4 Р Е Ш Е Н И Е № 276 София ,19 юни 2015г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Галина Тонева при секретар Н.Цекова......и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 700 / 2015 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1,т. 5 от НПК по искане /неправилно озаглавено касационна жалба/ от осъдения А. А. А. за възобновяване на внохд № 115/2015 г. по описа на Бургаския окръжен съд. В искането се сочи, че наложеното по делото наказание лишаване от свобода за осем месеца е явно несправедливо, тъй като не са съобразени доказателствата за степента на обществена опасност на деянието и дееца. С този единствен аргумент се настоява за намаляване на санкцията до шест месеца, определени от първостепенния съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият и неговият защитник поддържат искането. Прокурорът пледира против възобновяване на делото. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на наказателното производство, установи следното : Районният съд в гр.Карнобат с присъда № 1 от 23.01.2015 г. по нохд № 9/2015 г. признал подсъдимия А. А. А. за виновен в това, че на 09.01.2015 г. около 22.20 часа в [населено място], в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без свидетелство за управление, управлявал лек автомобил „” без свидетелство за управление, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2, вр. с ал.1 от НК му наложил наказание девет месеца лишаване от свобода, които съгласно чл. 58а от НК намалил до шест месеца, търпими при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Окръжният съд в гр.Бургас с решение № 92 от 30.03.2015 г. по внохд № 115/2015 г. изменил първоинстанционната присъда, като увеличил наказанието на една година лишаване от свобода, редуцирано по чл. 58а, ал.1 от НК до осем месеца. Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна и е насочено към съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК. Ето защо то е допустимо . Разгледано по същество е неоснователно поради следното: Наложеното на А. А. наказание не е явно несправедливо. Въззивната инстанция е допълнила кръга от отегчаващи обстоятелства, очертан от първостепенния съд. Отбелязала е, че в периода 2002 г.- 2015 г. подсъдимият е санкциониран с около сто наказателни постановления, а свидетелството му за правоуправление е отнето още през 2011 г. А. е осъждан четиринадесет пъти, в десет от които – за същото престъпление. Санкционираната дейност осъществил в срока на изтърпяване на пробационни мерки, определени му за предходно престъпление по чл. 343в , ал.2 от НК и само една година след като е изтърпял наказание лишаване от свобода отново за престъпление по чл. 343в , ал.2 от НК. Въпреки престоя в затвора за срокове между три и шест месеца подсъдимият не показал никакъв напредък в процеса на превъзпитание. Той продължил да шофира без да има свидетелство за правоуправление, като демонстрирал упорито нежелание да се съобразява с установения правен ред за упражняване на тази дейност, поставяйки в риск всички участници в движението. При тези данни въззивната инстанция правилно е съзряла необходимост от увеличаване на наказанието до постигане на адекватност на неговата строгост с обществената опасност както на конкретното деяние, така и на подсъдимия. В оспорвания от искателя размер санкцията отразява възможност за корекция на поведението, която съдът отново е предоставил на А. А. . Въззивната инстанция приела / въпреки впечатляващата дългогодишна борба на осъдения с установения правопорядък/, че не е необходимо да приложи закона в цялата му строгост , поради което определила наказание малко под средния размер, предвиден от законодателя, макар да не е установила никакви смекчаващи отговорността обстоятелства. Самопризнанието правилно не е отчетено като допълнително смекчаващо обстоятелство, тъй като не е допринесло за своевременно разкриване на престъплението и неговия извършител в досъдебната фаза, а процесуалната му стойност е инкасирана от осъдения с приложението на редуциращата разпоредба на чл. 58а, ал.1 от НК. Поради тези съображения искането на осъдения за възобновяване на производството и ревизия на въззивното решение е неоснователно. Не е налице очевидно несъответствие по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК между определеното наказание, от една страна, и обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и целите по чл. 36 от НК , от друга. Няма основание за изменение на атакувания съдебен акт в желаната от А. А. посока. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане /неправилно озаглавено касационна жалба/ от осъдения А. А. А. за възобновяване на внохд № 115/2015 г. по описа на Бургаския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.