2 Р Е Ш Е Н И Е № 184 София, 15.08.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА МАРИО ПЪРВАНОВ при участието на секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова дело № 2599/2008 година по описа на І гр.отделение Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. В. Г., Е. А. Г., А. А. Г. и В. А. М. от[населено място], чрез адв. Д. З. от САК срещу въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, ІV-в отделение от 14.ІІІ.2008 г. постановено по гр.д.№ 4099/2007 г., с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд, 57 състав по гр.д.№ 1671/2005 г. за отхвърляне на исковете им с правно основание чл. 30 ал.1 от ЗН срещу Б. Н. Б.. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон. С определение № 1538 от 11.ХІ.2009 г. Върховният касационен съд на РБ, състав на ІV г.о. по настоящото дело е допуснал касационно обжалване по процесуално правния въпрос за правното значение на липсата на приемане на наследството по опис от надарената внучка спрямо наследниците по закон на дарителката дали е равнозначно на процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 30 от ЗС или има само доказателствено значение относно обема на остовеното в наследство имущество. Исковете по настоящото дело с правно основание чл. 30 от ЗН са предявени на 1.ІІ.2005 г. от В. А. М. и Т. А. Г. (починала след предявяване на иска на 13.VІІІ.2006 г. и оставила за наследници съпруг А. В. Г. и низходящи Е. А. Г. и А. А. Г., конституирани на основание чл. 120 от ГПК(отм.)), за възстановяване на запазената част от наследството на майка им М. М. срещу надарената Б. Б.. С решение на Софийския районен съд, 57 състав от 8.VІІ.2007 г. постановено по гр.д.№ 1671/2005 г. исковете са отхвърлени, тъй като ищците- законни наследници на дарителката М. М. упражняват правото си срещу надарената, която не е призована наследница на М. М. и те не са приели наследството по опис съгласно изискването на чл. 30 ал.2 от ЗН. В тази връзка съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 1 от 4.ІІ.2005 г. по гр.д.№ 1/2005 г. на ОСГК на ВКС, обявяващо за загубила сила т.15 от Постановление на Пленума на ВС № 4/1964 г. Според посочената т.15 на пленумното постановление наследници по закон по смисъла на чл. 14 и 30 ал.2 от ЗН са всички лица, посочени в чл. 5-9 от ЗН. Въззивното решение на Софийския градски съд от 14.ІІІ.2008 г. по гр.д.№ 4099/2007 г. е споделило изложените от районния съд правни съображения и е оставило в сила пръвоинстанционния съдебен акт. От фактическа страна е установено, че процесният апартамент на бул. В.Л. № 20 в[населено място] е придобит с договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на НДИ от 14 ІІ.1991 г. на името на трима титуляри на правото на собственост – А. Р. М., съпругата му М. А. М. и тяхната дъщеря Е. А. М.. Първите двама – съпрузите М. са извършили дарение на своите по 1/3 ид.част от апартамента на своята внучка Б. Б. (ответницата по делото, дъщеря на съсобственицата Е. М.) с нот.акт № 109/5.VІ.1996 г. На 11.ІІ.2000 г. дарителката М. М. е починала и за свои наследници е оставила съпруга си А. М. и трима низходящи : дъщеря Т., син В. и дъщерята Е. (първоначална съсобственица на апартамента), последната починала 13 дни след своята майка на 24.ІІ.2000 г. и оставила за единствен наследник дъщеря си Б. Б. (надарената по нот.акт от 1996 г. от своите баба и дядо). След предявяване на претенциите на ищците по чл. 30 от ЗН ответницата Б. Н. М. (Б.) с нот.акт № 169 том І рег.№ 1349 нот.дело № 151/2005 г. на нотариус А. Г. е заменила придобития чрез даренията и по наследство от майка си процесен апартамент[населено място] Б., като е придобила друг апартамент в[населено място], ж.к. З. парк на ул. Суходолска № 2, запазвайки си правото да ползва пожизнено и безвъзмездно 1/3 ид.част от процесния апартамент. Върху последния има запазени права на ползване и втория дарител А. Р. М. с нот.акт за дарение от 1996 г. в полза на Б. Б.. Този дарител не е страна по делото. Със смъртта на дарителката М. А. М. през 2000 г. се е погасило запазеното за нея право на ползване върху дарената от нея 1/3 ид.част от апартамента съгласно чл. 59 ал.1 от ЗС. Към момента на откриване на наследството на дарителката М. А. М. надарената с нот.акт № 109/1996 г. Б. Б. не е била призован наследник на своята баба, но 13 дни след нейната смърт е починала нейната майка Е. Ал.М. – пряк наследник на М. М. и съгласно чл. 57 от ЗН ответницата придобива качеството на наследник по закон и на своята баба М.. Поради това за наследниците на дарителката В. и Т. А. (първоначални ищци по делото) не може да се приеме, че е съществувало задължението по чл. 30 ал.2 от ЗН да приемат наследството на майка си по опис. Като е приел противното, въззивният съд е постановил необоснован от фактическа страна и незаконосъобразен съдебен акт. По поставения процесуално правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на ВКС приема, че нормата на чл. 30 ал.2 от ЗН не предпоставя приемането на наследството по опис като процесуална предпоставка за упражняване правото по чл. 30 от ЗН да се иска възстановяване запазената част на наследника, накърнена със завещание или дарствен акт от наследодателя. То има доказателствено значение относно обема на оставеното в наследство имущество от завещателя, респ. дарителя. Като е приел противното, въззивният съд не е разгледал предявените от ищците претенции по същество, в нарушение на задълженията си по чл. 188 от ГПК(отм.). Допуснати са нарушения по чл. 281 т.3 от ГПК, което обуславя отмяната на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в съответствие с разпоредбата на чл. 293 ал.3 от ГПК. При разглеждане на спора съдът следва да вземе предвид извършване на разпореждането на ответницата Б. М. с дарената й от наследодателката М. М. ид.част от апартамента след завеждане на исковата молба при съобразяване с предоставените възможности по чл. 37 от ЗН. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 109 от 14.ІІІ.2008 г. постановено от Софийския градски съд, ГК, ІV-в отд. по в.гр.д.№ 4099/2007 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: