Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 248

[населено място], 27.06.2022г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1815 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищцата Н. И. Г., чрез назначения й от съда процесуален представител адв. Е. С. в хипотеза на предоставена правна помощ, срещу определение № 1860 от 04. 03. 2022г., постановено по гр. д. № 361/2022г. на Софийски градски съд (СГС), с което е потвърдено определение № 9168 от 22. 11. 2021г. по гр. д. № 33022/2021г. на Софийски районен съд (СРС), с което е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК подадената от жалбоподателката искова молба и е прекратено исковото производство.
Отговор по частната касационна жалба е депозиран от „Топлофикация София” ЕАД, в който е изразено становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу преграждащо определение на въззивен съд, подлежащо на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Не са налице обаче основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
В изпълнение на дадени от администриращия съд указания с разпореждане № 4377/23. 03. 2022г. по гр. д. № 361/2022г. на СГС за привеждане на настоящата частна жалба в съответствие с изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК, касаторката е представила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване с вх. № 23457/19. 04. 2022г., в което не е формулиран какъвто и да било правен въпрос, а е изложила единствено оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Не се съдържат и твърдения, вкл. бланкетни, за наличието на допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК или на основанията по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че исковото производство е било образувано по предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за обявяване на “нищожността на всички договори“, сключени между жалбоподателката и "Топлофикация-София” ЕАД. Установил е, че с разпореждане № 3027/15. 06. 2021г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение като нередовна и е дал указания за конкретизиране на ответниците; цената на исковете; обстоятелствата, от които произтичат исковите претенции; петитума на исковата молба, както и за представяне на преписи от исковата молба за ответниците. С определение № 3831/31. 08. 2021г., постановено по искане на ищцата за предоставяне на правна помощ, за особен представител на ищцата е била назначена адв. Е. С., която е депозирала молба за удължаване на срока за изпълнение на дадените от първоинстанционния съд указания по отстраняване нередовностите на исковата молба, която е била уважена. Въззивният съд е констатирал, че с подадената молба - уточнение (заявление по указания) с вх. № 64208/ 05. 10. 2021г. са изпълнени само част от дадените с разпореждането от 15. 06. 2021г. указания, като са конкретизирани ответниците и е формулиран петитум. Със същата молба е поискано издаването на съдебни удостоверения пред "Топлофикация - София" ЕАД за посочване на договорите, подписани от ищцата за всички имоти, в които същата ползва топлинна енергия, както и съдебни удостоверения до посочените като ответници съдебни изпълнители, за посочване на всички образувани срещу ищцата изпълнителни дела с взискател "Топлофикация - София" ЕАД и за посочване на събраните от ищцата по тези дела суми. СГС е констатирал, че с разпореждане № 21720/07. 10. 2021г., СРС е дал нови указания на ищцата чрез особения й представител: да индивидуализира договорите, чиято нищожност иска да бъде обявена; да посочи адресите на ответниците и да обоснове правен интерес от предявяване на исковете срещу същите. Съдът е приел, че с молба с вх. № 87106/12. 11. 2021г. са били посочени адресите на ответниците, но не е обоснован правен интерес от завеждане на исковете срещу тях, като относно указанието за индивидуализиране на договорите е било направено искане за снабдяване с нови съдебни удостоверения. Затова СРС е счел, че въпреки многократното продължаване на срока за отстраняване на констатираните множество нередовности на исковата молба, последните не са отстранени, поради което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Въззивният съд е споделил горепосочения решаващ правен извод на СРС. Посочил е, че исковата молба по делото е останала нередовна след множеството дадени ясни и изчерпателни указания от първоинстанционния съд за отстраняване на констатираните нередовности по чл. 129 ГПК. Подчертал е, че искът за нищожност на договор, по който ищецът е страна, по необходимост се предявява срещу другата страна по договора, като тази пасивна процесуална легитимация произтича от самото естество на спорното материално правоотношение. Въпреки това, ищцата не е посочила като ответник другата страна по атакуваните договори – „Топлофикация – София“ ЕАД. Изтъкнал е също, че исковете за вреди от непозволено увреждане изискват посочване на вида претендирани вреди – имуществени или неимуществени, кога, как и от кого са причинени тези вреди и техния размер, както и че при предявяване на искове срещу неколцина е нужно посочване на вида на тяхната отговорност – разделна или солидарна. Посочил е и, че процесуалният закон не предвижда задължение за съда да дава неколкократно указания за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба и че когато нередовностите на исковата молба не са отстранени в цялост, въпреки процесуалните усилия на страната, нейния представител и съда, същата подлежи на връщане, без да е нужно даване на последващи указания, които вече са били давани, но не са били изпълнени.
Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване на въззивно определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. В изложението към частната касационна жалба на ищцата не са формулирани правни въпроси, такива не могат да бъдат и изведени съобразно правомощията на касационната инстанция, очертани в т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Изложените в частната касационна жалба оплаквания за допуснато от първоинстанционния и въззивния съд процесуално нарушение във връзка с непредоставянето на допълнителен срок на основание чл. 63, ал. 1 ГПК с оглед на направеното в уточнителната молба искане за издаване на съдебни удостоверения, представляват оплаквания за неправилност на въззивното определение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Последните са неотносими към първата селективна фаза на касационното производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, като подлежат на преценка само в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК.
Изложените доводи, оплаквания и обстоятелства в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба на Г. не осъществяват нито общото, нито допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, поради което атакуваното въззивно определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1860 от 04. 03. 2022г., постановено по гр. д. № 361/2022г. на Софийски градски съд, ГО, ІV – „Д“ въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: