Р Е Ш Е Н И Е № 24 гр. София, 10.03.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурор Момчил Бенчев, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 72 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалба от подсъдимия Д. Г. К., депозирана чрез неговия служебен защитник. С присъда № 2 от 07.06.2021г. по НОХД № 160/2021г. Добрички окръжен съд – Наказателен състав е признал подсъдимия Д. К. за виновен в това, че на 10.10.2020г. в [населено място], общ. Г. Т. на [улица]в близост до дом № * чрез използване на бетонен кол умишлено умъртвил П. Ц. П. и на основание чл. 115 НК и чл. 54 НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. В рамките на осъществен въззивен контрол по протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Добрич Варненски апелативен съд - 1 състав с решение № 117 от 20.12.2021г. по ВНОХД № 255/2021г. е изменил първоинстанционната присъда като е увеличил наложеното на подсъдимия наказание на 15 /петнадесет/ години лишаване от свобода. В касационната жалба на подс. К. чрез неговия защитник се релевират касационните основания по чл. 348, ал.1, т.2 и т.3 НПК. Излагат се твърдения за неупражнен служебен контрол от страна на второстепенния съд върху процедурната дейност на първостепенния, който е допуснал процесуално нарушение чрез неприобщаване по съответния ред на доказателствените източници в диференцираната процедура по чл. 371, т.1 НПК, компилирайки я с тази по чл. 371, т.2 НПК. Въззивният съд се упреква и за преценката му по отношение наказанието на подсъдимия, отмерено след приложен формално математически подход към наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Моли наказанието на К. да бъде намалено или Върховния съд да се произнесе „съгласно правомощията си“. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната си жалба на основанията, изложени в нея. Заявява, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не се касае за квалифициран състав на престъпление. Изтъква, че Окръжен съд – Добрич е отчел самопризнанието на Д. К., а и той самият не е целял да убие своя роднина, а да го набие. Прокурорът заявява позиция, че касационната жалба е неоснователна, тъй като атакуваният акт е правилен, обоснован и законосъобразен. Според представителя на държавното обвинение решаващият второстепенен съд е взел предвид всички обстоятелства, относими към наказателната отговорност на подсъдимия, съобразявайки и неговите предходни осъждания, недобрите характеристични данни, липсата на трудова заетост, честите му алкохолни прояви и високата степен на обществена опасност на деянието поради засягане на обществени отношения, свързани с неприкосновеността на човешкия живот. Частният обвинител и нейният повереник не се явяват, за да заявят личната си позиция по спора. Подсъдимият Д. К. поддържа становището на своя защитник и изразява желанието си за намаляване размера на наложеното му наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата от защитата на подсъдимия и в рамките на своите правомощия, прецени, че тя е допустима и основателна. Въпреки че съдебното производство по делото не е протекло по реда на диференцираната процедура, визирана в разпоредбата на чл. 371, т.2 НПК поради законовата запрета на чл. 369а НПК и въпреки изричното желание на подсъдимия в тази насока, страните по делото не спорят за съответствието на обективната истина с фактологията, описана в обвинителния акт. Тя е безспорно установена и от съдилищата по фактите като претенцията на подсъдимия К. и неговия защитник е относно размера на определеното му наказание, отмерено от Апелативен съд в средния, визиран за този вид в материалния закон, касаещо обвинението за извършено престъпление от подсъдимия по чл. 115 НК. В касационната жалба се поддържа и нарушение на процесуалните правила от първостепенния съд, изразяващи се в липса на приобщаване на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство, които подсъдимият е изразил желание да бъдат ползвани непосредствено от съда при постановяване на крайния му акт в процедура по чл. 371, т.1 НПК. Въпреки че подобен укор не е отправен пред Апелативен съд поради липса на депозиране на въззивна жалба, то съдът следва да отговори на наведения довод, тъй като той сочи на допуснато нарушение от страна на съда, което би рефлектирало върху правата на някоя от страните в процеса. Всъщност тази претенция е лишена от основание, тъй като съдебният състав е изпълнил надлежно задълженията си, визирани в разпоредбата на чл. 373, ал.1 НПК и след одобрение на изразеното от Д. К. съгласие да не бъдат провеждани разпити на свидетели и вещи лица, в открито заседание на 07.06.2021г. на основание чл. 283 НПК е прочел и приобщил към доказателствената маса изрично детайлизирани и описани от него в съдебния протокол всички относими носители на доказателствена информация, включително протоколи за разпити на свидетели и заключения на назначени в досъдебната фаза на процеса експертизи. Впоследствие въз основа на тях е формирал и своите фактически и правни изводи. Констатирайки неналичието на допуснати от контролираните съдебни състави нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, вниманието на настоящата инстанция следва да бъде фокусирано върху искането на подсъдимия и неговия защитник за намаляване размера на определеното му от второстепенния съд наказание поради явната му несправедливост. За да определи като адекватен този размер на наказанието лишаване от свобода, контролираният съд е счел, че е налице превес на отегчаващите отговорността на Д. К. обстоятелства, въпреки че изцяло е споделил аргументите на първия съд при отмерване на наказанието лишаване от свобода за срок от 12 години. Мотивите на Апелативен съд, за да определи наказание лишаване от свобода за срок от 15 години като справедливо са, че така то ще „успее резултатно да постигне поправително, превъзпитателно, предупредително и възпиращо въздействие върху подсъдимия, а също така и превантивно въздействие спрямо обществото“. Съдът не е дал отговор на въпроса защо тези цели не могат да бъдат постигнати и с наказание в размера, отмерен от първостепенния съд, който е изложил и подробни аргументи в тази насока. Действително, по делото са налице данни, че по отношение на Д. К. в предходен темпорален период е постъпила жалба за домашно насилие от неговата майка и е издадена заповед за незабавна защита №4/02.05.2019г. Тази информация е съдържима в характеристика, изготвена от младши полицейски инспектор от РУ - Генерал Тошево, който въпреки че декларира, че подсъдимият рядко пребивава в [населено място], където е осъществено деянието и е слабо познат на жителите му, сочи, че той „системно злоупотребява с алкохол и става агресивен и заядлив“. Склонността на К. към употреба на алкохол се установява непротиворечиво от цялата налична доказателствена маса, включително и неговите обяснения, свидетелските показания, данните за наличие на алкохол в кръвта му след деянието, съдържими в заключение на химическа експертиза, установяващо наличие на 1.25 промила, както и и от предходно негово осъждане, в чийто изпитателен срок е осъществено разследваното по това дело посегателство, за престъпление по чл. 343б, ал.1 НК. Всички тези обстоятелства са съобразени от Окръжен съд, но в контекста и на смекчаващите неговата наказателна отговорност такива. Той е съобразил, че при отмерване на наказанието следва да бъдат преценявани относимите към него данни за личността на подсъдимия в тяхната относителна тежест, тъй като оразмеряването на наказателната репресия не е вследствие на аритметичен сбор между смекчаващи и отегчаващи отговорността на съответното лице обстоятелства. В конкретния случай утежняващи отговорността на К. обстоятелства /извън тези, водещи и до активиране по реда на чл. 68, ал.1 НК на наложено му наказание за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си 2.96 промила/ са наличието на данни за предходно друго посегателство от негова страна спрямо интегритета на майка му. Тези данни, характеризиращи личността на Д. К. в негативен план, следва да бъдат разгледани в контекста на неговото искрено съжаление за случилото се, неколкократно направени самопризнания в двете фази на процеса, подпомагането от негова страна след задържането му за изясняване и детайлизиране на разследваните събития, както и механизма на извършеното, сочещо на инцидентност в битността му. Преценявайки относителната тежест на всяко едно от тези релевантни обстоятелства, както и целите на специалната превенция и възможността след изтърпяването на наказанието К. да се ресоциализира, този съдебен състав стои на позицията, че адекватно спрямо неговата личност, стореното от него и последващото му поведение, би било наказание лишаване от свобода за срок от 12 /дванадесет/ години, каквото е и отмерено от първостепенния съд. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 117 от 20.12.2021г. по ВНОХД № 255/2021г. на Варненски апелативен съд - 1 състав като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Д. Г. К. за извършено престъпление по чл.115 НК наказание лишаване от свобода от 15 /петнадесет/ на 12 /дванадесет/ години. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.