Р Е Ш Е Н И Е № 201 гр.С., 20.04.2011г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести април две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1547/ 2010 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 1349/ 29.12.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 1547/ 2010 г. по жалба на Д. И. Д., в качеството му на едноличен търговец с фирма [фирма], е допуснато до касационно обжалване решение на Б. окръжен съд № 51 от 30.06.2010 г. по гр.д.№ 591/ 2010 г., с което, след като е отменено изцяло решение на Ц. районен съд по гр.д.№ 116/ 2009 г., касаторът е осъден да заплати на С. Н. И. и на И. Н. Н. по 10 000 лв на всеки от тях - обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот. Обжалването е допуснато поради необходимостта да се отговори по реда на чл.291 от ГПК на процесуалноправният въпрос ползва ли се със сила на пресъдено нещо решението за отхвърляне на искове по чл.108 и чл.109 от ЗС по отношение на заявена впоследствие претенция за обезщетяване на неоснователно обогатяване от ползването на същия имот между същите страни. Някои съдилища приемат, че когато ревандикационен иск бъде отхвърлен поради това, че ищецът не е собственик на имота, то същият няма право на обезщетение за ползване на имота, собствеността му върху който е отречена (решение на Б. окръжен съд по гр.д.№ 611/ 2010 г.). Други (както в обжалваното въззивно решение) приемат, че може да се уважи иск за изравняване неоснователно обогатяване, въпреки влязлото в сила решение по чл.108 от ЗС, с което е отхвърлен иск за собственост по отношение на същия имот. Настоящият съдебен състав намира за правилна практиката, даваща положителен отговор на въпроса. С решението, което отхвърля ревандикационна претенция, съдът отрича правото на собственост на ищеца в отношенията му с ответника. Решението се ползва със сила на пресъдено нещо и е задължително за всички съдилища – чл.297 от ГПК. Въпросът за собствеността, при същите факти, не може да се пререшава – чл.299 ал.1 от ГПК. Когато съдът отхвърли с влязло в сила решение ревандикационен иск, ищецът по този иск не може да има право срещу ответника за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на същата вещ. Той би могъл да претендира придобиване на собствеността с друг способ или след влизане в сила на решението, с което правото му е отречено. В този случай, ако правото му бъде установено, може да е основателна и претенцията за изравняване на неоснователно обогатяване. Ако обаче тази претенция е заявена с твърдения, че ищецът е придобил собствеността, които твърдения вече са отречени с влязло в сила решение, съдът не може да признае ищецът за титуляр на вземане за обезщетение поради ползване на същия имот от ответника. След така приетия отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу атакуваното въззивно решение за основателна. Въззивният съд е изложил съображения, според които правото на собственост на ищците е отречено с влязло в сила решение, по предявен от тях ревандикационен иск срещу ответника. Независимо от това е счел, че ответникът дължи на ищците обезщетение за ползване на имота, предмет на предходния иск, тъй като той е с променен регулационен статут и е поделен. При положение, че ищците не са твърдяли друг придобивен способ по отношение на спорната вещ, извън този, чиято валидност е отречена с влязло в сила решение, изводът е необоснован и обжалваното решение следва да бъде отменено. Липсва необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. Ищците са сключили договор за замяна с [община] на 25.04.2003 г. и претендират по този начин да са придобили собствеността върху недвижим имот, част от който ответникът ползвал от 01.05.2004 г. до 01.03.2009 г. без да има основание за това в отношенията си с ищците. По повод на същия този имот и с твърдения, че са негови собственици по силата на договора от 25.04.2003 г., ищците са завели и ревандикационен иск срещу ответника, по който е било образувано гр.д.№ 239/ 2003 г. на районния съд в Ц.. Производството по това дело е приключило с влязло в сила решение, отхвърлящо иска, като решаващите мотиви на съда са, че ищците не са собственици на имота, тъй като договорът от 25.04.2003 г. е нищожен и не е прехвърлил собствеността (така решение на ВКС, ІV г.о. № 863/ 19.06.2007 г. по гр.д.№ 858/ 2006 г.). Вярно е, че мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо, но с такава сила се ползва решението на съда, без оглед на съображенията за уважаването или отхвърлянето му. А в конкретния случай решението на съда е, че ищците не са собственици на процесния имот. Не се ползва със сила на пресъдено нещо становището на съда защо собствеността не е придобита, но по въпроса съществува ли това право в патримониума на ищците, сила на пресъдено нещо е формирана. С влизането в сила на решението по ревандикационния иск, в отношенията между ищците и ответника е установено, че първите не са собственици на УПИ ІІІ в кв.71 по плана на[населено място]. Разрешението по този въпрос е задължително за всички съдилища в републиката и спорът не може да бъде пререшаван (още повече, че с решение на ВКС, 5 чл. с-в от 26.02.2009 г. по гр.д.№ 209/ 2008 г., е отхвърлено искането на ищците за отмяна на влязлото в сила решение за отхвърляне на ревандикационната им претенция). Няма значение обстоятелството, че по гр.д.№ 53/ 2008 г. на Ц. районен съд е отхвърлен иска на [община] против С. И. и И. Н. за обявяване на нищожността на договора от 25.04.2003 г. Ответникът в настоящето производство Д. Д. не е бил страна по това дело и за него решението не се ползва със сила на пресъдено нещо. Няма значение и обстоятелството, че по гр.д.№ 22/ 2004 г. на Ц. районен съд е прекратено производството по иска на Д. Д. против И. Н. и С. И. за обявяване на нищожността на същия договор. Решението, с което производството се прекратява поради липса на правен интерес, има характер на определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо по правните въпроси, с които съдът е бил сезиран. При това Д. Д. действително няма правен интерес да иска обявяване на нищожността на договора от 25.04.2003 г., тъй като в отношенията между него от една страна и С. И. и И. Н. от друга, обстоятелството, че този договор не е породил правни последици (съответно че не е направил ищците собственици на процесния имот), е разрешен със сила на пресъдено нещо. В настоящето производство ищците не твърдят друго основание за придобиване на право на собственост върху въпросния имот, освен договора от 25.04.2003 г. Съдът не може да се произнася по правопораждащи факти, които страната не е заявила по надлежния процесуален ред, а въпросът дали по силата на договора от 25.04.2003 г. ищците са станали собственици на имота, вече е получил отрицателен отговор и то със сила на пресъдено нещо. Следва да се отбележи също така, че регулационните промени в този имот (състоящи се в разделянето му на два самостоятелни имота), дори да бяха твърдяни от ищците като нов факт, нямат и не могат да имат значение за правото на собственост. Одобряването на устройствен план, при което не става въпрос нито за урегулиране в общ имот на маломерни имоти или на неупълномерими остатъци от имоти, нито за придаване по регулация, а се разделя съществуващ имот, не води до придобиване на вещни права. Собственикът (или собствениците) на имота преди разделянето му е собственик (са собственици) и на новообразуваните имоти, но не на различно основание от това, въз основа на което са придобили собствеността преди одобряването на промените в плана. Няма значение за правото на собственост върху имота и договорът за доброволна делба от 04.10.2005 г., тъй като делбата върху вещ, на която ищците не са съсобственици, не представлява придобивно основание и не може да ги направи собственици на някой от поделените имоти. Видно от изложеното, за исковия период ищците не са били собственици на процесния недвижим имот. При това положение те не са активно материалноправно легитимирани да искат заплащане на обезщетение от ответника, независимо от това, дали същият е ползвал имота за този период и извличал ли е икономически ползи от него. Предявените искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. С оглед изложеното ответникът има право на разноските по делото за трите инстанции, които са претендирани в касационна жалба и следва да бъдат възложени в тежест на ищците. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на Б. окръжен съд № 51 от 30.06.2010 г. по гр.д.№ 591/ 2010 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Н. И., Е. [ЕГН] и И. Н. Н., Е. [ЕГН], двамата с адрес[населено място], [улица], против Д. И. Д., Е. [ЕГН], в качеството му на едноличен търговец с фирма [фирма],[населено място], [улица], искове по чл.59 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от по 10 000 лв на всеки от ищците. ОСЪЖДА С. Н. И., Е. [ЕГН] и И. Н. Н., Е. [ЕГН], двамата с адрес[населено място], [улица], да заплатят на Д. И. Д., Е. [ЕГН], в качеството му на едноличен търговец с фирма [фирма],[населено място], [улица], на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата 1 200 лв (хиляда и двеста лева) разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: