4 РЕШЕНИЕ № 320 гр. София, 19 януари 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП П. ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдия Христина Михова н. д. № 1211 / 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по постъпил протест от Софийска апелативна прокуратура срещу въззивна присъда № 21/06.10.2017 год. постановена по ВНОХД № 859/2017 год. по описа на Софийски апелативен съд. В протеста се релевират доводи за наличието на касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В писмено допълнение към протеста се посочват подробни съображения относно наличието на претендираните касационни основания. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста на САП и пледира за неговото уважаване. Защитникът на подсъдимия Е. Н. М. Х. А. - адвокат Ж., пледира за потвърждаване на въззивната присъда като правилна и законосъобразна. Подсъдимият Е. Н. М. Х. А., редовно призован, не се явява пред касационния съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 268/03.11.2016 год. по НОХД № 854/2015 год. на СГС, НО, 7 – ми състав, подсъдимият Е. Н. М. Х. А. е признат за виновен в това, че на 01.06.2014 год., в [населено място], [улица], в съучастие с неустановено лице, като извършител, без надлежно разрешително, съгласно чл. 47, ал.1 от Закона за наркотичните вещества и прекурсорите пренесъл чрез писмова пратка с товарителница RR [ЕИК] ES на куриерска фирма [фирма], през границата на страната – летище „София“, високорисково вещество „хашиш“ с бруто тегло 84,1 гр. на стойност 420, 50 лева, поради което и на основание чл. 242, ал.2, пр.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 55, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от пет години. На основание чл. 242, ал.7 от НК с присъдата в полза на държавата е отнето инкриминираното вещество. По жалба на подсъдимия присъдата е била проверена от САС, НО, ІІ – ри състав, който с реш. № 53 / 08.02.2017 год., постановено по ВНОХД № 1319/2016 г. я потвърдил изцяло. Посоченото въззивно решение е било предмет на касационна проверка, отново по жалба на подсъдимия, като е било отменено от ВКС, НК, ІІ н.о. с решение № 140/06.07.2017 год. по н.д № 344/2017 год., а делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. При повторната въззивна проверка е постановена протестираната по настоящото дело въззивна присъда № 21/06.10.2017 год. по ВНОХД № 859/2017 год. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 3- ти състав, с която подсъдимият Е. Н. М. Х. А. е оправдан изцяло по повдигнатото срещу него обвинение, като на основание чл. 53, ал.2, б. „а“ от НК в полза на държавата е отнето инкриминираното наркотично вещество. Протестът срещу посочената въззивна присъда е допустим, тъй като е подаден срещу съдебен акт от кръга на посочените в чл. 346 от НПК и от лице, което има право на това. Разгледан по същество, протестът е неоснователен. На първо място с протестът се релевират доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с неправилно изключване на пощенската пратка от доказателствената съвкупност, което от своя страна довело до нарушение на материалния закон, като е прието, че подсъдимият не е осъществил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Предлага се собствен прочит на процесуалния закон, като се претендира, че инкриминираното вещество е било приобщено като доказателство по делото по предвидения за това ред в Закона за митниците, при което е проследима автентичността и непокътнатостта на пощенската пратка, съдържаща наркотично вещество. Отправя се упрек към въззивния съдебен състав за това, че е възпроизвел отменителното решение на ВКС и изцяло се е позовал на него при постановяване на оправдателната си присъда. В отменителното решение, постановено при предходната касационна проверка, ВКС е изложил подробни съображения относно допуснатите нарушения на нормите на процесуалния закон, които са довели до опорочаване на процедурата по приобщаване на инкриминираното наркотично вещество към доказателствения материал по делото. Въззивната съдебна инстанция реално се е съобразила с указанията на ВКС относно приложението на процесуалния закон, които на основание разпоредбата на чл. 355, ал.1, т.3 от НПК са задължителни за съда, на който делото се връща за ново разглеждане. Ако не беше сторила това, на свой ред би допуснала съществено нарушение на процесуалните правила, законова последица от което е отмяна на въззивния съдебен акт. Съобразно нормата на чл. 413, ал.1 от НПК, влязлото в сила решение, постановено при извършената предходна касационна проверка, е задължително не само за съда, на който делото е върнато за ново разглеждане, но и за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. То е задължително и за настоящия касационен състав, който не може да го преразглежда. Изпълнявайки указанията на ВКС по приложението на процесуалния закон, въззивният съд е изключил от доказателствената съвкупност иззетото чрез опорочен процесуален способ наркотично вещество, като при липсата на годен предмет на престъплението по чл. 242, ал.2, пр.1 от НК, законосъобразно е преценил, че деянието е несъставомерно от обективна страна. Възражението, изложено в протеста, за това, че въззивният съд не е обсъдил доказателствените източници, от които може да се направи извод за осъществяване на деянието от субективна страна, би могло да бъде прието за основателно, доколкото действително мотивите на въззивната инстанция в тази насока са словно пестеливи, като не са били преценени всички относими факти. След като обаче, контролираният съд е приел, че деянието обективно не е осъществено, тъй като липсва годен предмет на престъплението – нарушени са правилата за неговото приобщаване като веществено доказателство по делото, без значение е какво е било психическото отношение на дееца към отделните елементи на обективната страна на деянието, т.е. осъществено ли е то от субективна страна. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав не намира за основателни твърденията, изложени в протеста, за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Воден от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, НК, І-во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 21/06.10.2017 год. постановена по ВНОХД № 859/2017 год., по описа на Софийски апелативен съд, НО, 3- ти въззивен състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.