Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                        № 365                                            София 08.07.2010г.                                                                                        В ИМЕТО НА НАРОДА               ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и десета година в състав:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                                          СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 939  по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Н. агенция по приходите гр. С. чрез процесуалния представител М. А. Б. срещу решение № 252 от 12.02.09г.по в.гр.дело № 1609/08г.на Пловдивския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 22 от 26.03.08г.по гр.дело № 2763/07г.на Пловдивския районен съд в частта,с която е отхвърлен искът на същата страна против Г. П. Р. за сумата 2560 лв,представляваща наемна цена на апартамент №10,бивш 21,находящ се в гр. П.,ул.”П”№ 89,бл.1593,вх. Б,ет.4 за периода 1.06.04г.-25.09.05г.,както и за сумата 765.10 лв –обезщетение за забава върху задължението за наемна цена до 15.06.07г.;в частта,с която е отхвърлен искът за сумата 387.87 лв,представляваща разликата над присъдената сума 3242.13 лв до пълния предявен размер 3630 лв – обезщетение за ползване за периода 25.09.05г.-23.07.07г.;в частта,с която е отхвърлен искът за обезщетение за забава върху главницата от 3242.13 лв за периода от 15.06.07г.в размер на 388.46 лв,както и в частта ,с която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за ползване на имота за периода от 1.02.08г.занапред до окончателното му освобождаване– по 180 лв месечно. С определение № 1* от 23.09.09г.на ВКС,ІV г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса дали исковата сума за периода 1.06.04г.-25.09.05г.може да се претендира на договорно основание или като неоснователно обогатяване. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл.281 т.3 ГПК. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете-уважени. Ответницата по касационната жалба Г. П. Р. моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,след преценка на данните по делото,приема следното: За да отхвърли предявените искове от НАП-София против Г. Р. за заплащане на наемна цена за периода 1.06.04г.-25.09.05г.,както и за обезщетение за забава върху този период въззивният съд е приел ,че през този период между страните няма валидно наемно правоотношение,на основание на което исковата сума се претендира. Поставеният от касатора материалноправен въпрос е дали исковата сума може да се претендира за процесния период на договорно основание или на плоскостта на неоснователното обогатяване. С оглед на това е поддържано противоречие между разрешението на въпроса с обжалваното решение и с решение № 703/12.05.05г.по гр.дело № 2914/04г.на ПОС,в което е прието,че наемното правоотношение между същите страни не е прекратено по силата на съдебното решение,постановено на основание чл.36 ал.1 т.6 ЗНО. Настоящият състав на ВКС намира за правилно разрешението на въпроса,обективирано в решение № 703 /12.05.05г.по гр.дело № 2914/04г.на ПОС. След отмяната на ЗНО /ДВ,бр.44 от 21.05.96г./ще важат общите правила на наемните договори съгласно чл.239 ЗЗД,т.е.след изтичане на наемния срок или прекратяване на наемното отношение,ако използването на наетата вещ продължава със знанието и без противопоставянето на наемодателя,договорът следва да се счита за продължен/чл.236 ал.1 ЗЗД/. Такава е настоящата хипотеза. Безспорно е по делото,че след постановяване на решението от 29.01.96г.по гр.дело № 1173/94г. в продължение на целия процесен период от време /1.06.2004г-25.09.05г./ ответницата е продължила да ползва жилището. Доколкото няма данни по делото друго държавно жилище да й е било предоставено от предходния собственик/”КАМ”ЕАД/следва да се приеме,че не е настъпило прекратителното условие и наемното правоотношение е съществувало и към момента на преминаване на собствеността му спрямо новия собственик Главна данъчна дирекция. Същото е прекратено на 25.09.05г. с отправеното от ТДД-гр. Пловдив предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение изх. № 94-00-2401/8.06.05г.,връчено лично на ответницата на 24.08.05г.,с което същата е поканена да освободи наемания имот в 1-месечен срок от връчването. При това положение изводът на въззивния съд,че към 1.06.04г. между страните не е съществувало заварено наемно правоотношение е незаконосъобразен. От заключението на назначената от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза се установява,че размерът на пазарният наем на процесния апартамент за периода възлиза на 1988.25 лв. В този размер претенцията за заплащане на наемна цена е основателна и доказана и следва да бъде уважена. Върху главницата следва да се присъди и законната лихва,считано от датата на предявяване на иска- 23.07.07г.до окончателното изплащане. Ето защо следва да бъде отменено решението в частта,с която искът по чл.232 ал.2 ЗЗД е отхвърлен за сумата 1988.25 лв и вместо него да се постанови друго,с което да се уважи в посочения размер. В останалата обжалвана част решението следва да бъде оставено в сила. Правилно въззивният съд е приел,че претенцията за заплащане на обезщетение за ползване на процесното жилище за периода от 25.09.05г.-23.07.07г.е основателна и доказана в размер на 3242.13 лв,като е възприел заключението на вещото лице И. Г. При липсата на доказателства този размер да е различен от предложения от експертизата не са налице основания за касиране на решението в тази му част. Акцесорните искове за мораторна лихва с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД не могат да бъдат уважени при положение,че няма данни за отправена покана от ищеца до ответницата да му заплаща наем,респективно след прекратяване на наемното правоотношение – обезщетение за ползавнето на имота. Неоснователно касаторът се позовава на предходни съдебни решения по спор за обезщетение за ползване между страните. Със СПН се установява съществуването или несъществуването на вземането за предходен период и е неотносимо към последващия. За последващ период ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване претенцията си. Правилно въззивният съд е приел,че поканата до ответницата да напусне имота не съдържа искане за заплащане на парична сума,поради което не може де приеме,че е спазено правилото на чл.84 ал.3 ЗЗД. В съответствие със закона е прието,че претенцията за осъждане на ответницата да заплаща ежемесечно обезщетение в размер на по 180 лв,считано от 1.02.08г.до окончателното освобождаване на имота е неоснователна. Правилен е изводът,че не се касае за повтарящо се по смисъла на чл.97 ал.2 ГПК/отм./задължение,а за обезщетение за пропуснати ползи на извъндоговорно основание,чиято изискуемост настъпва след покана от кредитора след като фактическия състав на неоснователното обогатяване е вече осъществен. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените пред тази инстанция разноски съобразно уважената част в размер на 54.30 лв.     Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 252 от 12.02.08г.,постановено по в. гр.дело № 1609/08г.на Пловдивския окръжен съд по жалба на Н. агенция по приходите в частта,с която е отхвърлен искът на същата страна против Г. П. Р. за сумата 1988.25 лв,представляваща наемна цена на апартамент №10,бивш 21,находящ се в гр. П.,ул.”П”№ 89,бл.1593,вх. Б,ет.4 за периода 1.06.04г.-25.09.05г.и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Г. П. Р.,ЕГН ********** от гр. П.,ул.”П”№ 89 бл.1593 вх. Б ет.4 ап.10 /бивш 21/да заплати на Н. агенция за приходите –гр. София,със съдебен адрес: гр. П.,ул.”С”№ 1* на НАП- П. сумата 1988.25 лв/хиляда деветстотин осемдесет и осем лв и двадесет и пет ст/,представляваща наемна цена на апартамент № 10/бивш 21/,находящ се в гр. П.,ул.”П”№ 89,бл.1593 вх. Б ет.4 за периода 1.06.2004г.-25.09.2005г.,ведно със законната лихва,считано от 23.07.07г.до окончателното изплащане,както и 54.30 лв/петдесет и четири лв и тридесет ст/разноски за касационната инстанция. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.