Р Е Ш Е Н И Е № 56 София, 27.05.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав: Председател: Теодора Стамболова Членове: 1. Бисер Троянов 2. Петя Шишкова при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Петър Долапчиев разгледа докладваното от съдия Троянов наказат. дело № 153 по описа за 2020 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. З. Н., чрез неговия защитник адвокат Л. Т., против въззивно решение № 498 от 05.12.2019 г. по в.н.о.х.д. № 959/ 2019 г., по описа на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, VІІ състав. В жалбата на подсъдимия се навежда касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 5 от НПК за явна несправедливост на наказанието. Касаторът твърди, че не са съобразени „в нужната степен“ редица смекчаващи отговорността обстоятелства и неправилно е отказано определяне на санкцията при условията на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Иска намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Н. З. Н. и неговите защитници адвокатите Л. Т. и В. Д. поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Защитата подновява възраженията си, че не са обсъдени многобройните и изключителни смекчаващи обстоятелства, сред които провокативното поведение на пострадалата, искреното разкаяние на подсъдимия и оказаното от него съдействие на полицейските и разследващите органи. Твърди, че всички отегчаващи обстоятелства образуват квалифицирания състав на престъплението и са част от неговата правна квалификация Подновява се искането за определяне на наказанието лишаване от свобода при условията на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55 от НК с размер под минимално предвидения в закона, който да бъде редуциран с една трета. Частният обвинител З. Н. Н. и нейният повереник адвокат М. М. А. не вземат становище пред касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а намаленото с въззивното решение наказание – за справедливо на тежестта на извършеното престъпление и на личността на дееца. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 9 от 17.05.2019 г. по н.о.х.д. № 201/ 2019 г. Кюстендилският окръжен съд признал подсъдимия Н. З. Н. за виновен в това, че на 31.03.2018 г. в [населено място], махала „К.“, [община], област К. умишлено умъртвил Л. Г. Н. с особена жестокост, поради което и на основание по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 във вр. с чл. 115 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил наказание от шестнадесет години и шест месеца лишаване от свобода за срок, което редуцирал с 1/3 и определил размер от единадесет години. Със същата присъда подсъдимият бил признат за виновен и в това, че на 31.03.2018 г. в [населено място], махала „К.“, [община], област К., не изпълнил заповед за защита от домашното насилие - заповед за незабавна защита № 359054 от 12.03.2018 г., издадена на основание чл. 18, ал.1 от ЗЗДН от Софийски районен съд по гр. дело №16638/2018 г. по описа на същия съд, съгласно която на основание чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗЗДН е бил задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на Л. Г. Н., а на основание чл. 5, ал.1, т. 3, пр.1 от ЗЗДН е бил задължен да не доближава Л. Г. Н. на разстояние по-малко от 200 метра, поради което и на основание чл. 296, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил наказание от една година лишаване от свобода, което редуцирал с 1/3 и определил размер на наказанието от осем месеца. На основание чл. 23, ал.1 от НК окръжният съд наложил едно общо, най-тежкото измежду така определените наказания, а именно лишаване от свобода за срок от единадесет години, за чието изпълнение предвидил, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. ”а” от ЗИНЗС, първоначален строг режим. Съдът приспаднал задържането под стража на подсъдимия, считано от 31.03.2018 г., в негова тежест възложил разноските по делото и се разпоредил се с веществените доказателства. С решение № 498 от 05.12.2019 г. по в.н.о.х.д. № 959/ 2019 г. Софийският апелативен съд, наказателно отделение, VІІ състав изменил присъдата, като намалил наказанието за престъплението убийство на десет години лишаване от свобода, както и наложеното по реда на чл. 23 от НК общо най-тежко наказание също на десет години лишаване от свобода. В останалата част потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Производството пред първоинстанционния съд е приключило по реда на глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, след направеното от подсъдимия Н. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното от него съгласие да не се проверяват събраните на досъдебното производство доказателства. Касационната жалба на подсъдимия Н. Н. е процесуално допустима и подадена в законовия срок, от легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество жалбата на подсъдимия е неоснователна. Касаторът е упрекнал въззивната инстанция, че не е отчетено негативното отношение на пострадалата спрямо дееца и особено – проявеното от нея провокативно поведение непосредствено преди деянието, с което предизвикала подсъдимия. Твърдението е несъстоятелно. Предизвикателното поведение на жетвата на престъплението може да бъде основание за приложението на привилегирован състав или да бъде прието за смекчаващо отговорността обстоятелство, когато в действителност такова действие е било проявено и е послужило за мотив, или за конкретни подбуди, за извършване на престъплението. В конкретния случай провокация от страна на пострадалата не е установена от съдилищата и не е описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, чиито факти са признати от подсъд. Н.. Признатите факти са описани и в обжалваните от касатора съдебни актове. Сред тях заемат място и други обстоятелства, непряко свързани с престъплението, каквито са влошените в последните години отношения между подсъдимия и пострадалата, разделното живеене на двамата съпрузи, издадената в полза на пострадалата заповед за незабавна защита по чл. 18 от Закона за защита от домашно насилие. Лошите взаимоотношения обаче не са повод за извършване на убийството. Пострадалата Л. Н. е знаела за изразеното от подсъдимия несъгласие двамата да пребивават на общата им вила в [населено място]. Затова тя е отишла в друга къща, отдалечена на около 300 метра от съпружеския имот. Подсъдимият е този, който забелязвайки пристигането на съпругата му я причакал пред чуждия двор. Сред фактите по делото е посочено, че пострадалата “...му казала да се маха, защото не иска да го вижда...След разменени гневни реплики между тях Н. прескочил вратата... Ядосан от демонстрираното нежелание за комуникация от страна на жена му ... той започнал да се приближава към нея”. При така изложеното описание провокация от страна на пострадалата Л. Н. не е осъществена. Отказът от общуване не е провокация. Същевременно подсъдимият Н. Н. е извършил нападение, което е наложило пострадалата да вземе от земята пластмасова тръба, за да се защити. След това подсъдимият незабавно пристъпил към осъществяване на изпълнителното деяние по умъртвяване. Освен че липсва провокативно поведение от пострадалата, влошените отношения между съпрузите не са и мотив за убийството. Такъв мотив са омразата, озлоблението и ненавистта на подсъд. Н. към неговата съпруга, които обаче представляват отегчаващи личността му обстоятелства. Останалите посочени в касационната жалба конкретни обстоятелства, като: чистото съдебно минало на подсъдимия, родител на две деца (вече пораснали и родили внуци на дееца), полаганите от него грижи за издръжката на децата и на съпругата му (включително и за времето на работа в чужбина между 1998 г. и 2017 г.), оказаното съдействие на полицейските орани (при задържането му) и на разследващите органи (чрез направеното по досъдебното производство самопризнание), изразеното съжаление за извършеното – всички те са съобразени при индивидуализацията на наказателната отговорност на с. 50-51 от въззивното дело и на с. 12-13 от мотивите на присъдата, към които въззивното решение препраща. Тези смекчаващи обстоятелства са посочени и във въззивната жалба на подсъд. Н., като на възражението е отговорено с аргументирани и убедителни доводи. Касационната проверка разкри, че не са останали необсъдени или игнорирани обстоятелства от съществено значение за определяне на наказанието. Касационната инстанция не приема изводите на Софийския апелативен съд за отсъствие на отегчаващи отговорността обстоятелства изобщо, защото такива всъщност са налице. Неправилният извод е послужил за основание съдът да приложи правомощията си по чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК и да намали размера на лишаването от свобода до предвидения в чл. 116, ал. 1 от НК законов минимум, както и да редуцира по чл. 58а, ал. 1 от НК размера на наказанието на 10 години. Отсъствието на протест и на жалба от частния обвинител не позволява коригиране на неоснователно смекченото наказание. Не са налице други допълнителни обстоятелства, които да налагат касационна намеса в желаната от касатора насока. Неоснователно е искането на касатора за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, след като по делото отсъстват изключителни смекчаващи обстоятелства, а многобройността на проявените смекчаващи обстоятелства не е достатъчен да формира извод за несъразмерна тежест между санкцията и извършеното престъпление. Освен това, определеното при условията на чл. 55 от НК наказание за престъпления, разгледани по реда на глава двадесет и седма от НПК, се налага само при условие, че е по-благоприятно за дееца, отколкото достигнатото по правилата на чл. 58а, ал. 1 – 3 от НК. Този принцип въвежда разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК. И санкцията по чл. 55 от НК не се редуцира с една трета по подобие на чл. 58а, ал. 1 от НК, тъй като съдът не може да правоприлага едновременно разпоредби от различни правни институти, като с това създава нови правила, непредвидени в закона. Въззивната инстанция правилно е обосновала преценката си за отсъствие на изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да осветлят прекомерната тежест и на най-ниското за състава на убийството наказание спрямо степента на обществена опасност на извършеното от подсъд. Н. умъртвяване на неговата съпруга. Затова искането на жалбоподателя за определяне на наказанието при условията на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е неоснователно. Не са проявени по случая такива изключителни предпоставки, при които справедливата санкция да може да се определи в размер под наложения с въззивното решение от десет години лишаване от свобода. Затова подсъдимият Н. Н. е бил облагодетелстван по най-благоприятния за него начин с приложението на института по чл. 58а, ал. 1 от НК и редукция на санкцията чрез занижаване с една трета. Наложеното от апелативният съд наказание от десет години лишаване от свобода може да способства за постигане на целите по чл. 36 от НК, а принудителното изолиране на подсъд. Н. в затворническото учреждение – за преосмисляне на извършеното от него тежко посегателство върху живота на майката на неговите деца, за засегнатите с убийството нравствени отношения между бащата и двете му дъщери, както и за поправянето и превъзпитанието на дееца. Касационната жалба на подсъдимия Н. Н. е неоснователна, защото не е налице проявление на посоченото в нея касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Обжалваното въззивно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 498 от 05.12.2019 г. по в.н.о.х.д. № 959/ 2019 г., по описа на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, VІІ състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.