Р Е Ш Е Н И Е
№ 422
гр. София, 05 ноември 2009 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният
касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на девети
октомври през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при
секретаря Аврора Караджова
и в
присъствието на прокурора Николай Любенов
изслуша
докладваното от
съдия
ИВАНОВА касационно дело № 469 по описа за 2009 г
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. С. С., депозирана чрез защитата му, срещу решение на Софийски апелативен съд № 208 от 9.06.09 г, по ВНОХД № 279/09, с което е изменена присъда № 75 от 27.02.09 на Софийски градски съд, по НОХД № 2992/08, в частта относно наложените наказания „лишаване от свобода”, за двете деяния по чл. 225б, ал. 1 НК, като, на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, за престъплението по чл. 225б, ал. 1 НК, извършено на 14.04.2005 г, на подсъдимия е наложено наказание „пробация”, включващо следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от една година, задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от една година, и „поправителен труд”, за срок от една година и шест месеца, който да се изпълни по местоработата му при месечни удръжки върху трудовото възнаграждение от 25 % в полза на държавата, и за престъплението по чл. 225б, ал. 1 НК, осъществено за периода 25.06.2007 г-15.02.2008 г, наказание „пробация”, включващо следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от една година, „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от една година, и „поправителен труд”, за срок от една година и шест месеца, който да се изпълни по местоработата му при месечни удръжки върху трудовото възнаграждение от 25 % в полза на държавата, както и в частта относно приложението на чл. 23, ал. 1 НК, като е определено едно най-тежко общо наказание, а именно: „пробация”, включващо следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от една година, „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от една година, и „поправителен труд”, за срок от една година и шест месеца, който да се изпълни по местоработата му при месечни удръжки върху трудовото възнаграждение от 25 % в полза на държавата, а, на основание чл. 23, ал. 3 НК, към това наказание е присъединено наказанието глоба, в размер на 200 лв, и присъдата е потвърдена в останалата й част.
С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 14.04.2005 г, в гр. С., в качеството си на лекар реаниматор, получил от И. Л. Я. имотна облага, в размер на 50 лв, която не му се следва за извършена работа, с оглед на което и на основание чл. 225б, ал. 1 вр. чл. 54 НК, е осъден на шест месеца „лишаване от свобода” и глоба, в размер на 150 лв. Със същата присъда е признат за виновен и в това, че в периода от 25.06.2007 г до 15.02.2008 г, в гр. С., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на лекар анестезиолог и реаниматор, за извършена работа е получил от различни граждани имотна облага с общ стойностен размер 260 лв, която не му се следва, а именно: 1/ на 25.06.2007 г, в гр. С., в посоченото качество, е получил от М. С. Н. имотна облага, в размер на 100 лв, която не му се следва за извършена работа, 2/ на 18.09.2007 г, в същия град и в същото качество, получил от П. Х. П. имотна облага, в размер на 100 лв, която не му се следва за извършена работа, 3/ на 15.02.2008 г, в същия град и в същото качество, получи от Н. К. К. имотна облага, в размер на 60 лв, която не му следва за извършена работа, с оглед на което и на основание чл. 225б, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода” и глоба, в размер на 200 лв. На основание чл. 23, ал. 1 НК, на подсъдимия е определено едно най-тежко общо наказание: една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години, и глоба в размер на 200 лв. На основание чл. 225б, ал. 4 НК, сумата от 60 лв, предмет на престъплението, за деянието, извършено на 15.02.2008 г, е отнета в полза на държавата.
С жалбата се релевират всички касационни основания. Оспорва се възможността да бъдат ползвани показанията на св. П св. Даниела П. от досъдебното производство, както и се оспорва процесуалната стойност на показанията им пред първата инстанция предвид обстоятелството, че са присъствали в съдебната зала преди да бъдат разпитани. Възразява се срещу годността на специалното разузнавателно средство / СРС / „белязване” на банкноти, проведено без необходимото по закон разрешение. Сочи се, че не следва да бъде ползван протоколът за обиск, с който е иззета сумата 60 лв, тъй като обискът е проведен без предварително разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд. Твърди се, че събраните гласни доказателствени източници са тълкувани превратно, само във вреда на подсъдимия, като е дадена вяра на свидетелските показания, а са игнорирани обясненията на жалбоподателя. Изтъква се, че не е съобразено отсъствието на материални следи за някои от инкриминираните деяния, при които не е намерен и иззет предметът на престъплението. Сочи се, че е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като правилната квалификация на деянието следва да бъде по чл. 225б, ал. 3 НК. Релевира се и явна несправедливост на наложеното наказание по съображения за завишеност на сроковете на пробационните мерки и прекомерно голям размер на удръжките от трудовото възнаграждение.
С жалбата се иска да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Алтернативно се иска да бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление - по чл. 225б, ал. 3 НК, или да бъде смекчено наложеното наказание чрез намаляване сроковете на пробационните мерки и свеждане до 10 % удръжките от трудовото възнаграждение.
В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата.
Жалбоподателят моли жалбата да бъде уважена.
Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Жалбата е неоснователна.
Релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е допуснато.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 3 вр. чл. 371, т. 1 НПК: одобрено от съда съгласие на подсъдимия да не бъдат разпитвани свидетелите, а да бъдат ползвани показанията им от досъдебното производство. С оглед провеждането на посочената диференцирана процедура не е имало пречка явилите се свидетели, сред които Д. и П. П. , да останат в съдебната зала. В хода на съдебните прения пред първата инстанция защитата е оспорила процесуалната годност на показанията, депозирани от св. Д на досъдебното производство, позовавайки се на обстоятелството, че същите са разпитани преди започване на наказателното производство. По този повод, СГС е възобновил съдебното следствие и е пристъпил към разпит на цитираните свидетели, като изрично е отбелязал в протокола на заседанието, че свидетелите са присъствали в съдебната зала. Първоинстанционният съд е събрал и други доказателства, като е провел очни ставки, допуснал е до разпит св. Т е приобщил писмени доказателства / копие от история на заболяване на лекувани в инкриминирания период пациенти /.
При въззивната проверка САС е обсъдил задълбочено и детайлно наведените пред него възражения срещу доказателствената основа на осъдителната присъда, като е спазил изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Доказателствените изводи на въззивната инстанция са съвпаднали с тези на СГС, но въпреки това, САС е извършил и собствен анализ на доказателствената съвкупност, включително и проверявайки дали по делото е издавано разрешение за ползване на специално разузнавателно средство. Правилно е становището, че за доказването на което и да е престъпление от наказателния закон няма процесуално изискване да бъдат събрани определени доказателствени източници, които да гарантират, че обвинението е доказано несъмнено и категорично. В настоящия случай, първата инстанция и въззивната такава са уважили възражението на защитата срещу годността на свидетелските показания, депозирани от св. П на досъдебното производство, тъй като действително тези лица са разпитани преди започване на наказателното производство. В същото време, дадените от тях показания пред първата инстанция няма пречка да бъдат ползвани, както правилно са приели инстанциите по същество, независимо от това, че са присъствали в съдебната зала. В случай, че свидетелят се е намирал в съдебната зала преди да бъде разпитан, неговите показания не губят доказателствената си стойност, но казаното от него се преценява внимателно и задълбочено в контекста на събраната доказателствена съвкупност. Въззивният съд е спазил това изискване, като е обсъдил детайлно показанията на св. П, съпоставяйки ги с данните, получени от другите доказателствени източници. Неоснователно е възражението, че гласните доказателствени източници са тълкувани превратно и единствено във вреда на подсъдимия. Събраните гласни доказателства са еднопосочни и последователни при изясняване на релевантните факти. Както помежду им, така и между тях и другите доказателства, извън твърденията на подсъдимия, съдържащи се в обясненията му, липсва противоречие и разминаване. Що се отнася до обясненията на подсъдимия, те не са отхвърлени голословно, а са третирани като защитна теза поради опровергаването им от другите доказателствени източници. Вярно е, че по някои от инкриминираните деяния предметът на престъплението не е намерен. Това обаче не означава, че престъплението не може да бъде установено чрез други доказателства, например, гласни такива, както е в настоящия случай. При доказване на престъплението по чл. 225б НК липсата на неговия предмет или на част от него не препятства възможността за присъждане на паричната му равностойност в полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 2, б. „б” НК / Тълкувателно решение № 58 от 18.12.1986 г, по н. д. № 36/86, ОСНК ВС /. Неоснователно се възразява срещу процесуалната годност на протокола за обиск, с който е иззета сумата 60 лв. Съгласно чл. 160, ал. 1 НПК, когато има достатъчно основание да се предполага, че в някое помещение или лице се намират предмети, имащи значение за делото, се извършва претърсване за откриването и изземването им. В настоящия случай, разследващите органи са разполагали с информация, че може да се извърши престъпление, в която хипотеза не се е налагало получаване на предварително разрешение. Освен това, валидността на процесуалното действие не се определя от това дали е проведено при дадено предварително разрешение или при условията на неотложност с последващо одобрение. В случая, обискът е проведен при условията на неотложност, а съставеният протокол е получил надлежно последващо одобрение, по реда на чл. 164, ал. 3 НПК. Ето защо, протоколът е годно доказателствено средство и законосъобразно е ползван при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти. Защитата невярно интерпретира като специално разузнавателно средство протокола, намиращ се л. 11 от досъдебното производство. Касае се за протокол - опис на банкноти чрез индивидуализирането им по номинална стойност и серийни номера, към който е приложено ксерокопие на описаните банкноти. Този протокол представлява писмено доказателство, което интересува процеса само откъм съдържанието си. За неговото съставяне липсва специален ред, чието неспазване би довело до процесуалната му негодност. В настоящия случай, не е извършено „белязване” по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства, както счита защитата, и затова не е било необходимо да бъде давано разрешение за използване на специално разузнавателно средство.
По тези съображения, ВКС намери, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, попадащи в обхвата на 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не може да бъде уважено искането за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
Не е налице и основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Правилно установените релевантни факти обуславят съставомерност на деянието по чл. 225б, ал. 1 НК, каквато квалификация е възприел и въззивният съд. Настоящата инстанция споделя съображенията на САС, че не са налице основания за преквалификация по чл. 225б, ал. 3 НК, тъй като липсва хипотезата на „маловажния случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. Това е така, защото не се касае за престъпление с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, независимо от относително неголемия общ стойностен размер на неговия предмет. Степента на обществена опасност на престъплението, предмет на настоящето наказателно производство, не само не се различава от обичайната за този вид посегателства, а е значително по-висока, тъй като се касае за поведение, широко разпространено в обществото, погазващо значими морални норми / злоупотреба с тревогата на родителите, чиито деца са претърпели оперативни интервенции /.
По изложените съображения, ВКС намери, че липсва основание за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление / такова по чл. 225б, ал. 3 НК /, с оглед на което направеното искане за преквалификация на деянието не може да бъде удовлетворено.
Не е допуснато и релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Въззивният съд е индивидуализирал наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, като е заменил „лишаването от свобода” с „пробация”. При преминаването към по-леко по вид наказание също се отчитат съществуващите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и така се преценява строгостта на определеното по-леко наказание. САС е обсъдил комплексно релевантните за наказателната отговорност обстоятелства, при което е преценил ниската степен на обществена опасност на дееца, наред с високата степен на обществена опасност на деянието, при което правилно е определил тежестта на отделните пробационни мерки. Наложеното наказание е съобразено и с целите по чл. 36 НК. Налице е обаче пропуск да бъде определена периодичността на мярката по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК, съгласно изискването на чл. 42б, ал. 1 НК / ДВ, бр. 27/09 /, който предвижда явяването и подписването на осъдения пред пробационния служител най-малко два пъти седмично. Този пропуск може да бъде отстранен от настоящата инстанция, като бъде определена минималната възможна периодичност на мярката по чл. 42б, ал. 1 НК, а именно: явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител два пъти седмично. В такъв смисъл следва да бъде изменено въззивното решение.
По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение № 208 от 9.06.2009 г на Софийски апелативен съд, по ВНОХД № 279/09, като ОПРЕДЕЛЯ периодичността на мярката „задължителна регистрация по настоящ адрес” на ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО, и ОСТАВЯ в СИЛА решението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: