О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 64 гр. София,14.02.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на първи февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№806 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Т. Ц. срещу решение №211 от 15.12.2020 г. по в.т.д.№226/2020 г. на АС Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено решение №64 от 09.04.2020 г. по т.д.№179/2019 г. на ОС Плевен, с което е отхвърлен предявеният от И. Т. Ц. срещу ЗАД „Бул инс” АД иск по чл.432 от КЗ за сумата от 100 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта на сестра й Е. Т. С., починала в резултат на ПТП на 26.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.05.2019 г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е решен в противоречие с ТР №1 от 21.06.2018 г. по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС: Между сестри и/или братя може ли да възникне такава трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която да се търпят морални болки и страдания, които в достатъчна степен да дават основание да се счете, че преживелият брат или сестра е материално легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта, при положение, че съществуват други родственици на същите. Ответникът по касация ЗАД „Бул инс” АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбите, като претендира присъждане на направени пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на собственика и водач на МПС, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател, необезопасяване от страна на водача на спрелия на място автомобил, в резултат на което е предизвикано ПТП и наличието на причинна връзка между ПТП и смъртта на сестрата на ищцата. По спорния въпрос относно материално-правната легитимация на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди е посочил, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/ 25.05.1961 г. и Постановление № 5/ 24.11.1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Анализирайки показанията на разпитаната пред първоинстанционния съд свидетелка и представените писмени доказателства, е установил, че: Починалата има три деца, родителите на ищцата и на пострадалата са живи, а последната има още три сестри; Ищцата и пострадалата са живеели отделно, в различни населени места и с оглед на възрастта им - ищцата е родена през 1976 г., а пострадалата през 1984 г., същите са имали свои отделни семейства, живеели са с тях и са се виждали от време на време помежду си. С оглед установеното е достигнал до извод, че между ищцата и починалата е съществувала обичайната роднинска връзка между две сестри, като липсват данни за житейски събития, които да са породили трайна и дълбока емоционална връзка между тях, следователно, макар и да е претърпяла неимуществени вреди от смъртта на сестра си, изразяващи се в болки и страдания, те не са в с такъв интензитет и времетраене, за да обусловят присъждане на обезщетение в полза на ищцата. Посочил е, че този извод не се опровергава от заключението на вещото лице по допуснатата СПЕ, сочещо на нормална психологическа реакция, свързана със загубата на близък и изразяваща се в тревожност, безпокойство, несигурност, стрес, тъй като по делото липсват данни тези промени в емоционалното състояние на ищцата да са се отразили на нейното здравословно състояние, в социалния и личния й живот. По изложените съображения е счел, че ищцата не е материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на пострадалата. С оглед изложените в решението мотиви, формулираният от касатора правен въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Отговор на този въпрос се съдържа в цитираното ТР №1/2016г. по тълк.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, в което е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961 г. и ППВС №5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е посочено, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61г. и № 5/69г. на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. В случая въззивният съд се съобразил изцяло с дадените в ТР разяснения, като въз основа на конкретните установени по делото факти е приел липса на трайна и дълбока, изключителна по своя характер емоционална връзка между ищцата и починалата й сестра, включително базирайки се на установената по делото обичайна роднинска връзка между две сестри и липсата на данни за житейски обстоятелства, които да са породили трайна и дълбока емоционална връзка между тях. С оглед изложеното, решението е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС - ТР №1/2016 г. по тълк.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, което изключва наличието на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. В цитираното тълкувателно решения ясно е посочено, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, неимуществените вреди вследствие на смъртта на техния близкия подлежат на обезщетяване по чл.52 ЗЗД. Доколкото тези конкретни житейски обстоятелства са различни по всяко дело, те не подлежат на дефиниране, категоризиране или примерно изброяване, като решението на съда по всяко дето е обусловено от съвкупната преценка на установените по него факти. Предвид изложените съображения, настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато, като с оглед изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 3840 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №211 от 15.12.2020 г. по в.т.д.№226/2020 г. на АС Велико Търново. ОСЪЖДА И. Т. Ц. ЕГН [ЕГН] да заплати на ЗАД „Бул инс” АД ЕИК[ЕИК] сумата от 3840 лв., разноски пред ВКС. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.