1 Р Е Ш Е Н И Е № 199 гр. София, 08 май 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на втори април двехиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 148 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия К. Е. Й. чрез упълномощения му защитник адв.Б. против решение № 377/22.11.2013 г. постановено по ВНОХД № 878/2013 г. по описа на Апелативен съд – София. В жалбата и допълнението към нея се поддържа наличието и на трите касационни основания по чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК, като са изложени доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че обвиненията, за които подсъдимият е предаден на съд не са конкретизирани и незаконосъобразно е отказано да бъде допуснат до допълнителен разпит свидетел, чийто показания били от съществено значение за разкриване на обективната истина по делото. Основното оплакване на защита за допуснато нарушение на материалния закон се състои в твърдение за нарушение на разпоредбата на чл.26 ал.6 от НК – при наличието на влязла в сила присъда, с която подсъдимият е признат за виновен за същия вид деяния, за същия период от време е образувано настоящото производство, т.е. след като е бил осъден за продължавано престъпление подсъдимият не можел да бъде съден отново за отделни деяния, извършени през същия период, които са били разкрити и напълно известни на обвинението. Като са приложили правилата на реалната съвкупност, разкъсвайки веригата на продължаваното престъпление и осъждайки подсъдимия по така внесеното обвинение, след като вече е бил осъден за част от тях според защитата предходните инстанции са допуснали съществено нарушение на процесуалните правила – на разпоредбата на чл.289 ал.1 вр. с чл.24 ал.1 т.6 от НПК. В жалбата като нарушение на материалния закон е посочено и, че предходните съдебни състави незаконосъобразно са квалифицирали деянието по чл.149 ал.5 т.4 от НК. Наложеното наказание за всяко едно от престъпленията, по които подсъдимият е признат за виновен и определеното общо най-тежко такова са явно несправедливи. Претендира се да бъде отменено обжалваното решение, както в наказателната, така и в гражданската му част и делото да бъде върнато на въззивния съд за допълнително разглеждане или алтернативно да бъде намален чувствително размера на наложеното наказание лишаване, като бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Частният обвинител и граждански ищец Е. Й. редовно призована, не се явява в съдебно заседание, но чрез повереника си адв.Б. моли жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение. Счита, че не са налице посочените от защитника нарушения на материалния и процесуалния закон и не е налице явна несправедливост на наказанието. В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитника си поддържат депозираната жалба и молят същата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350 ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С Присъда № 12/09.04.2013 г., постановена от ОС – София по НОХД № 32/2012 г. подсъдимият К. Е. Й. е признат за виновен и е осъден в извършването пет престъпления, както следва по: - чл.149 ал.3 пр.2 вр. с ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК, за което на основание чл.54 от НК му е наложено наказание ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. - чл.149 ал.5 т.4 вр. с ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК, за което на основание чл.54 от НК му е наложено наказание ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. - чл.150 вр. с чл.26 ал.1 от НК, за което на основание чл.54 от НК му е наложено наказание ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. - чл.152 ал.4 т.1 и т.4 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.26 ал.1 от НК, за което на основание чл.54 от НК му е наложено наказание ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. - чл.152 ал.4 т.4 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.26 ал.1 от НК, за което на основание чл.54 от НК му е наложено наказание ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание от ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 60 ал.1 вр. с чл.61 т.2 от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален „строг” режим. На основание чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.1 от НК са групирани наложените на Й. наказания лишаване от свобода по осъжданията му с настоящата присъда и наложено му с присъда № 69/05.08.2009 г. по НОХД № 177/2009 г. по описа на РС – Елин Пелин наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като е определено едно общо най-тежко наказание от ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 60 ал.1 вр. с чл.61 т.2 от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор. На основание чл.25 ал.2 от НК е приспаднато изцяло изтърпяното от Й. наказание по НОХД № 177/2009 г. по описа на РС – Елин Пелин от така наложеното най-тежко наказание. На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане на подсъдимия от така наложеното му наказание лишаване от свобода, считано от 06.10.2011 г. до влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на дъщеря си Е. К. Й. сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2008 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв. искът е отхвърлен като НЕОСНОВАТЕЛЕН. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия, чрез защитника му е образувано ВНОХД № 878/2013 г. по описа на Апелативен съд – София. С Решение № 377/22.11.2013 г. постановено по същото дело въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Установеното и гарантирано право на защита на обвиняемия /подсъдим/ във фазата на досъдебното и съдебно разследване не е накърнено при повдигане на обвинението чрез внесения за разглеждане акт на ОП – София и в последващите процесуални действия на съдебните инстанции. Посоченото от защитата „общо” обвинение, което да води до непълнота и неяснота на обвинителната теза по отношение на времето и мястото на извършване на престъпленията против половата неприкосновеност на личността, преценена в контекста на конкретиката от факти в обстоятелствената част на прокурорския акт и при съобразяване пределите на претендираната и реализирана отговорност, не мотивира ограничаване правата на подсъдимия в наказателния процес. Обвинителният акт на ОП – София отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, съобразен е с правните предписания н чл.55 от НПК и е изготвен при съблюдаване на основните положения в ТР № 2/2002 г. на ВКС. Представителят на държавното обвинение ясно е формулирал позицията си за всяко едно от инкриминираните пет престъпления, с индивидуализиращите ги обективни признаци /време, място, форма на изпълнителното деяние, механизъм на осъществяване, пострадало лице и вредоносни последици/, и съответните им субективни измерения в съзнанието на извършителя. Посочени са и доказателствата, подкрепящи описаната фактическа обстановка и приложимия наказателен закон. Касационният съд при упражняване на възложените му правомощия не установи дерогиране на процесуалните норми на чл.13, 14 и 107 от НПК, вменяващи задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и не констатира недостатъци в доказателствената дейност на въззивната инстанция, довели до погрешни изводи за основния факт на наказателния процес - извършване на всяко едно от петте престъпни деяния и тяхното авторство. Мотивите към въззивното решение са напълно съобразени с изискванията на закона и в частност с разпоредбата на чл.339 ал.2 от НПК. Съдът в никакъв случай не е направил изводи относно авторството на престъпленията и действията, с които са били осъществени те, въз основа на предположения, а на доказателства, събрани по надлежния процесуален ред. Мотивирано е прието, че свидетелските показания на пострадалата с оглед спецификата на извършените спрямо нея престъпления са последователни, убедителни и непроменени във времето досежно релевантните за обвинението факти. Достоверността им е проверена чрез задълбочено обсъждане и при компетентно съотнасяне с останалия доказателствен материал по делото. В случая напълно законосъобразно въззивният състав е отказал извършването на преразпит на свидетелката Е. Н. - сестра на подсъдимия и леля на пострадалата. Ето защо твърденията в жалбата за наличие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК са напълно неоснователни. Касационният състав не намира да е допуснато и нарушение на материалноправните разпоредби. Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите – Софийски окръжен съд и Софийски апелативен съд, правилно са били подведени под съответните норми на НК. Установени чрез съответните доказателствени способи са били всички елементи от обективната и субективна страна на всяко едно от деянията. Несъгласието на подсъдимия с установените обстоятелства не сочи на неправилно приложение на материалния закон, след като доказателствените средства, приети за достоверни от двете предходни инстанции, са установили факти, които не биха могли повече за бъдат оспорени от страните пред касационната инстанция. При така установените фактически обстоятелства ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянията вменени във вина на подсъдимия не са престъпни и не съставляват престъпления, поради което той да бъде оправдан. Поведението му, инкриминирано по делото чрез обвинителния акт, от чийто рамки решаващият съд не се е отклонил, признавайки го за виновен, действително съставлява престъпления „блудство” и „изнасилване” съответно преди и след навършване на четиринадесет години на пострадалата, и преди и след изменението на разпоредбата на чл.149 от НК с ДВ бр.38/11.05.2007 г.. В теорията и в съдебната практика еднозначно се приема, че предвиденият в нормите на особената част на Наказателния кодекс - квалифициращ признак – „особено тежък случай” на престъплението се преценява в съответствие с разпоредбата на чл.93 т.8 от НК - с оглед настъпилите вредни последици и наличните отегчаващи обстоятелства, разкриващи изключително висока обществена опасност на деянието и дееца. В настоящия казус осъществената от подсъдимия неправомерна дейност е насочена срещу половата неприкосновеност на родната му дъщеря - ненавършила 14 години, реализирана през продължителен период от време и чрез множество посегателства, което неминуемо е засегнало правилното й психическо и социално развитие. В случая неправомерното поведение на подсъдимия, се характеризира с бруталност, със сериозен интензитет на принудата и с демонстрирана упоритост, с наслагване на квалифициращите обстоятелства - употреба на сила и заплашване. Това дава основание категорично да се приеме, че инкриминираното поведение на Й. надхвърля параметрите на типичното общественоопасно деяние, което визира разпоредбата на чл.149 от НК като престъпление от този вид. В случая не са неглижирани фактически данни за личността на извършителя в рамките на взаимоотношенията с дъщеря му, за която той е полагал грижи при отглеждането й в семейството и чистото му съдебно минало към инкриминирания период. Тези обстоятелства, наред с честотата на неправомерните посегателства против половата неприкосновеност на личността, сочещи на високата степен на опасност на дееца, не обуславят неправилно приложение на разпоредбата на чл.93 т.8 от НК. Аргументирано въззивният съд е приел, че в случая не са налице предпоставките на чл. 24 ал.1 т.6 предл. последно от НПК. Наведените в касационната жалба възражения за неправилно приложение на посочената правна норма са напълно идентични с посочените от страна на защитата и пред предходните съдебни инстанции. Изложените в тази насока доводи от окръжния и от апелативния съд се споделят изцяло и от настоящия състав. Според касационната инстанция доводите на защитата са неотносими по настоящото дело. Влязлата в сила присъда № 69/ 05.08.2009 г. по НОХД № 177/2009 г. по описа на РС – Елин Пелин се отнася за извършени от подсъдимия престъпления на 02 – 11.11.2008 г., т.е. осъществени след инкриминираните периоди по настоящото дело. Следователно в конкретния казус разпоредбата на чл.26 ал.6 предл. последно от НК не намира приложение, тъй като тя има предвид престъпления, извършени преди внасянето на обвинителния акт, но невключени в него. Ето защо в случая не може да се говори дали осъществената от подсъдимия престъпна дейност е била „разкрита” или не, в който смисъл е Решение № 1/27.01.2005 г. на КС на РБ, тъй като осъждането по НОХД № 177/2009 г. касае последваща престъпна дейност на Й., а не предходна такава. Ако е съществувало нарушение на чл.26 ал.6 от НК, то това не е по настоящото дело. С оглед на това касационната инстанция не намира за основателно твърдението за неправилно приложение на материалния закон, поради което не са налице основанията за упражняване на правомощията й за оправдаване на подсъдимия, по което и да е от възведените му обвинения. Касационната инстанция намира, че и в частта относно наказанията въззивното решение е обосновано и законосъобразно. В случая индивидуалната тежест на конкретните деяния е била съпоставена с изискванията на индивидуалната и генерална превенции и напълно обосновано Софийският апелативен съд е приел, че целите на чл.36 от НК ще се постигнат именно с тези наказания, които е наложил първоинстанционният съд. Не са били налице, каквито и да е нови обстоятелства, които да са изтъкнати от жалбоподателя и които да рефлектират върху справедливостта на размера на наложените му наказания "лишаване от свобода". ВКС не констатира да са налице и обстоятелства, които да са останали извън вниманието на съдилищата или пък тяхната относителна тежест да е била подценена. На подсъдимия е било наложено наказание "лишаване от свобода" за всяко едно от петте престъпления в размер на средния предвиден в закона. Начинът на осъществяване на инкриминираните деяния, техният интензитет и престъпната упоритост са все отегчаващи обстоятелства, които не могат да бъдат компенсирани от единственото смекчаващо отговорността обстоятелство – чистото съдебно минало на подсъдимия. Ето защо според касационният състав липсва основание за последващо смекчаване на санкцията "лишаване от свобода", за което и да от деянията, тъй като това би се оказало проява на немотивирана снизходителност в разрез с всички правила на индивидуализацията на наказанието и целите, които законодателят му е възложил. Настоящият състав изцяло споделя изводите на въззивната инстанция, че приетият размер на лишаването от свобода за всяко от престъпленията е необходим за постигане на целите на наказанието спрямо подсъдимия, поради което не е налице основанието на чл.348 ал.5 т.1 вр. с ал.1 т.3 от НПК за явна несправедливост на наложените наказания. ВКС не намери предходните съдилища да са допуснали нарушение и при приложението на чл.23 и чл.25 от НК, тъй като те са спазили изискванията на закона. Съобразно чл.45 от ЗЗД в тежест на виновното лице е да компенсира всички вреди, в случая неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от деликтното му поведение. Присъденото обезщетение от 60 000 лв. за причинени неимуществени вреди, не е завишено, а е съобразено с действителните претърпени болки и страдания от пострадалата. При определянето му са били съобразени всички обстоятелства, гарантиращи неговата справедливост в съгласие с принципа по чл.52 от ЗЗД. С оглед на гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 377/22.11.2013 г., постановено по ВНОД № 878/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: