Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е    №. 66   гр. София, 04 февруари 2010г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и десета година,  в състав:                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА        ЧЛЕНОВЕ : ФИДАНКА ПЕНЕВА                                                                      ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА   при  секретар  ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора  ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от съдията  ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 717/2009г.       Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител П. Д. срещу въззивна присъда от 26.10.2009 година на Софийски градски съд, по ВНЧХД№1458/2009г. Подадената жалба обективира израз на недоволство от постановения въззивен съдебен акт, поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, без да се визират конкретни форми на проявление на предвидените в чл.348НПК касационни основания и да се предлагат обосноваващи ги фактически аргументи и юридически съображения. Направеното писмено волеизявление, носещо белезите на декларация е съпроводено с предявени претенции за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от Софийски градски съд. В съдебно заседание на 28.01.2010 година, процесуалният представител на частния тъжител конкретизира касационната жалба, като в допълнение към същата предлага подробни доводи за дерогиране процесуалните правила на чл.14, ал.1, чл.107, ал.3 и чл.305, ал.3НПК, довело до неправилно приложение на институтите на неизбежна отбрана и реторсия за извършените престъпления по чл.130, ал.1 и чл.146, ал.1 от НК. В настоящото производство правата и законните интереси на подсъдимия Т се охраняват от упълномощен адвокат. При условията на алтернативност защитата пледира касационната жалба да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима или отхвърлена изцяло, поради неоснователност на депозираните възражения. Прокурор при ВКП дава убедително заключение за спазване на процесуалните норми при събиране, проверка и анализ на доказателствата, и за законосъобразна интерпретация на действащата материалноправната уредба в атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд в пределите на инстанционната проверка по чл.347НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 17.11.2008година, постановена по НОХД №13615/2007г., Софийски РС е признал подсъдимия П, за виновен в извършени на 05.04.2007 година престъпления по чл.130, ал.1НК и чл.146 ал.1 НК, като на основание чл.78А от НК го освободил от наказателна отговорност, с налагане на административни наказания – ГЛОБИ, съответно в размер на 800 /осемстотин/ лева за причинената лека телесна повреда и 500 /петстотин/ лева за нанесената обида. С визирания съдебен акт е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимото лице и то е осъдено да заплати обезщетения на частния тъжител П. Д. за причинените му с престъпните посегателства неимуществени вреди – 1000 /хиляда/ лева за претърпените болки и страдания от инкриминираното деяние по чл.130, ал.1НК и 200 /двеста/ лева за уронване честта и достойнството с престъпния акт по чл.146 НК. С въззивна присъда от 26.10.2009година, по ВНЧХД№1458/2009г., в производство, инициирано по жалби на частния тъжител и подсъдимия, Софийски градски съд е отменил първоинстанционната присъда на Районен съд-София в частта, с която П. Т. е признат за виновен и ангажирана административно-наказателната му и гражданска отговорност за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, прилагайки института на неизбежната отбрана /чл.12, ал.1 от НК/, и изменил същата досежно приложението на чл.78А от НК за извършеното по чл.146 от НК посегателство, като освободил подсъдимото лице от наказание, на основание чл.146, ал.2 от НК. Касационната жалба на частния тъжител П. Д. е процесуално недопустима в частта, словно отразяваща доводите досежно инкриминираното престъпно деяние по чл.146 от НК и предпоставените от него правни последици. В процесуалната норма на чл.346 НПК е очертан предметът на касационно обжалване, чрез изчерпателно посочване на съдебните актове, подлежащи на контрол от ВКС. Вложеният във визираната разпоредба, смисъл при съблюдаване семантиката и логиката на използуваните езикови единици, и нейната интерпретация с оглед систематичното й място и във връзка със задължителните предписания, регламентирани в чл.334-чл.338 НПК обосновават извода, че постановените решения от окръжните съдилища като въззивна инстанция, не са включени в обхвата на касационния контрол. Същите, в съответствие с актуалната нормативна уредба, влизат в сила от момента на постановяването им, и се ползуват със статут на стабилен съдебен акт, с иманентно присъщите му характеристики - неотменимост по реда на касационното производство /“формална законна сила”, обективирана в разпоредбите на чл.412, ал.2, т.1 НПК/, изключителност /”материална законна сила”, изразена в правилото non bis in idem-чл.24, ал.1, т.6 НПК/, задължителност /чл.413 НПК/ и изпълнителна сила /чл.412, ал.1 НПК/. Атакуваната въззивна присъда в изменителната си част, с която е финализирало производството по ВНЧХД№1458/2009г. на Софийски градски съд и осъществена ревизия на първоинстанционния съдебен акт относно извършеното от П. Т. престъпление по чл.146НК, по своята правна природа е въззивно решение и не е от категорията на обжалваемите и контролирани от ВКС съдебни актове, на каквито претенции сочи подадената от частния тъжител жалба . Процесуалните норми на чл.336, ал.1, т.т.1-3НПК очертават компетентност на въззивния съдебен състав, инкорпорираща задължения за отмяна на атакуваната присъда на първостепенния съд и постановяване на нова в случаите, когато се налага: правоприлагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за последното пред първата инстанция; оправдаване на подсъдимо лице, осъдено от първостепенния съд; и ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия, признат за невиновен и оправдан за престъпното деяние, предмет на обвинителната теза. Юридическите съображения мотивирали законодателя да установи очертания в чл.336, ал.1НПК процесуален регламент са свързани със съдържанието и измеренията на изразената от въззивния съд позиция по отношение на осъществяването на деянието, неговия извършител, съставомерността му, наказуемостта и всички въпроси, визирани в чл.301 НПК, намиращи изискуемата се словесна материализация в присъдата. Когато в рамките на реализираната въззивна инстанционна проверка, съдебният състав не споделя фактическите констатации и правните изводи на първостепенния съд по тези основни въпроси, определящи виновността и наказателната отговорност,и обуславящи оправдаването на осъден подсъдим или осъждането на оправдан такъв, присъда е формата на съдебния акт, в който се обективира и огласява волята на компетентния орган. На подобни обстоятелства не сочи конкретиката по настоящото дело. С присъда от 17.11.2008година, първоинстанционният съд е признал П. Т. за виновен в извършване на престъпление по чл.146НК, за което частният тъжител е повдигнал обвинение и спрямо подсъдимия приложен института на освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание. Описаната, доказателствено обезпечена и релевантна за престъпната съставомерност на инкриминираното деяние, фактология и обоснованото от нея юридическо заключение за извършено общественоопасно посегателство, субсумиращо се от особената правна норма на чл.146НК са възприети от въззивната инстанция, като след прилагане института на реторсията атакуваният осъдителен съдебен акт е ревизиран в санкционната му част, чрез освобождаване на подсъдимото лице от наказание при условията на чл.146, ал.2НК. По предложените съображения, касационният съдебен състав разгледа жалбата на частния тъжител Д. срещу отменителната част на постановената по ВНЧХД№1458/2009г. присъда на Софийски ГС, като преценявайки аргументите, относими към повдигнатото обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, намира същата за неоснователна. Въззивният съд, по реда на Глава Двадесет и първа от процесуалния кодекс е проверил изцяло правилноста на обжалваната присъда, и след проведено допълнително съдебно следствие, последвано от прецизно и всеобхватно обсъждане на доказателствената съвкупност, инкорпорирана по делото е формирал своето вътрешно убеждение и изложил убедителни мотиви по фактите и приложимите към тях материалноправни норми. Изпълнявайки стриктно задълженията си, регламентирани в чл.313-340 НПК, оторизираният орган задълбочено е анализирал фактическите и правни констатации на първостепенния съд, като в съответствие с подкрепящите ги безспорни доказателствени средства и в аспекта на депозираните от страните възражения, е извел заключение за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт в частта досежно ангажираната административно-наказателна и гражданска отговорност на подсъдимия Т за инкриминираното деяние по чл.130, ал.1НК, предпоставящо неговата отмяна и постановяването на оправдателна присъда. Компетентно въззивната инстанция е приела, че приобщените в хода на наказателното разследване, доказателствени източници, установяват по категоричен и несъмнен начин, възникнал на 05.04.2007 година, словесен конфликт между П, обективна изява на влошените съседски отношения, който бил провокиран от тъжителя и ескалирал във физически сблъсък.пражненото спрямо П. Т. насилие чрез нанасяне на удари с бастун в областта на горната част на тялото /лявото рамо и гърба/, предизвикало ответната реакция на подсъдимия. Той се навел, грабнал намиращ се вблизост до него малък камък, с неустановени размери и го хвърлил към нападателя, ранявайки го в главата. Инкриминираното поведение на подсъдимото лице е индивидуализирано в очертаната от контролираната съдебна инстанция фактология досежно времевите и пространствени характеристики, механизъм на осъществяване и причинени вредоносни последици, сочещи на медикобиологическите параметри на лека телесна повреда при форма на проявление временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Изводите досежно правнорелевантната фактическа обстановка, са направени след обстоен преглед и професионална интерпретация на събраните по делото годни доказателства, инкорпорирани и проверени чрез обясненията на подсъдимия Т, свидетелските показания на В. В. , Л. Н. , С. Т. и М. Т. , изготвените съдебномедицински експертизи и приложения писмен материал /съдебномедицински удостоверения №АП-145/2007г. и №V-507/2007г./ Същите са логическо следствие от детайлна и обективна, съобразена с изискванията на процесуалния закон оценка на доказателствената маса, като ВКС споделя изцяло аргументацията на Софийски градски съд при реализирания доказателствен анализ. Очертаната позиция не се опровергава от развитите доводи в касационната жалба на тъжителя за неоправдан отказ за допускане до разпит на свидетеля-очевидец Л. Г. и за назначаване на графологическа експертиза, установяваща неистинността на представения от П. Т. медицински документ №V-507/2007г., акцентиращи на допуснати от контролирания съд процесуални нарушения, довели до постановяване на съдебен акт, базиращ се на вероятности и предположения. Визираните доказателствени искания, направени пред въззивната инстанция са коментирани с проявен юридически усет, при съблюдаване на предмета на доказване по чл.102НПК и на приобщената доказателствена съвкупност, и обосновано отхвърлени.бедителна е преценката, че предявената претенция за изслушване на нов свидетел-очевидец, две години и шест месеца след инцидента и в този стадий от съдебния процес – при приключване на въззивното следствие, след събиране и проверка на всички допустими, относими и необходими доказателства за инкриминирания акт, индицира на злоупотреба с права и на шиканиране на наказателното производство. Неприемлива е и лансираната теза за необходимост от доказване неверността на съдържанието, отразено в медицинско удостоверение №V-507/2007г., което е извън обсега на процесуалните задължения на съда, произтичащи от повдигнатите с частната тъжба обвинения срещу подсъдимия Т. Възприемането й противоречи на законодателната воля, изхождаща от презумпцията за коректно поведение на процесуалните участници и за добросъвестност на съответните органи при упражняване на възложените им правомощия, и би довело до сугестирани съмнения и юридически произвол. Същата би била релевантна при надлежно осъществени следствени действия, установяващи извършено престъпление от лицето, изготвило или представило медицинския документ, като при категорична доказателствена обезпеченост подобно заключение би предпоставило ревизия на фактическите и правни констатации в атакувания съдебен акт, чрез иницииране на извънреден способ за контрол по чл.422, ал.1, т.т.1 и 3 НПК. В рамките на очертаната фактология въззивният съд правилно е приложил и материалния закон. Описаните и доказани фактически положения сочат на непосредствено противоправно нападение срещу личността на П. Т. , изразяващо се в упражнено от П. Д. насилие и предхождащо инкриминираното деяние на подсъдимия, обективирано в нанасяне на удар с камък по главата на частния тъжител. Обликът на очертаната конфликтна ситуация и проявите на съпричастните към нея индицират на действия, провокирани от грозящата телесния интегритет на нападнатия опасност, които с оглед времевите измерения на тяхната последователност могат да бъдат интерпретирани като защитна дейност. Законосъобразна, изградена на фактическите данни по делото досежно значимостта на охранявания обект на посегателство и интензитета на опасността, последния от които предопределен от вероятността за увреждане на застрашените интереси и съобразен с участвуващите в конфликта лица /техните качества, сили и възможности/; с използуваните средства за нападение и защита; с реализирания механизъм, е и оценката на контролираната инстанция по отношение съответността на отбраната на характера и опасността на нападението. Предложената убедителна и изчерпателно поднесена мотивация в атакувания съдебен акт формира с изискуемата се категоричност позиция за правилно прилагане на предвидения в чл.12, ал.1 от НК институт на неизбежната отбрана. Обсъдените, при лимитиране очертанията на фактическите и правни изводи за инкриминираното поведение на подсъдимия Т, обстоятелства обуславят убеждението на настоящия състав за отсъствие на касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК, предпоставящи отмяна на обжалваната присъда на Софийски градски съд и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. По изложените съображения, ВКС намира че в пределите на неговата компетентност и при предоставените му процесуални правомощия в инициираното от частния тъжител съдебно производство, следва да остави в сила атакувания акт, с който е отменена присъда от 17.11.2008 година на Софийски районен съд, по НЧХД№13 615/2007г. и П. Т. признат за невиновен и оправдан за престъпление по чл.130, ал.1 от НК . Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 26.10.20009 година на Софийски градски съд, постановена по ВНЧХД № 1458/2009 година.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.