О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 76 София 14.02.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря.......................... и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 666 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. В. К. чрез адв.Р. К. срещу определение № 3247 от 18.10.10г. по в.ч.гр.дело № 1992/10 г.на Окръжен съд - Варна,с което е потвърдено разпореждане № 2967/16.07.10г.по ч.гр.дело № 10918/10г.на Районен съд-Варна.С него е отхвърлено заявление вх.№ 17639/14.07.10г.на същата страна за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на чл.417 т.3 ГПК. Частният жалбоподател поддържа,че въззивното определение неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.Допускането до касационно обжалване е обосновано с твърдението,че въззивното определение съдържа произнасяне по въпроса,свързан с правомощията на съда при преценката относно основателността на искането по чл.417 ГПК и по-специално относно редовността на документа,който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Ответницата по частната касационна жалба Е. Г. А. не заявява становище. Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.като прецени данните по делото и доводите на жалбоподателя,приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл.275 ал.1 ГПК едноседмичен срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Първоинстанционното производство е образувано по заявление на К. В. К. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417 т.3 ГПК срещу Е. Г. А. за сумата от 65 000 лв,от които 45 000 лв главница и 20 000 лв неустойка въз основа на договори за цесия с нотариална заверка на подписите,сключени на 1.06.09г. и на 1.04.10г.,и нот.акт № 195/23.12.2008г.за договорна ипотека. За да потвърди атакуваното пред него разпореждане въззивният съд е приел,че представените документи не могат да послужат като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу Е. А.,тъй като последната не е страна по договорите за цесия. Настоящият състав намира,че въпросът относно правомощията на съда при преценката относно основателността на искането по чл.417 ГПК доколкото обуславя отхвърлянето му е от значение за изхода на конкретното дело по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Осъществено е и допълнителното изискване,специфично за поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Предвид обстоятелството,че се касае за нова нормативна уредба,по която взе още липсва утвърдена съдебна практика,въпросът следва да бъде преценен като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.С оглед наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не следва да се обсъжда другото поддържано от частния жалбоподател основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. По основателността на частната касационна жалба: Обжалваното определение е неправилно. Съгласно чл.418 ГПК за да постанови незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за сумите,за които е издадена заповед за изпълнение,съдът е длъжен да извърши проверка дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.Тази проверка касае единствено външната редовност на документа,при която следва да бъде съобразен видът му и евентуално съществуващи нормативни изисквания за неговото издаване.Проверката за редовност обаче не включва преценка за истинността на самия документ,нито за валидността на извършени от други органи или лица действия във връзка с документа.Тази преценка следва да се извърши в рамките на исковото производство по реда на чл.422 ГПК за установяване съществуването на самото вземане,в което страните са длъжни да изчерпят всички свои доводи и възражения относно спорното право,в т.ч.и във връзка с документа по чл.417 ГПК.В този смисъл е определение № 143 от 23.02.10г.на ВКС по ч.т.дело № 912/09г.на ІІ т.о.,ТК. В разглеждания случай представените с заявлението по чл.417 ГПК документи- нотариален акт за договорна ипотека № № 195/08г.,договор за цесия от 1.06.09г.,вписан в книгите за вписванията на 2.06.09г. и договор за цесия от 1.04.10г.,вписан в книгата за вписванията на 1.04.10г.са редовни от външна страна и съдържат всички данни,необходими за индивидуализиране на кредитора и на вземането,по отношение на което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,а именно - основание,от което произтича вземането/договор за заем,обезпечен с ипотека/;размер на вземането /просрочена главница и неустойка/;кредитор -К. К. по силата на настъпилото прехвърляне на вземането.Неправилно е прието от съда,че не са налице предвидените в чл.417 т.3 ГПК предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение,защото заявителят и длъжникът не са съконтрагенти по договорите и не са заявявали съгласие да се обвържат със съответното съглашение.В нотариалния акт за договорна ипотека е обективиран договор за заем между Т. С. в качеството му на заемодател и Е. А. като заемател за сумата 45 000 лв,която следва да се върне в срок до 23.03.09г.При неплащане на дълга в посочения срок заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.5% за всеки ден забава до изплащане на дълга.Законът за задълженията и договорите допуска всяка от страните да бъде заместена в облигационното правоотношение,както е в случая.С договора за цесия от 1.06.09г.Т. С. е прехвърлил вземането си към Е. А. на В. К.,а той от своя страна го е прехвърлил на К. К. с нов договор за цесия от 1.04.10г.Съгласно чл.99 ал.4 прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.В случая към искането по чл.417 ГПК са приложени уведомленията до длъжника Е. А.,подписани от нея на 3.06.09г. и на 22.04.10г. С оглед на изложеното следва да се приеме,че са налице редовни документи от външна страна по чл.417 т.6 ГПК,които удостоверят подлежащо на изпълнение вземане. Приемайки обратното въззивният съд е постановил неправилно определение,което следва да бъде отменено,като се постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист относно претендираните със заявлението по чл.417 ГПК суми. В полза на частния жалбоподател следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски за държавна такса в размер на 1358 лв . Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 3247 от 18.10.10г.,постановено по в.ч.гр.дело № 1992/10г.на Окръжен съд - Варна,с което е потвърдено разпореждане № 2967 от 16.07.10г.по ч.гр.д.№ 10918/10г.на Районен съд-Варна за отхвърляне на подаденото от К. В. К. заявление вх.№ 17639/14.07.10г.за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. ОСЪЖДА Е. Г. А. от[населено място], ЖК”В.”бл.10 вх.3 ет.5 ап.63 да заплати на К. В. К.,ЕГН [ЕГН] от[населено място],[улица] вх.К ет.7 ап.146 сумата 65 000 лв/шестдесет и пет хиляди /,от които 45 000 лв/четиридесет и пет хиляди/главница и 20 000 лв /двадесет хиляди/неустойка по договор за заем,обезпечен с договорна ипотека и договор за цесия,ведно със законната лихва от 1.04.10г.до окончателното изплащане,както и сумата 1358 лв разноски по делото. ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за посочените суми. ВРЪЩА делото на Районен съд-Варна за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.