Р Е Ш Е Н И Е
№ 248
гр.София, 02 юни 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори
май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЕЛЕНА АВДЕВА
със секретар Кристина
Павлова
при участието на прокурора МАРИЯ
МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
нак.общ характер дело № 210/2009 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбата на частните обвинители М. А. И. и А. М. И. против решение № 2/03.02.2009 год. по въззивно нохд № 309/2008 год. на Великотърновския апелативен съд. Поддържат се доводи за нарушение на закона с приложението на чл.66, ал.1 НК, което определя наказанието като явно несправедливо. Прави се искане за отмяна института на условното осъждане като несъответстващ на изискванията по чл.36 НК.
Подсъдимият Г. В. Д.-чрез защитника, оспорва основателността на жалбата по съображения за съответствие на решението с действителния смисъл на установените индивидуализиращи обстоятелства, налагащи извода, че именно с отлагане на изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода в пълна степен ще бъдат постигнати целите на наказанието.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Великотърновският апелативен съд, наказателна колегия с обжалваното решение по въззивно нохд № 309/2008 год. потвърдил изцяло присъда № 617/27.10.2008 год. по нохд № 383/2008 год. на Плевенския окръжен съд, с която признал подсъдимия Д за виновен в това, че на 13.10.2007 год. по пътя гр. П.. Я. при управление на МПС в нарушение на правилата за движение – чл.5, ал.1, чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на А. И. и средна телесна повреда на В. Ц. На основание чл.343, ал.4 вр.ал.3, б. Б вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 2 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание отложил на основание чл.66, ал.1 НК за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.
Приложил чл.37, ал.1, т.7 НК и лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца от влизане на присъдата в сила.
Признал го за невинен и оправдал да е извършил престъплението в нарушение на чл.20, ал.2, чл.25, ал.1 ЗДвП и по чл.42, ал.2, т.3, чл.3, т.1-4, чл.73, ал.1 и чл.77, ал.1 ППЗДвП и се произнесъл по въпроса за размера на дължимите разноски, включително и тези на частните обвинители.
Производството в първоинстанционния съд е образувано по внесен обвинителен акт за извършено от подсъдимия престъпление по транспорта с определена съобразно установената фактическа обстановка правна квалификация. В съдебното заседание на 27.10.2008 год. подсъдимият в присъствието на защитника си след конституиране на пострадалите-родителите на починалия при ПТП А. И. , направил искане делото да се разгледа по реда на гл.27”Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” при предпоставките по чл.371, ал.2 НПК. Заявил, че се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти, по повод на което и при съобразяване на изискванията по чл.372, ал.4 НПК съдът е постановил определението си, което обявил със съдържание, предвидено в посочената норма. Признал подсъдимия за виновен, защото направил извод, че направеното самопризнание се подкрепя от събрания доказателствен материал, който обсъдил и оценил в пълнота, за което изложил подробни съображения. Наложил наказание при предпоставките по чл.55, ал.1, т.1 НПК съобразно задължението си по чл.373, ал.22 НПК, размера на което определил след анализ на събраните по предвидения процесуален ред доказателства, съдържащи обстоятелства, индивидуализиращи личността на подсъдимия, извършеното, настъпилите последици от деянието. Обосновал извода, че за постигане целите на наказанието по отношение на конкретния подсъдим за конкретно извършеното при наличието и на предвидените от законодателя предпоставки в чл.66, ал.1 НК с оглед и целите по чл.36 НК това наказание не следва да се изтърпява ефективно. Законосъобразно приложил и разпоредбата на чл.37, ал.1, т.7 НК макар и да определил срок в нарушение на чл.49 НК, констатирано от въззивния съд, но неотстранимо, нарушение на закона.
Въззивното производство е образувано по протест от прокурора, съдържащо предложение за осъждане и за нарушенията, за които подсъдимия е оправдан, за увеличаване на наказанието „лишаване от свобода” и отмяна приложението на чл.66, ал.1 НК.
В жалбата на подсъдимия Д се съдържа искане за намаляване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода”, а в тази на частните обвинители М. И. и А. И. – за отмяна приложението на института на условното осъждане.
Въззивният съд възприел изцяло фактическите изводи като направил извод, че са установени не само от признанията на подсъдимия, но и от целия събран по предвидения процесуален ред доказателствен материал. Приел за законосъобразна квалификацията на поведението му и изложил съображения за отказа си да го признае за виновен и осъди за нарушенията на правилата за движение, посочени в протеста като допуснати от подсъдимия при управление на МПС. Основал изводите си на доказателствата, установяващи управление със скорост над допустимата и напускане на платното за движение в резултат на настъпило нарушаване на страничната устойчивост на автомобила поради неправилните технически действия на водача при липса на обективни данни за определяне на технически причини за преминаване в лентата за насрещно движение като причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие и вредоносния резултат.
Обосновал е и решението си да приеме за основателни исканията от прокурора и подсъдимия за увеличаване и съответно за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Изложил е подробни съображения, които и настоящият състав изцяло възприема, че определяне на различно по размер наказание от това, което първоинстанционният съд е приел за справедливо и съответно на извършеното и на целите по чл.36 НК би довело до нарушаване принципа на индивидуализация на наказанието. Размерът е определен след задълбочен и верен анализ на данните за чистото съдебно минало, за поведението на подсъдимия в обществото, за отношението му към извършеното, което не само чрез признанието, което поначало не може да има по-голяма стойност освен на декларация с оглед възможност за прилагане на по-благоприятния режим по гл.27 НПК, но и чрез цялостното му поведение по време на наказателното производство като израз на дълбокото му разкаяние за допуснатото нарушение на правилата за движение и настъпилия резултат. Очевидно е приел причината за произшествието като последица от пренебрегване на важни обстоятелства- недостатъчния си опит като водач на МПС и произтичащата от това невъзможност при критична ситуация да реагира адекватно и своевременно с уредите за управление, с подбудите като последица от недостатъчна зрялост предвид младостта му. Съобразено е и с поведението му като участник в движението по пътищата-липсават данни да е допускал нарушения и да е бил санкциониран по предвидения ред и начин. Оценката на относимите към наказанието обстоятелства е правилна, а не формална с оглед единствено и само да се спази изискването за приложението на чл.55, ал.1, т.1 НПК. Не може обаче да се даде приоритет само на смекчаващите обстоятелства и да се пренебрегнат резултата от извършеното и последиците, тежестта на извършеното нарушение, имащо значение към отговорността му /независимо, че в съдебните актове и в протеста на прокурора се поддържат и други по брой и вид нарушения/ - нарушаване режима на скоростта, което е едно от най-тежките на правилата за движение. Поради това и с оглед необходимостта наказанието да съответства на чл.35, ал.3 и чл.36 НК решението на въззивния съд да потвърди определения размер на лишаване от свобода 2 години е законосъобразно и няма основание за неговото изменяване.
Законосъобразно е и приложението на чл.66, ал.1 НК. Оспорено от прокурора и частните обвинители /като последните поддържат този довод и пред настоящата инстанция/ е намерило мотивиран отказ за необходимостта да бъде отменен по съображенията, които отговарят на изискванията по чл.339, ал.2 НПК и които настоящия състав изцяло споделя. Наказанието лишаване от свобода е в размер под предвидения, което съгласно чл.66, ал.1 НК е част от необходимите предпоставки. Правилно с оглед цялостната обоснована оценка на индивидуализиращите личността на подсъдимия обстоятелства за поведението му в обществото и като участник в движението по пътищата, управлявайки МПС, както и с оглед цялостното му поведение по време на наказателното производство е изведен извода, че условното осъждане, а не отделянето му от обществото и изпращане в място за лишаване от свобода, ще позволи поправянето и промяна в бъдеще на поведението към спазване правилата на обществото и законите в страната, т.е. че целите на наказанието по чл.36 НК могат да бъдат постигнати по този начин, а не чрез ефективно изтърпяване.словното осъждане в конкретния случай има не само смисъл, но и оправдание, макар и това очакване би могло да се подкрепи по-убедително с един по-продължителен срок на лишаване от кумулативно предвиденото наказание лишаване от права, в размер на предвиденото в чл.49 НК /не по-малко от размера на наказанието лишаване от свобода, който първоинстанционния съд е нарушил, а въззивният съд поради липса на протест не е могъл да отстрани/. Когато е решаван въпроса за приложението на чл.66, ал.1 НК и двете инстанции по същество са разгледали въпроса за целите на наказанието и след задълбочен анализ на относимите обстоятелства, съдържащи се в събраните по делото доказателства са ги преценили по начин, според изискванията в чл.107, ал.3 НПК. Начинът на осъществяване на престъплението, на което се основава искането за отмяна на условното осъждане в жалбата на частните обвинители не може да се приеме за решаващ критерий да се постанови ефективно изтърпяване на наказанието, макар и да има значение, както правилно са отчели инстанциите по същество. Решаващо значение има преценката дали с оглед индивидуализиращите обстоятелства за тяхната тежест и значимост, имащи значение при определяне обществената опасност на дееца и деянието, отлагането на изпълнението ще бъде оправдано и целесъобразно за действителното поправяне и превъзпитание на подсъдимия. След като въпросът за целите на наказанието не е разгледан едностранчиво и не е даден приоритет само на специалната превенция за сметка на генералната правилно е отложено изпълнението на основание по чл.66, ал.1 НК, което е справедливо.
Предвид изложеното за липса на касационни основания за отмяна на въззивното решение то следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2/03.02.2009 год. по въззивно нохд № 309/2008 год. на Великотърновския апелативен съд по жалбата на частните обвинители М. А. И. и А. М. И..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: