м. по плана на гр. “В.”, кв. “В.”, месността “ Н. Ч. , като отменява н.а. № 168, т.16, н.д. № 7731 от 1994 г. за посочената част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: