Р Е Ш Е Н И Е № 63 гр. София, 04 март 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Мира Недева, при участието на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1936 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346 т.2 и сл. от НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия А. Д. Г. против въззивна присъда № 28/15.10.2014 г. постановена по ВНОХД № 138/2014 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Г. счита, че при постановяване на присъдата съдът незаконосъобразно е присъединил към доказателствения материал по делото „саморъчните обяснения” на двамата подсъдими от досъдебното производство, въпреки че те били неграмотни. Претендира се, че с оглед стойността на инкриминираните вещи се касае за маловажен случай, а при индивидуализиране на наказанието е надценена обществената опасност на деянието и на дееца, поради което се иска касационната инстанция да отмени обжалваната присъда и да го признае за невинен по така повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му адв.С., въпреки предоставената им от съда възможност не се явяват. Представителят на ВКП счита, че жалбата е основателна, но не и по изложените в нея доводи. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С Присъда № 11/30.01.2014 г., постановена от РС – Дупница по НОХД № 1414/2012 г. подсъдимите М. В. М. и А. Д. Г. са признати за невинни в това на 03/04.06.2012 г., в землището на [населено място], обл.Кюстендил в съучастие като съизвършители да са отнели от владението на Г. Д., без негово съгласие, с намерение противозаконно да присвоят чужди движими вещи на стойност 258 лв., като Г. да е извършил деянието при условията на повторност, поради което и на основание чл.304 от НПК ги е ОПРАВДАЛ по така повдигнатите им обвинения по чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК за М. и по чл.195 ал.1 т.7 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.28 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 за Г.. На основание чл.190 от НПК направените по делото разноски в размер на 50 лв. са останали за сметка на държавата. По протест на прокурор от РП – Дупница е било образувано ВНОХД № 138/2014 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил. С Присъда № 28/15.10.2014 г. постановена по същото дело, въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда в частта, в която подсъдимите са признати за невинни в извършването на кражба на 2 бр. листове – оребрена ламарина на обща стойност 30 лв., поради което и на основание чл.194 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 и вр. с чл.55 ал.1 т.2 б. „В” от НК е осъдил М. на Глоба в размер на 200 лв., а Г. на основание чл.195 ал.1 т.7 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.28 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 и вр. с чл.54 от НК на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор. На основание чл.68 ал.1 от НК съдът е постановил Г. да изтърпи изцяло и отделно наложеното му по НОХД № 1421/2010 г. по описа на РС – Дупница наказание от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, отново при първоначален „строг” режим в затвор. В тежест на подсъдимите са възложени и направените по делото разноски, като всеки един от тях е осъден да заплати по 25 лв. В останалата част – относно другите инкриминирани вещи, предмет на обвинението, първоинстанционната присъда е потвърдена. Подадената срещу въззивната присъда жалба, с конкретни възражения по нейната правилност, налага извода, че същата е станала известна на оспорилия е подсъдим още повече, че видно от протокола тя своевременно е обявена в съдебно заседание. Същевременно с това обаче, въззивната присъда не е подписана от председателя на съдебния състав и към нея липсват мотиви, т.е. допуснато е нарушение на разпоредбата на чл.339 ал.3 от НПК, който изрично препраща към чл.305 от НПК, а последният предпоставя приложението и на чл.310 от НПК, които норми определят изисквания за форма и съдържание на присъдата. Неспазването на визираните процесуални изисквания от въззивната инстанция съставлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 НПК, което е абсолютно по характер и е отстранимо при ново разглеждане на делото. Констатираното съществено процесуално нарушение препятства възможността за надлежна проверка на обжалвания съдебен акт, поради което настоящият състав не би могъл да вземе отношение по съществото на релевираните с жалбата касационни основания. Визираното нарушение води до отмяна на съдебния акт, включително и по отношение на необжалвалия го подсъдим М. на основание чл.347 ал.2 от НПК, и до връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. С оглед на гореизложеното и на основание чл.354 ал.3 т.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 28/15.10.2014 г., постановена по ВНОХД № 138/2014 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на този съд от стадия на съдебното заседание Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: