Р Е Ш Е Н И Е
№ 192
София, 08.03.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република
България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети
февруари две хиляди и десета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА
ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№101 по описа за 2009г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. И. К. от гр. С. срещу решение №267 от 15.09.09г. по гр.д. №1436/07г. на Б. окръжен съд.
В жалбата се поддържа, че предявеният иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ неправилно е бил отхвърлен, въпреки събраните по делото писмени доказателства за право на собственост на наследодателя И към момента на одържавяване на спорните гори.
Ответниците в производството – общинска с. „З” Б. , държавно горско стопанство Б. и регионална дирекция по г. Благоевград не вземат становище по жалбата.
С определение №440 от 25.05.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса за допустимите и достатъчни доказателства за установяване правото на собственост в производството по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, след изменението на текста с ДВ бр.13/2007г.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:
С обжалваното решение състав на Б. окръжен съд е оставил в сила решение №4634/26.10.2007г. по гр.д. №735/07г. на Б. районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Й. И. К. иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ. Съдът е приел, че собствеността по исковете с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ не може да бъде установявана с едностранни изявления, каквато е представената по делото декларация за притежавани непокрити имоти към данъчна книга за периода 1936-1940г. Развит е довод, че тази декларация не е копие от емлячен регистър, който е годно писмено доказателство, тъй като с него се удостоверява проверката на длъжностното лице, че записаните имоти действително са собственост на декларатора. По делото няма данни подадената от наследодателя декларация да е била заверена от съответното длъжностно лице и въз основа на нея да е извършено попълване на партидата му в емлячния регистър.
Решението е неправилно.
С изменението на чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ /ДВ бр.13/2007г./ изрично е изключена възможността правото на собственост върху г. към момента на одържавяването им да се установява със свидетелски показания и с писмени декларации на заявителите. От друга страна допустимите доказателства, неизчерпателно изброени в текста, се делят на две групи – такива, които пряко установяват собствеността /нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове/, както и косвени доказателства /емлячни и данъчни регистри, удостоверения за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и др./. Във всички случаи, и преди и след изменението на текста през 2007г., данъчните регистри представляват доказателство, годно да установи правото на собственост, когато не са налице други писмени доказателства от първата категория. Отпадането на възможността заедно с данъчните регистри да се ангажират и свидетелски показания, които да установят придобивното основание /най-често давност/ не означава, че в производството по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ собствеността не може да бъде установявана само с непреки доказателства, каквито са данъчните регистри.
В конкретния случай по делото е представено копие от стр.69 от данъчната книга на с. Д. за периода 1936-1940г., която съдържа партидата на наследодателя на ищеца С. К. К. В нея са посочени притежаваните от него непокрити имоти, изброени по вид, местност, площ, качество, основание за притежаване; определена е оценката им и дължимият поземлен данък. Притежаваните от наследодателя земи и гори са декларирани въз основа на Наредбата-закон за поземления данък /ДВ бр.115/25.05.35г./. Съставената на база на декларациите на собствениците данъчна книга е допустимо доказателство по смисъла на чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ и въззивният съд не е имал основание в случая да приема, че предявеният иск по чл.13, ал.2 е недоказан. Постановеното от него решение следва да бъде отменено и да се уважи предявеният иск. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №267 от 15.09.09г. по гр.д. №1436/07г. на Б. окръжен съд и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО за установено по иска с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, предявен от Й. И. К. от гр. С., област Б. , ул.”Р” №2, срещу общинска с. по земеделие гр. Б., при участието на държавно горско стопанство Б. и регионална дирекция по г. Благоевград, че наследниците на С. К. К. , б.ж. на с. Д., община Б., починал на 06.10.1962г., имат правото на възстановяване на собствеността върху следните гори, находящи се в землището на с. Д. гора от 1 декар в местността “К”; гора от 2,5 декара в местността “Д”; гора от 2 декара в местността “О” и пасбище от 4 декара в местността “Д”.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: